Решение № 4260 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1068/2018 г.

Решение № 4260 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1068/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК Образувано е по касационната жалба на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Благоевград против решение № 1895 от 27.11.2017 г. по адм. д. № 674/2017 г. на Административен съд - Благоевград, с което съдът е отменил негова заповед 17-1116-000275/30.07.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че фактическите и правни предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка са безспорно установени по делото. По развитите в касационната жалба доводи иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от С. Милчев жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът С. Милчев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. За да постанови обжалваното решение, съдът е установил от фактическа страна, че на 30.07.2017 г. при извършена проверка контролните органи по движението по пътищата водачът С. Милчев е управлявал собствения си лек автомобил със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност. Констатациите от проверката са отразени в АУАН № 002717/30.07.2017 г., издаден от младши автоконтрольор при ОД МВР –Благоевград. Съдът е обосновал извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните норми. Приел е, че с изтичането на срока на валидност на СУМПС лицата не губят своята правоспособност. След сравнителен анализ на относимата правна уредба в Закона за движение по пътищата и Закона за българските лични документи съдът е достигнал до правния извод, че макар да удостоверява официално придобита правоспособност за управление на МПС от съответната категория, изтичането на срока на валидност на СУМПС не засяга придобитата вече правоспособност по смисъла на чл. 150 и чл. 150а ЗДвП. Водачът е управлявал МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, т. е. с нередовен документ по смисъла на § 1, т. 2, б "ж" ДР ЗБЛД, но не е загубил правоспособността си като водач на МПС за съответната категория. По тези съображения съдът е приел, че не са изпълнени материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 2а ЗДвП за издаване на заповедта и я е отменил като незаконосъобразна. Решението е неправилно. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (ред. ДВ, бр. 54/2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, за срок от шест месеца до една година. За да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 ЗДвП. Съгласно чл. 50 от Закона за българските лични документи СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност. Той е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД. СУМПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория; придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов; подмяна поради изтичане срока на валидност; подмяна поради промяна в данните на водача; издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление, подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории. Подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категория. Сред изискуемите по чл. 53, ал. 1, т. 10 ЗБЛД данни към съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност, като с разпоредбата на чл. 51, ал. 3 - ал. 5 ЗБЛД са регламентирани сроковете за отделните категории. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМП водачът не губи придобитата правоспособност за управление на съответната категория МПС. Но правото на управление на МПС е срочно и с изтичането на съответния период от време, за който е признато, същото се прекратява и без значение е фактът, че лицето е положило успешно изпит за правоспособност за управление на МПС от съответната категория. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверителен документ за правоспособност. С изтичането на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново свидетелство, т. е. то не се подновява автоматично. Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е посочил, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС. След анализ на посочените разпоредби, в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС предполага то да е валидно както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". Това води до извод, че изискването за притежаване на СУМПС включва и срока на неговата валидност. Следователно административният орган е приложил мярката в съответствие с материалноправните разпоредби. Предвид изложеното, касационният съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като неправилно. След извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт съдът приема, че жалбата на С. Милчев срещу заповед № 17-1116-000275/30.07.2017 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд