Решение № 14543 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10194/2020 г.

Решение № 14543 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10194/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бяла Слатина против решение № 249 от 22.07.2020 г. по адм. д. № 262 по описа за 2020 г. на Административен съд – Враца, с което е отменено направление за включване в механизма "Лична помощ" № 20008822/21.04.2020 г. и преписката е изпратена на Директора на "Дирекция социално подпомагане" – Бяла Слатина за ново произнасяне в съответствие с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените подробни доводи се свеждат до неправилно прилагане на чл. 16, ал. 1 – 4 от ППЗХУ във вр. с чл. 6а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Н. Лашовски от [населено място], [област], е оспорил касационната жалба в писмена молба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Враца е направление за включване в механизма "Лична помощ" № 20008822 от 21.04.2020 г., потвърдено с решение № 06-РД06-0014 от 21.05.2020 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – Враца, с което за Н. Лашовски от [населено място] са определени 61 брой часове месечно за лична помощ за срок до 1.09.2021 г. - трета степен на много тежка зависимост/затруднения. За да отмени оспорения административен акт, Административен съд – Враца е обосновал извод за издаването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 16, ал. 4 и чл. 17, ал. 1 от ППЗХУ и чл. 15, ал. 3 от Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, довели до нарушаване на правото на защита на заявителя на лична помощ. Този извод произтича от обстоятелството, че в административната преписка не се съдържат доказателства за проведено от специализирания отдел заседание за изготвяне на индивидуална оценка при осигуряване на участието на заявителя на това заседание. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 12, ал. 1 от Закона за личната помощ (ЗЛП) личната помощ се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и издадено направление по реда на глава трета от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗХУ директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон. Редът за извършване на индивидуална оценка на потребностите и издаване на акт по чл. 25, ал. 2 от ЗХУ е регламентиран в Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ), издаден от Министерския съвет по законова делегация от § 3, т. 1 от ПЗР на ЗХУ. На основание чл. 14, ал. 1 от ППЗХУ индивидуалната оценка на потребностите се изготвя от специализиран отдел в дирекции "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане. Специализираният отдел осъществява функциите си при спазване на специалните административнопроизводствени правила на чл. 15 – чл. 20 от ППЗХУ. Разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от ППЗХУ предоставя право на всеки човек с увреждане и/или лице по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4 от ЗХУ да присъства на заседанието, на което се изготвя индивидуална оценка на неговите потребности. Упражняването на правото се гарантира чрез извършване на административнопроцесуалното действие, предвидено от чл. 17, ал. 1, т. 2: уведомяване на човека с увреждане или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4 от Закона за хората с увреждания не по-късно от 3 работни дни преди датата на провеждане на заседанието, на което ще се разглежда подаденото от него заявление. След като не е предвидено друго, лицето с увреждане следва да бъде уведомено по реда на чл. 18а от АПК. В тежест на административния орган е да осигури възможност за упражняване на правото от неговия носител и да създаде необходимите условия за това. В първоинстанционното съдебно производство не са представени доказателства, удостоверяващи спазването на административнопроцесуалните изисквания на чл. 16, ал. 4 и чл. 17, ал. 1, т. 2 от ППЗХУ. В касационната жалба се потвърждава, че заявителят на лична помощ не е бил лично уведомен. Уведомяването е било извършено чрез поставяне на съобщение на информационното табло в ДСП – Бяла Слатина, че на 21.04.2020 г. от 9. 00 ч. ще се проведе заседание на специализирания отдел, на което ще бъдат разгледани подадените заявление-декларации в периода 20.03.2020 г. – 20.04.2020 г. Така направеното уведомление не удовлетворява изискването на чл. 17, ал. 1, т. 2 от ППЗХУ за лично уведомяване на човека с увреждане и е в несъответствие с целта на закона, която е да защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания. Ответникът по касация е човек с ограничения в способността му за самостоятелно обслужване в ежедневието до зависимост от чужда помощ, нуждаещ се подкрепа за упражняването на основните му права и пълноценно участие в обществото. Освен това той не живее в гр. Бяла Слатина и обявеното извънредно положение е създало допълнителни затруднения за предвижване и участие в насроченото заседание. Разпоредбата на чл. 6а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (редакция – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.), на която се позовава касаторът, създава възможност за провеждане на заседания от разстояние, но при осигуряване на пряко и виртуално участие на лицата с право на участие. В случая няма данни за предоставен виртуален достъп на заявителя до проведеното на 21.04.2020 г. заседание и осигурена възможност да защити законния си интерес. Необходимо е да се добави, че протокол от проведено на 21.04.2020 г. заседание не е бил приложен в административната преписка и се представя едва пред касационната инстанция. Като е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на императивни административнопроизводствените правила, Административен съд – Враца е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което оспореният акт е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,