Решение № 16127 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9960/2018 г.

Решение № 16127 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9960/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. Маринов, с ЕГН [ЕГН], от [населено място], срещу решение № 1345 от 14.06.2018 г. по адм. д. № 2704/2017 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-16001616006900-091-001/11.05.2017 г., издаден от З. Велиева – началник сектор, възложил ревизията и Ф. Карапиперов – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. П., потвърден/изменен с Решение № 423/19.07.2017 г. на Директора на Д"ОДОП" гр. П. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменен ревизионният акт, както и да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не взема становище. На 13.09.2018 г. е постъпила писмена защита от юрк. Бонева, в която са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд – П. е бил Ревизионен акт № Р-16001616006900-091-001/11.05.2017 г., издаден от З. Велиева – началник сектор, възложил ревизията и Ф. Карапиперов – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. П., потвърден/изменен с Решение № 423/19.07.2017 г. на Директора на Д"ОДОП" гр. П., с който на М. Маринов са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 8083, 06 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5810, 70 лв. и дължима сума за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 4077, 29 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1255, 41 лв., както и допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за 2013 г., както следва: - вноски за ДОО от 2 302, 05 лв. на 2 153, 34 лв. и прилежащите лихви върху вноски за ДОО от 755, 98 лв. на 710, 20 лв.; - вноски за ДЗПО от 899, 24 лв. на 841, 15 лв. и прилежащите лихви върху вноски за ДЗПО от 295, 31 лв. на 277, 42 лв.; - вноски за ЗО от 1 438, 78 лв. на 1 345, 84 лв. и прилежащите лихви върху вноски за ЗО от 472, 49 лв. на 443, 87 лв. За да отхвърли жалбата на М. Вълканов, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е констатирал, че основата за облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на т. 7, ал. 1 от същата разпоредба. След извършен анализ на относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за всяка една от годините включени в ревизирания период е констатирано несъответствие на имущественото състояние на лицето с получените от него доходи, което с ревизията е определено като доход с неустановен произход, съответно за 2009 г. - 80 820, 63 лв. и 2013 г. - 48 565, 57 лв. Определени са годишни данъчни основи равни на сбора данъчната основа от посоченото несъответствие плюс данъчната основа от доходите по трудово правоотношение и данъчната основа от наеми. Определен е допълнително дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ със съответните лихви за просрочие за 2009 г. и 2013 г., както и ЗОВ за 2013 г., предмет на настоящата жалба. Съдът е приел, че РЛ не е опровергало констатациите в РА, като е счел за недоказани твърденията в жалбата за получени дарения от роднини, заеми от К. Куртев и Р. Киришев, доход в размер на 20000 лв. от "Глобъл линк" ООД, както и приетата по делото ССЕ. Така постановеното решение е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон. От данните по делото се установява, че обжалваният ревизионен акт е издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, след констатирани от органа по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Разпоредбата на чл. 17 от ЗДДФЛ сочи, че данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна. Основателни са оплакванията в жалбата, че съдът не е обсъдил в съвкупност и в тяхната взаимовръзка събраните в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства, включително и заключението на ССЕ, както и възраженията относно ползваната от приходните органи методика при изготвяне на паричните потоци за процесните периоди, въз основа на която са обосновани изводите за наличие на превишаване на разходите над приходите за 2009 г. и 2013 г. Видно от установеното в РД в табличен вид /стр. 39-45 относно процесната 2009 г. приходните органи са приели като начално салдо за периода сумата от 6050, 14 лв. /к. 2/, установени постъпления – 44 187, 37 лв. /к. 3/, разходи – 21 414, 62 лв. /к. 4/, парични средства в края на данъчния период – 109 653, 52 лв. /к. 5/, а превишението на разходите над приходите е изчислено – к. 2 + к. 3-к. 4 – к. 5 в размер на 80 830, 63 лева. Аналогичен е подходът и за 2013 г. - начално салдо за периода – 56 970, 84 лв. /к. 2/, установени постъпления – 14831, 39 лв. /к. 3/, разходи – 63867, 63 лв. /к. 4/, парични средства в края на данъчния период – 56 050, 17 лв. /к. 5/, превишение на разходите над приходите – 48 565, 57 лв. / стр. 61-69 от РД/. Този метод използван от приходните органи е незаконосъобразен. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При това положение, за да е налице основа за облагане по смисъла на чл. 123 от ДОПК, установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база. При формиране на баланса на разполагаемите парични средства, органите по приходите трябва да установят общия размер на всички получените суми, които са на разположение, съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. Неправилно недостигът е определен като сбор от начално салдо и приходи и от така получената сума са извадени разходи и парични средства в края на данъчния период /к. 2 + к. 3-к. 4 – к. 5 /. Основателно е възражението на касатора, че в мотивите на РД е прието за недоказано твърдението за налични парични суми в размер на 108 926, 12 лв., вследствие на което е прието за начално салдо към 01.01.2009 г. сумата от 6050, 14 лв. Независимо от това обаче не е ясно защо тази сума е включена в паричния поток за 2009 г. и е приета за разход, като е "Установено превишение" /к. 2 + к. 3-к. 4 – к. 5 /. Аналогичен е методът, по който е установено превишение на разходите и за 2013 г. Като е приел за правилен този подход на ревизиращите органи за определяне на данъчната основа за облагане, съдът е допуснал неправилно приложение на закона. От доказателствата по делото е видно, че в хода на съдебното оспорване е допусната и приета без оспорване от страните ССЕ. На вещото лице Стоянова е поставена задача да преизчисли паричните потоци за ревизирания период в два варианта. Първият вариант е с изготвяне на паричен поток за всяка година по данни от РД на годишна база, като разлика само на сумите, представляващи начално салдо /така както е прието за доказано в РД/, установени доходи и разходи на лицето. При този вариант в. л. Стоянова, анализирайки приходи и разходи на лицето през процесните години, не установява наличие на недостиг на парични средства. От заключението е видно, че във вариант 1 са налице положителни салда както за 2009 г., така и за 2013 г., поради което незаконосъобразно с РА е установена данъчна основа от други доходи в размер на 80830, 63 лв. за 2009 г. /стр. 74 от РД/ и 40 772, 97 лева /стр. 76 от РД/ за 2013 г. и допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. - 8083, 06 лв. и лихви 5810, 70 лв., за 2013 г. – данък в размер на 4077, 29 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1255, 41 лева. Този вариант неправилно е игнориран от съда. Решаващият състав е посочил единствено, че експертизата "почивала на варианти, съдържащи включването на суми по дарение/заеми и прочие, които съдът не приемал за получени от жалбоподателя". Задачата на в. л. Стоянова действително е била да изготви и втори вариант на ССЕ със задача - изготвяне на паричен поток за всяка от годините, при зададените във Вариант 1 параметри, като се включат и сумите на представени от РЛ документи за заеми, дарения и др., които съдът не приема за действително получени от жалбоподателя /стр. 12 от решението/. " С оглед изложеното, настоящият състав намира, че без да се вземат предвид твърденията на касатора за получени суми по заеми, дарения и пр., то при условията на пълно и главно доказване, същият е опровергал констатациите в РА за наличие на превишение на разходите над приходите за 2009 г. и 2013 година, респ. че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В тази връзка незаконосъобразно с РА са му установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г., 2013 г. и ЗОВ за 2013 г., ведно със съответните лихви за забава. Обжалваното решение е неправилно, постановено е при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и неправилно прилагане на материалния закон. Това налага отмяна решението и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество на спора, с което ревизионният акт в частта относно установените задължения по ЗДДФЛ за 2009 г. и 2013 г., ЗОВ за 2013 г., ведно с лихвите за забава, следва да бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора решението следва да бъде отменено и в частта, в която М. Маринов е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 1280 лв. На касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на 3205 лв., от които 1505 лв. – за касационното производство /1500 лв. адв. хонорар и 5 лв. – ДТ/, и 1700 лв. /1500 лв. – адв. хонорар и 200 лв. – такса за вещо лице/ за производството пред първоинстанционния съд, съгласно приложените списъци по чл. 80 ГПК /л. 1161 и л. 17/. Настоящият състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, заплатеното адвокатско възнаграждение за производствата пред АС – П. в размер на 1500 лв. и за производството пред ВАС – 1500 лева не е прекомерно. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,