Решение № 17163 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2011 г.

Решение № 17163 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Жана Димитрова", срещу Решение № 168/30.06.2011 г., постановено по адм. дело № 80/2011 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против Заповед № ДК-02-ЮИР-13/20.01.2011 г., на Началника на РДНСК - Югоизточен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "бетонова рампа на склад за промишлени стоки и перилни препарати", находящ се в УПИ XVI-514, кв. 141 по плана на гр. Гълъбово. С доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост се иска отмяната му ведно със законните последици. Ответната страна - Началника на РДНСК - Югоизточен район, чрез юрк. Белегова намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците: ЕТ "Кибор - Кирил Радев" и "Марго" ООД не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обосновал нейната допустимост и неоснователност. Заповед № ДК-02-ЮИР-13/20.01.2011 г., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "бетонова рампа на склад за промишлени стоки и перилни препарати" е преценена като законосъобразна, постановена в условията на компетентност, спазени процедурни правила и материалния закон. Посочени са разпоредбите, изискващи строителни книжа, обсъдена е липсата на условията за приложимост на § 16 ПР ЗУТ и обратното - констатирани са предпоставките на чл. 225 ЗУТ, установени от доказателствата, включително и допуснатата експертиза. Решението е правилно и законосъобразно. Изложените от първоинстанционният съд изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция. Безспорно по делото се установява, че процесната рампа представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Правилно първоинстанционният съд е заключил, че е налице строеж, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и е извършен в нарушение на чл. 148, ал. 1. Безспорно е, че в конкретния случай същият не е узаконен по реда на § 184 ПЗР на ЗУТ и не може да се приеме, че е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ. Неоснователно е твърдението на касационният жалбоподател, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на постановеното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,