Решение № 3716 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3703/2024 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Каноас ООД, гр. София, чрез адв. М. Тодоров срещу Решение 7742 от 12.12.2023 г. по адм. дело 11729/2022 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221521001146-091-001/14.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в частта, потвърден с Решение 1380 от 30.08.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, според касатора неправилен е изводът на АССГ за валидност на процесния РА и изразява становище за неговата нищожност поради липса на материална компетентност на органите по приходите, подписали акта. На второ място, касаторът излага съображения за неправилност и необоснованост на приетото от съда за издаване на РА при правилно прилагане на съответните материалноправни разпредби на ЗКПО. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отмяната на процесния РА. Претендира разноски. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС. Ответната страна директорът на дирекция ОДОП гр. София, чрез юрк. Попова оспорва касационните жалби и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА Р-22221521001146-091-001 от 14.04.2022 г., издаден от орган, възложил ревизията и от ръководител на ревизията при ТД на НАП София в частта на допълнителнително установените спрямо Каноас ООД задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 730 918,35 лева и начислените лихви за забава в размер на 58 478,15 лева. Установено е, че с ГДД по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за финансовата 2020 г. с вх. 2215И0322257 от 30.06.20201 г. Каноас ООД е декларирало общо приходи по ОПР 7459 012,27 лева, общо разходи по ОПР 26 431,79 лева, счетоводен финансов резултат счетоводна печалба 7 432 580,48 лева. След преобразуване на резултата / общо намаления на ФР 7 318 295,12 лева пренасяне на данъчна загуба 9 111,62 лева и приходи от дялово участие 7309 183,50 лева/ е определен данъчен финансов резултат данъчна печалба 123 615,46 лева и полагащ се корпоративен данък 12 361,55 лева. Дружеството е получило заеми по банков път в размер на 719 000 лева, осчетоводени по кредита на сметка 152 Получени дългосрочни заеми. Началното салдо на сметката е с кредит 1 557 700,00 лева, дебитни обороти 2 244 500,00 лева, кредитни обороти 719 000,00 лева, крайното салдо е кредитно 32 200,00 лева. Паричните заеми са предоставени от различни ДЗЗД, за които са представени договори за паричен заем / описани на стр. 16 стр. 17 от РД/. От друга страна, съгласно оборотната ведомост за 2020 г. дружеството е предоставило парични заеми в размер на 5 726 200,00 лева, отчетени по дебита на сметки 225 Предоставени заеми. Началното салдо на сметката е дебитно в размер на 1 524 000,00 лева, дебитни обороти 5 726 200,00 лева ,кредитни обороти 0,00 лева, крайно дебитно салдо 7 250 200,00 лева. Във връзка с получените дългосрочни заеми дружеството е отчело разходи за лихви по сметка 621 в размер на 3 577,89 лева. Във връзка с предоставените заеми Каноас ООД е отчело приходи от лихви по сметка 721 в размер на 149 828,77 лева съгласно приложените към договорите лихвени листи за начислени лихви по заемите. В хода на ревизията е констатирано, че РЛ е получило дивидент от участия в ДЗЗД 27 бр., посочени на стр. 17 19 от РА. Описаните ДЗЗД са учредени през 2019 г. и са прекратени на 06.10.2020 г., като учредители са Каноас ООД и ОЛ88 ЕООД, както и Пелотас ЕООД и Каноас ООД. За периода 27 бр. ДЗЗД са разпределили дивиденти в полза на РЛ в размер на 7 309 183,50 лева, за което Каноас ООД е представило договор за учредяване на дружествата, както и протоколи за разпределение на реализираните счетоводни печалби от ДЗЗД / 27 бр./. Дивидентите са внесени по банков път, като е отразено, че на основание чл. 194 ЗКПО за посочените суми не се дължи данък при източника. В резултат на проведените насрещни проверки на 27 бр. ДЗЗД е прието от ревизиращите, че се касае за група от дружества, видимо под общ контрол, които извършват контролирани поредица от правни действия, водещи до избягване на бъдещи данъчни задължения, а именно: - при започване на контролните производства спрямо ДЗЗД от последните са предприети действия по прекратяването им; - разпределената печалба не е обложена при ДЗЗД; - дивидентът е разпределен преди подаване на ГДД за 2019 г. ; - в подадените през 2019 г. ГДД дружествата преобразуват положителния счетоводен резултат с осчетоводените други приходи в намаление по реда на чл. 34 ЗКПО - непризнаване на приходи и разходи от последващи оценки на активи, като е установено, че ДЗЗД не притежават никакви активи, които да са обект на прилагане по чл. 34 ЗКПО; - през 2019 г. ДЗЗД генерират счетоводна печалба в големи размери, която преобразуват в посока намаление със сумата на разпределения в полза на Каноас ООД дивидент, в резултат на което получения от същите ДФР за периода е минимална данъчна печалба или данъчна загуба. В резултат на така направените констатации приходните органи считат, че на основание чл. 27, ал. 2, т. 3 ЗКПО счетоводният финансов резултат на Каноас ООД за 2020 г. не следва да се преобразува с получените приходи от дивиденти в размер на 7 309 183,50 лева, изплатени му от 27 бр. ДЗЗД. След непризнатото намаление на ФР на РЛ със посочената сума от 7 309 183,50 лева /получени дивиденти/ и след преобразуване е определен дължим корпоративен данък за 2020 г. в размер на 730 918,35 лева и са начислени лихви за забава. Съдът е приел, че РА е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, позовавайки са на констатациите по приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Достигнал е до извода за материална законосъобразност на РА, като е възприел приетото от органите по приходите за наличие на основание за преобразуване на ФР за 2020 г. на Каноас ООД в резултат на непризнаване на намалението на ФР със сумата от 7 309 183,50 лева, представляваща изплатени от 27 ДЗЗД на РЛ дивиденти. 1.По искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС: С поставените в искането въпроси се иска тълкуване на определени разпоредби в Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30.11.2011 г. относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки в контекста на приложимата национална уредба в чл. 27, ал. 1, т. 1 и ал. 2 , т. 3 ЗКПО. Съгласно чл. 1, § 1 от Директивата, всяка държава членка прилага настоящата директива по отношение на: а/ разпределението на печалба, получена от дружества от съответната държава членка, която е била реализирана от техните дъщерни дружества в други държави членки; б/разпределението на печалба от дружествата от съответната държава-челнка на дружества в други държави членки, на които те са дъщерни дружества; в/ разпределението на печалбите, получавани от място на стопанска дейност, която се намира в съответната държава-членка, на дружествата от други държави-членки, които печалби се получават от техни дъщерни дружество от държава-членка, различна от тази, в която се намира мястото на стопанска дейност; г/разпределението на печалбите от дружествата от съответната държава членка към място на стопанска дейност, което се намира в друга държава-членка, на дружествата от същата държава-членка, на които те са дъщерни дружества. От друга страна, съгласно чл. 1, § 2 Директивата не изключва прилагането на вътрешни разпоредби или такива, основаващи се на споразумения, които се изискват с цел предотвратяване на измамите и злоупотребите. Спорът в настоящото производство не касае взаимотношения между дружество майка и дъщерни дружества, които да се намират в различни държави-членки, а се отнася до дружеството получател и разпределящи дружества, които са местни юридически лица само на една държава членка, в случая Р България. От приложното поле на Директива 2011/96/ЕС е видно, че същата има за цел да бъде избегнато двойното данъчно облагане на едни и същи печалби/приходи на дружества майки и дърщерни дружества в държавите членки, на които са лицата, когато са от различни държави-членки. В процесния случай спорът е относно законосъобразността на РА във връзка с взаимоотношения между дружество-получател и разпределящи дружества, които са местни лица на РБ, поради което тълкуването на норми на Директива 2011/96/ЕС на Съвета се явява неотносимо. 2.Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, неоснователен е доводът на касатора за неправилност на извода на АССГ относно валидността на процесния РА. По делото са представени доказателства за валидността на КЕП на приходните органи, издали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА на хартиен и електронен носител. Приобщени са файлове на хартиен и електронен носител, съдържащи справки за валидността на КЕП на органите, издали процесните документи. Данни за електронния подпис, с който е подписан всеки един от актовете, се съдържат в самия електронен документ, който е приложен на електронен носител. От съдържанието на електронните документи и разпечатките на хартиен носител се установява титулярят на КЕП, структурата, към която принадлежи, от кого е издаден, период на валидност, както и отбелязване, че КЕП отговаря на изискванията на Регламент 910/2014. Обосновано съдът е ценил заключението по СТЕ, съгласно която оспорените документи за възлагане на ревизия, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент 910/2014. В тази връзка доводът на касатора за нищожност на РА е неоснователен. На второ място, съображенията на касационния жалбоподател за допуснато от АССГ нарушение на материалния закон не кореспондират с приетите доказателства по делото и установената фактическа обстановка. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКПО не се признават за данъчни цели приходи, в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица и от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 , т. 3 ЗКПО предвижда, че ал. 1, т. 1 не се прилага за начислени приходи в резултат на разпределение на суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице. По аргумент от чл. 27, ал. 1, т.1 ЗКПО следва, че местните юридически лица имат право да приспадат приходи в резултат на разпределени дивиденти от други местни юридически лица. Това право се реализира чрез намаление на данъчния финансов резултат със сумите на изплатените дивиденти, които не се признават за приходи. От това правило е предвидено изключението по чл. 27, ал. 2, т. 3 ЗКПО когато разпределящите дружества са признали за данъчни цели разходи във връзка с разпределените дивиденти и това е довело до намаление на данъчния финансов резултат без значение от начина им на отчитане при разпределящото дружество. В процесния случай разпределящите дружества са преобразували данъчния си финансов резултат в ГДД в посока намаление със сумите на разпределените дивиденти, като са ги отнесли като данъчни временни разлики по чл. 34, ал. 1 ЗКПО. Установено е, че нито едно от 27 ДЗЗД не е декларирало данъчна печалба в размер на разпределения към Каноас ООД дивидент и съответно не е заплатило дължимия корпоративен данък върху печалбата, разпределена под формата на дивидент към РЛ. От друга страна, тези дружества не притежават активи, съществували са за период по-дълъг от една година, имали са едни и същи собственици, като във всяко едно от тях Каноас ООД е притежавало 0,1 % от капитала с право на 99,9 % от печалбата. В процесния случай разпределящите дружества са намалили данъчния си финансов резултат със сумите на разпределените дивиденти, като по този начин не заплащат корпоративен данък, а получателят на дивидентите Каноас ООД също е намалил данъчния си финансов резултат, като не е признал приход от тези дивиденти и по този начин също не заплаща корпоративен данък. Това означава, че за получателя на дивидентите РЛ е налице материалноправно основание за признаване на приходите от дивиденти за процесната 2020 г., като е налице ограничителното условие относно възможността за намаляване на финансовия резултат на дружеството, посочено чл. 27, ал. 2, т. 3 ЗКПО, съчетно с предпоставките по чл. 16 ЗКПО отклонение от данъчно облагане. В същия смисъл е Решение 4234 от 08.04.2024 г. по адм. дело 9212/2023 г. по описа на Върховния административен съд. Следователно, правилен и обоснован съобразно доказателствата по делото и съответните материалноправни разпоредби на ЗКПО е изводът на съда за материална законосъобразност на РА. С оглед изхода на спора, на основание чл. 161 ДОПК и като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, процесуалните действия на ответната страна в касационното производство, в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1700 лева, който размер се определя в зависимост от максималния размер на дължимата държавна такса за касационно обжалване и предвид разрешенията, дадени с Решение на Съда на ЕС по дело С - 438/22. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение