Решение № 3218 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12074/2009 г.

Решение № 3218 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12074/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "АРП ХАУС" ЕООД срещу решение № 42/9.06.09 г. по адм. д. № 7013/08 г. по описа на Административен съд София - град с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Дора Господинова Стоева в писмено възражение по касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Ответниците Цветан Рафаилов Денев, ЕТ "ТАЙМИ ИМАНТ - Дора Стоева" и началникът на ДНСК-София не се взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Предмет на преценка в първоинстанционното производство, образувано по оспорването по жалбата на касатора "АРП ХАУС" ЕООД е Заповед № РД-14-124/15.03.07 г. на зам. началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено да се премахне незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "масивна ограда" между имоти с идентификатори № 29283.501.26 и № 29283.501.597 по кадастралната карта на с. Жеравна, община Котел. С постановеното по делото решение състав на Административен съд София град е отхвърлил оспорването по съображения за неговата неоснователност, респ. за законосъобразност на оспорения административен акт. Въз основа на доказателствата по делото, вкл. неоспореното и включено в доказателствения материал по делото по реда на Раздел V-ти от Глава четиринадесета от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим субсидиарно на основание препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, писмено заключение на съдебно техническа експертиза съдът е приел, че строежът в едната си част представлява основен ремонт на съществуваща в имота масивна ограда, а в друга част ново строителство- масивна входна врата и зидове около нея и не попада в изключенията на чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Предвид това и с оглед безспорната липса на строителни книжа - разрешение за строеж и конструктивно становище - в мотивите на решението е възприет решаващ извод за незаконност на строежа. Решението е неправилно. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му. Съдебната инстанция по същество преценява материалната законосъобразност на акта на база посочените в него фактически основания за издаването му като проверява дали те действително са съществували и ако отговорът на този въпрос е положителен - следват ли от тях по силата на правната норма разпоредените от административния орган правни последици, т. е, законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК установяването на фактическите основания за издаване на заповедта е в тежест на административния орган. Фактическите основания за издаване на процесната заповед са възприети, както следва: в Констативен акт № 20/22.08.06 г. е отразено, че между посочените по-горе поземлени имоти, находящи се в национален групов паметник на културата резерват "Жеравна" през м. май-юни 2006 г. е изградена масивна ограда от каменна зидария с широчина 40-50 см и височина спрямо котата на по-ниския прилежащ терен на имот с идентификатор 29283.501.597 1.93 до 2.40 м. в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, като в издадената въз основа на този констативен акт, оспорена по делото Заповед № РД-14.124/15.03.07 г. на зам.-началника на ДНСК-София, при описанието на строежа е въведен нов параметър- дължина около 20 м. При тези фактически установявания, изводът за законосъобразност на издадената въз основа на тях заповед, първоинстанционният съд е възприел при нова, установена едва в хода на съдебното производство фактическа обстановка, а именно, че масивната ограда е заварен строеж, претърпял основен според съда ремонт в едната си част, а в другата, представляваща масивна врата и зидове около нея - нов строеж. Така съдът, вместо да констатира липсата на доказателства за незаконност на строеж "масивна ограда" с параметрите, посочени в административния акт /височина, широчина и дължина/, се е позовал на незаконност на негови части, с което е подменил фактическото основание за издаване на акта. От тук следва неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, обусловено от допуснато нарушение по чл. 168 вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Следва решението да бъде отменено и заменено с ново по същество на спора, с което обжалваната заповед, като незаконосъобразна, издадена при липсата на фактически основания за издаването й, се отмени. При този резултат на основание чл. 143, ал. 1 АПК на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 450 лв., поискани с първоначалната жалба Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение