Решение № 2728 от 15.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба от С. Трампов от гр. Сърница, чрез процесуалния му представител адв. Калпазанова, срещу решение 716 от 04.10.2022г., постановено по адм. дело 954/2021г. на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му с искане за прогласяване на нищожността на решение 28 по протокол 1 от 30.04.2014г. на Общински съвет /ОбС/ гр. Велинград, с което е одобрен подробен устройствен план план за регулация /ПУП - ПР/ за нова улична регулация в [жк], гр. Сърница В ЧАСТТА МУ досежно поземлен имот пл. 108, кв. 3, през който е предвидено преминаване на улица с ширина 8м. от о.т. 111 до о.т. 123. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за законосъобразност на оспорения акт в оспорената му част, като навежда съображения, че ОбС гр. Велинград не е бил компетентен орган да издаде оспореното решение. Посочва и че съдебното решение е в противоречие с предходно решение на АС гр. Пазарджик, с което оспореното решение на ОбС гр. Велинград е било прогласено за нищожно. Навежда съображения и че съдът не е дал възможност да се ангажират доказателства за характеристиките и обхвата на територията, засегната от оспорения план. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласява нищожността на решението на ОбС гр. Велинград, алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Пазарджик. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът Общински съвет гр. Велинград с писмено становище твърди неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение АС гр. Пазарджик е приел, че [адрес] на община Сърница не отговаря на понятието квартал по смисъла на ЗУТ, тъй като § 5 т. 10 във връзка с т. 11 ДР на ЗУТ изисква наличие на урегулирана територия, а в случая при липса на такава относно т.нар [адрес] не може да се приеме, че тази територия отговаря на това понятие. Посочил е, че съобразно чл. 129 ал. 1 ЗУТ само при наличието на обособен квартал и когато ПУП е в рамките и обхват до един квартал, компетентен да приеме плана е кмета на общината. Приел е в случая, че тъй като не е налице квартал по смисъла на ЗУТ, то оспореното решение на ОбС е издадено от компетентен орган, съответно не е налице основание за прогласяването му за нищожно на това основание. Приел е и липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, нарушения във формата и противоречие с материалния закон, които да са толкова тежки, че да обосноват неговата нищожност. Поради това е отхвърлил оспорването. Решението е правилно като краен резултат, но по съображения различни от изложените в него. Правилен е извода на съда, че оспореното решение на ОбС гр. Велинград не е засегнато от порок, който да е толкова тежък, че да обоснове неговата нищожност. С оглед спазването на административно производствените правила и съответствието с материалния закон не се установяват нарушения, които да са толкова тежки, че да обосноват нищожност и липса на валидна воля на административния орган. Наведените от жалбоподателя такива биха имали отношение към установяване на евентуалната унищожаемост на акта, но не и да доведат до неговата нищожност. Следва да се посочи и че възражението, че планът за улична регулация е различен от плана за регулация, какъвто се твърди, че е приет с оспореното решение в противоречие с графичната част, не е основателно. Това е така, тъй като планът за улична регулация и вид план за регулация и в оспореното решение е изрично посочено в текстовата част, че се одобрява ПУП ПР с посочване в скоби нова улична регулация , което съответства и на графичната част. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че оспореното съдебно решение е постановено в противоречие със съдебно решение 466 от 03.10.2014г. по адм.д. 257/2014г. на АС гр. Пазарджик. Действително с решението по адм.д. 257/2014г. на АС гр. Пазарджик е прогласено за нищожно решение 28 от 30.01.2014г. на ОбС гр. Велинград, но само в частта му отнасяща се до ПИ пл. 77, 78, 123, 124, 125, 126, 127 и 130 през които е предвидено прокарването на улица с ширина 4м. с осови точки от 118 119 120 121 31б 31а. Съобразно чл. 177 ал. 1 АПК ако бъде отменен или изменен, а на още по голямо основание ако бъде прогласен за нищожен административен акт, съдебното решение има действие по отношение на всички. В настоящия случай с това съдебно решение е прогласена за нищожна част от решение 28 от 30.01.2014г. По отношение на оспорената в настоящото производство част от решение 28 от 30.01.2014г. на ОбС гр. Велинград не е налице произнасяне от съд, и съответно не е налице обвързваща сила на съдебно решение по смисъла на чл. 177 ал. 1 АПК, съответно е налице и годен за оспорване акт, доколкото в оспорената в това производство част решението на ОбС гр. Велинград не е било нито отменено, нито прогласено за нищожно. Предвид това, че оспорената в настоящото производство част от решението на ОбС гр. Велинград не е била предмет и не е оспорена по адм.д. 257/2014г., и предвид това, че посоченото решение не е преминало и през касационен контрол, то оспореното в това производство решение на АС гр. Пазарджик, което касае съвсем друга част от решението на ОбС гр. Велинград не е постановено в противоречие с влезнало в сила съдебно решение. Най накрая правилен като краен резултат е извода на съда за това, че решението на ОбС гр. Велинград е постановено от компетентен орган, но по съображения различни от изложените в него. Понятието квартал по смисъла на ЗУТ е различно от гражданското понятие квартал , в какъвто граждански смисъл е посочен [адрес] в решението на ОбС гр. Велинград. По смисъла на § 5 т. 10 ДР на ЗУТ квартал е територия, ограничена от четири или повече улици или от улици и границите на урбанизирана територия, т.е. квартал по смисъла на ЗУТ е едно каре от територията, което е ограничено от улици и което каре може да е част от т.нар. квартал като гражданско понятие. В случая територията, която е урегулирана с плана за нова улична регулация определено обхваща повече от един квартал като понятие по смисъла на ЗУТ. Т.е. съобразно чл. 129 ал. 1 ЗУТ компетентен е бил ОбС на гр. Велинград, към която община е бил гр. Сърница към момента на постановяване на решението на ОбС, тъй като Сърница е обявена за самостоятелна община с указ 177 от 29.07.2014г. на Президента на РБългария. Общинският съвет е компетентен да издаде оспореното решение и съобразно специалната разпоредба на чл. 21 ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, според която в редакцията й от ДВ бр. 109/2013г., действала към момента на издаване на решението на ОбС Подробните устройствени планове по ал. 1 се одобряват от общинския съвет независимо от техния обхват , а плановете по ал. 1 са подробен устройствен план, предвиждащи изграждането на обекти - публична общинска собственост, от която категория е одобреният план за улична регулация, тъй като предвижда изграждането на улици, които са публична общинска собственост. Във връзка с изложеното и предвид специалната разпоредба на чл. 21 ал. 7 ЗУТ в съответната относима редакция, която е с приоритет пред общата, компетентен да издаде оспореното решение е бил именно Общинският съвет гр. Велинград. Оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация като основателно и доказано следва да бъде уважено в претендирания размер. Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,