Решение № 8244 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8011/2019 г.

Решение № 8244 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8011/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Г. Воденичаров е подал касационна жалба срещу решение № 864/02.05.2019 г. по адм. дело № 213/2019 г. по описа на Административния съд–Бургас, с което са отхвърлени предявените от него срещу Областната дирекция на вътрешните работи–Бургас искове, както следва: иск за заплащане на обезщетение в размер на 200 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, и иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 лева за имуществена вреда, представляваща разход за снабдяване със заверено копие от съдебно решение във връзка с обжалването на наказателно постановление № 17-0769-002624/2017 г. на началник-група към сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи–Бургас, ведно със законната лихва от предявяването на исковете. Направено е оплакване за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи–Бургас e поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Г. Воденичаров, с която срещу Областната дирекция на вътрешните работи – Бургас са предявени искове, както следва: иск за присъждане на обезщетение в размер на 200 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с обжалването на наказателно постановление № 17-0769-002624/2017 г. на началник-група към сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Бургас, отменено като незаконосъобразно от съда, и иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 лева за имуществена вреда, представляваща разход за издаване на заверен препис от съдебното решение, с което наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно. Поискано е и присъждането на законната лихва върху исковите суми, считано от подаването на исковата молба, и направените по делото разноски. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 17-0769-002624/08.08.2017 г. на началник- група към сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас, за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, на Г. Воденичаров били наложени две административни наказания – "глоба" в размер на 2 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца. По жалба на наказаното лице, с решение № 1178/16.08.2018 г. по НАХД № 2987/2018 г. по описа на Районния съд–Бургас, влязло в сила на 1.09.2018 г., наказателното постановление било отменено. Съгласно представения в исковото производство договор за правна помощ от 12.06.2018 г. Г. Воденичаров възложил на адвокат Т. Михайлова да подаде жалба срещу наказателно постановление № 17-0769-002624/08.08.2017 г. на началник - група към сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи–Бургас и да го представлява пред Районния съд-Бургас до приключването на производството. В договора е отбелязано, че Г. Воденичаров е заплатил в брой договореното възнаграждение от 200 лева. По делото е представена и вносна бележка на "Райфайзенбанк" ЕАД, от която е видно, че Г. Воденичаров внесъл такса от 8 лева по сметката на Районния съд-Бургас за издаване на заверено копие от решението по НАХД № 2987/2018 г. по описа на Районния съд-Бургас, като заплатил на банката комисионна от 2 лева. Административният съд приел, че искът за заплащане на обезщетение от 200 лева за имуществена вреда, изразяваща се в платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, не е доказан, тъй като нямало данни, че именно представения по делото договор се съдържа в кориците на НАХ дело № 2987/2018 г. по описа на Районния съд–Бургас. Според изложените от съда мотиви, липсвала една от предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно понесена от ищеца имуществена вреда, поради което искът за сумата 200 лева ведно със законната лихва бил отхвърлен. Административният съд не уважил и иска за обезщетяване на имуществена вреда в размер на 10 лева, като посочил, че сумата 8 лева за издаването на препис и сумата 2 лева, представляваща комисионна за банковия превод, не представляват пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Касационната инстанция намира, че решението в частта за отхвърляне на предявения от Г. Воденичаров иск за заплащане на обезщетение за имуществена вреда за сумата 200 лева ведно със законната лихва, е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Производствата, образувани по искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, който урежда принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 3 АПК. Принципът на служебното начало е възпроизведен в разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, според която съдът има задължение да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото, те не сочат доказателства. Нарушението на това изискване е съществено, тъй като спазването му e определящо за правилността на съдебното решение. В случая административният съд се е произнесъл без да събере необходимите за правилното решаване на спора доказателства, като не е указал на ищеца, че твърдението му за направен от него разход за адвокатско възнаграждение, не е доказано. Съдът е дал общи указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест, които не може да се възприемат като изпълнение на задължението му да съдейства за установяване на обективната истина. Указанията към страните следва да са ясни и да съдържат конкретно посочване на обстоятелствата, за които не са ангажирани доказателства. Първоинстанционният съд е трябвало да изиска служебно и да приложи НАХД № 2987/2018 г., при положение, че прави съществен доказателствен извод в зависимост от наличието или отсъствието на договор за правна помощ в кориците на делото, по което е обжалвано наказателно постановление № 17-0769-002624/08.08.2017 г. Тежестта за доказване на обстоятелствата, от която всяка страна черпи благоприятни за себе си правни последици, не изключва служебната инициатива на съда за събиране на относимите за правилното решаване на делото доказателства, каквато в случая не е предприета. Решението съответства на материалния закон в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 10 лева, ведно със законната лихва. Административният съд законосъобразно е приел, че разходът не се явява пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. Заплатената сума не е част от разноските, които жалбоподателят трябва да направи, за да проведе успешно съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, поради което не подлежи на възстановяване при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед допуснатото съществено процесуално нарушение, довело до непълнота на фактическите констатации на съда, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен предявения от Г. Воденичаров иск за присъждане на сумата 200 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, ведно със законната лихва, и делото да се върне за ново разглеждане в тази част. В останалата част решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По разноските, направени във Върховния административен съд, се произнася първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, както предвижда чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд