Решение № 3302 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5294/2014 г.

Решение № 3302 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5294/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Росен Стефанов Попадиин от гр. София срещу Решение № 1170 от 27.02.2014 г. по адм. дело № 10409/2013 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 9 състав.

В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилен е изводът на съда за законосъобразност на РА в частта относно задълженията по ЗДДФЛ за 2007 г., доколкото от събраните доказателства се установява, че сумата от 19 500 лева не е била заплатена и съответно получена от касатора съгласно договор от 10.04.2007 г. с "Тензор" ООД. Поддържа, че след като не е получил така описания доход, не следва да му се определя данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени РА в посочената част.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, представлявана от юрк. Мирчева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е бил Ревизионен акт /РА/ № 2151203333 от 8.11.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, изменен с Решение № 1517 от 3.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП относно установения с РА резултат по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3996,00 лева, като е определен данък в размер на 747,00 лева ведно със съответните лихви.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.

За спорния период 01.01.-31.12.2007 г. в хода на ревизията е констатирано, че Росен Попадиин е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 22043754 от 17.04.2008 г., в която е деклариран получен доход в размер на 19 500,00 лева от авторски и лицензионни възнаграждения и задължение за данък в размер на 747,00 лева. Към данъчната декларация не е приложена служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ, издадена от "Тензор" ООД като платец на дохода. В хода на ревизията не е извършена насрещна проверка на посоченото дружество.

С възражението срещу РД и в жалбата си срещу РА лицето заявява, че не е получил възнаграждение по представения договор от 10.04.2007 г. за продажба на авторско право върху математически модел и софтуер поради проблеми по регистрацията на патента.

Установено е, че в подадената от "Тензор" ООД справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2007 г. Росен Попадиин не е посочен като получател на възнаграждение, различно от възнаграждение по трудовоправно отношение.

Съгласно приложения договор за продажба на авторски права / на л. 81 - 82 от делото/ от 10.04.2007 г. между Росен Попадиин като продавач и "Тензор" ООД като купувач, предметът на договора е авторско право върху математически модел и софтуера за оптимизация на системата за локализация, местонахождение, инженерно-технологически, геодезически, геоложки и пътно-транспортни проучвания на поземлени имоти на територията на РБ, разработена от Продавача, срещу цена, която Купувачът се задължава да му заплати в размера и условията, посочени в договора. Според чл. 10 от договора, купувачът се задължава да заплати авторското право в деня на подписване на договора, като плати цената, посочена в чл. 9 / цената е 19 500 лева/. Съгласно чл. 11 договорът служи за разходен документ за получената сума по договора в размер на 19 500 лева. Договорът влиза в сила от момента на подписването му и е валиден до 15.04.2007 г.

С оглед липсата на други доказателства освен договора от 10.04.2007 г. приходните органи са приели, че ревизираното лице не може да удостовери притежавано авторско право, което да е предмет на продажбба на "Тензор" ООД. С РА е направен извод, че през 2007 г. Попадиин е получел облагаем доход в размер 19 500 лева, различен от авторски илицензионни възнаграждения и същият подлежи на облагане без приспадане на разходи за дейността по чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ.

С решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София този извод е коригиран. След като лицето изрично е декларирало получаването на посочения доход / въпреки липсата на служебна бележка на платеца на дохода по чл. 73 от ЗДДФЛ/, то следва, че тази сума действително е получена от Попадиин. Решаващият орган е отчел факта, че една година след изтичане на договора и към датата на подаване на ГДД за 2007 г. лицето е знаело дали договорът е изпълнен или не, но не се е възползвало от възможността по чл. 104 от ДОПК за подаване на нова коригираща декларация в срока за плащане на декларираните задължения. След като за първи път с възражението срещу РД и с жалбата срещу РА лицето посочва, че не е получил дохода, това негово твърдение не може да бъде зачетено и същият дължи данък в размер на 747,00 лева съгласно декларираното ведно със съответните лихви за забава.

Съдът е приел, че РА в оспорената му част е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената форма и при спазване на съдопроизводствените правила. Достигнал е до извода за правилно прилагане на материалния закон, доколкото е отчетено от приходните органи задължителната сила на декларирания в декларацията по чл. 48 от ЗДДФЛ факт, който се явява неблагоприятен за самия декларатор. Съдът е обсъдил констатациите на вещото лице по приетото без оспорване от страните заключение по ССчЕ и изрично е посочил в кои части не го кредитира.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

1.При постановяване на обжалвания съдебен акт първостепенният съд е анализирал всички събрани в хода на ревизията писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е установил правилно фактическата обстановка.

Неоснователно е твърдението на касатора, че не е налице основание по чл. 122 от ДОПК за провеждане на ревизията, което прави РА в частта относно задължението по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. / изменен с решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София/ незаконосъобразен. След като е установено по категоричен начин, че лицето е декларирало доход от определен източник, то за съда стои задължението по чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК да обсъди събраните доказателства и да се произнесе по съществото на спора. Т. е. дали ревизираното лице дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и при положителен отговор на този въпрос, колко е посоченият данък.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за неотчетено от съда съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на установения в закона 14-дневен срок за издаване на РА. Срокът за издаване на РА, определен в чл. 119, ал. 3 от ДОПК, както и срокът за връчване на РА по чл. 119, ал. 4 от ДОПК не са преклузивни, а имат инструктивен характер, което означава, че неспазването им не води до незаконосъобразност на издадения РА на това основание.

1. Изводът на АССГ за материална законосъобразност на РА в частта относно задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. / съгласно изменението с Решение № 1517 от 03.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"- гр. София/ е формиран при правилно прилагане на материалния закон съобразно приетите по делото доказателства.

Правилно съдът е зачел доказателствената сила на подадената от Росен Попадиин декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г. с вх. № с вх. № 22043754 от 17.04.2008 г., според която лицето е получило през същата година доход в размер на 19 500 лева, представляващ авторско и лицензионно възнаграждение по силата на договор, сключен с "Тензор" ООД. По силата на приложения договор същият служи като разписка за получаване на посочената сума, т. е. приел, че сумата е платена по силата на договора в деня на подписването му. Съдът не е кредитирал представеното с молба от 05.12.2013 г. за първи път пред съда ново писмено доказателство, представляващо споразумение от 28.05.2008 г. между Росен Попадиин и "Тензор" ООД / прил. на л. 408 от делото/, в което е изразена воля за прекратяване на сключения между страните договор от 10.04.2007 г. Това доказателство не е било представено нито по време на ревизията, нито с жалбата срещу РА, подадена по административен ред, а едва в рамките на съдебното производство. Изводът на съда за доказателствената сила на това споразумение е формиран в съответствие с чл. 180 и чл. 181 от ГПК, поради което правилно не е ценен като удостоверяващ факта на неплащане на уговорената според договора цена в размер на 19 500 лева.

В обжалваното решение АСГ е изпълнил задължението си по чл. 202 от ГПК, като е изложил подробни съображения защо не кредитира приетото по делото заключение по ССчЕ относно констатацията на вещото лице за липса на ефективно заплатена сума от 19 500 лева от "Тензор" ООД на Росен Попадиин. Този извод на експерта е направен на базата на материалите по делото, а не въз основа на проверка в счетоводството на дружеството. Освен това не се касае за констатация на базата на приложени специални знания от страна на вещото лице, а е налице формиран правен извод, което е недопустимо.

От друга страна, правилно АССГ е анализирал клаузите на сключения договор от 10.04.2007 г. относно факта на предаване на сумата, както и е обсъдил поведението на самото ревизирано лице - неподаване на коригираща декларация по чл. 104 от ДОПК, представянето на ксерокопие от споразумението едва пред съда.

Неоснователно е твърдението на касатора, че същият е подал декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г., в която не е декларирана посочената сума. Видно от приложената на л. 398 - л. 399 от делото декларация, документът съдържа само 1,2 и 5 стр. от декларацията, т. е. касае се за извадка от документ. При съпоставка с декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г. / прил. н ал. 247 - л. 250/ и така приложеното копие на част от декларация на л. 398 - л. 399 се установява идентичност в първата страница на декларацията, като има разлика в поставената дата - 17.04.2008 г. и съответно, 04.04.2008 г. Доколкото представеното пред съда копие от декларация не е цялостен документ, а представлява само извадка, то не може да се направи извод относно твърдяното недеклариране на посочената сума от 19 500 лева от страна на Росен Попадиин.

В допълнение следва да се посочи, че правилно АССГ е зачел формалната доказателствена сила на подадената от касатора декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г. Декларацията е подписана лично от физическото лице и с нея се установява неизгоден за подателя й факт, което означава, че може да се цени като доказателство. Твърдението за друг различен от декларирания факт, поддържан в рамките на административното и съдебното производство, води до извода, че лицето желае да черпи права от собственото си противоправно поведение. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, за касатора е съществувала възможността да подаде коригираща декларация по чл. 104 от ДОПК до изтичане на срока за плащане на задълженията за процесния данъчен период. Такава декларация не е подадена. По силата на чл. 104, ал. 1 от ДОПК подателят на данъчна декларация може да прави промени в декларацията след подаването й, но преди да е изтекъл срокът за подаването й. Промените могат да са свързани с декларираните данни и обстоятелства, с основата и с определените задължения. Съгласно ал. 2, промените се извършват с нова декларация. Съгласно чл. 104, ал. 3 от ДОПК, подадената след изтичане на срока декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Цитираната ал. 3 не позволява установяване на невярност на данните в декларацията, подадена от данъчно задълженото лице, тъй като въвежда фикция - за данъчни цели данните в декларацията са такива, каквито са заявени в декларацията, подадена в срок. Фикцията приравнява един фактически състав на друг и не може да бъде оборвана. Следователно, законосъобразно както органите по приходите /решаващият орган/, така и съдът са определили данъчна основа и дължим данък, взимайки предвид данните в декларацията, подадена в срок, както са декларирани от ревизираното лице.

Съобразно изложеното, при задълбочена преценка на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства съдът е достигнал до правилния извод за законосъобразност на РА в оспорената му част.

Настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касация не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова му е присъдено с първоинстанционното решение в пълен размер съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение