Решение № 14541 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2740/2012 г.

Решение № 14541 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2740/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ирем" ООД - гр. Пазарджик чрез процесуалния си представител адв. Николай Бангеев срещу решение № 44/09.01.2012 г., постановено по адм. дело № 354/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 161003140/24.11.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис - Пазарджик, потвърден с решение № 38/18.01.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит в размер на 41 668,52 лв. и начислени лихви в размер на 15 278,08 лв. Макар в касационната жалба да не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението й може да се направи извод, че се поддържа, че решението на съда противоречи на материалния закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както е и необосновано. Според касатора мотивите на съда противоречат на действащия ЗДДС и не съответстват на доказателствата по делото. За четириколесната машина "Кавазаки" касаторът излага доводи, че отчитането на разходи за машината е ирелевантно за правото на данъчен кредит, а относно счетоводното завеждане и използване на машината, тези обстоятелства са потвърдени и от вещото лице. За доставките на пшеница и ечемик касаторът излага доводи, че са представени достатъчно доказателства за реалността на доставките - товарителници, кантарни бележки, приемни бележки и др. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Петров я оспорва по съображения, развити в представената писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За отказания данъчен кредит в размер на 2 500 лв. за придобиването на четириколесна машина, марка "Кавазаки" по фактура № 0...365/25.09.2007 г. с доставчик "Мото" ЕООД съдът е приел, че правилно приходните органи са констатирали, че липсват доказателства за използването на машината за икономическата дейност на дружеството. Освен това е прието, че липсват разходни норми, справка за отработени часове и разходвано гориво, нито са представени справки за закупено и изразходвано гориво. Според съда не е доказано, че машината е била пригодена за почистване на сняг и по този повод е обсъдил заключението на съдебно-автотехническата експертиза, по която вещото лице е дало според решаващия съд принципно верен отговор, но не са ангажирани доказателства от жалбоподателя, че процесната машина е била пригодена за почистване на сняг и е използвана за тази дейност. В тази обжалвана част решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС предвижда ограничение на правото на данъчен кредит, като една от предпоставките в тази правна норма е стоката да е използвана за дейност, различна от икономическата дейност на лицето. Твърденията на касатора, че процесната машина е използвана за почистване на сняг в района на дружеството не намират опора в доказателствата по делото. Правилно съдът е обсъдил назначената и изслушана в първоинстанционното съдебно производство съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице е отговорило по принцип, че такива машини могат да бъдат пригодени за почистване на сняг, ако към тях се прикрепи елеватор или гребло за сняг, но такова прикачване в процесния случай не е установено. Наличието на техническа възможност такъв вид машини (АТВ) да се използват за твърдяната от касатора дейност по снегопочистване, не може да доведе до извод, че такова прикачване към процесната машина е направено. Липсата на доказателства, че от момента на закупуване на машината - 25.09.2007 г. до прехвърлянето на собствеността й на друго лице - 22.06.2009 г. тази машина е използвана за икономическата дейност на дружеството, обосновава прилагането на ограничението за ползване на данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че в тази обжалвана част решението е правилно постановено и не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. За отказания данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за доставки на пшеница по фактури, издадени от "Мулти грейн" ЕООД през месеците април и юни 2008 г., "Агротранс спринт" ЕООД през месеците октомври и ноември 2007 г. за доставки на пшеница и "Син комерс" ООД през месеците май 2007 г. и февруари 2008 г. за доставка на ечемик, съдът е приел, че не е установена реалността на процесните доставки и затова е счел, че законосъобразно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. По доставките от "Мулти грейн" ЕООД съдът е счел, че представените по време на ревизията товарителници, кантарни и приемни бележки не могат да се обвържат с процесните доставки, поради липсата на данни в тях за превозвача, място но товарене и разтоварване, количества, доставчик и получател. Освен това възприето е установеното от ревизията, че доставчикът не разполага със собствен обект и складови помещения, а относно твърдението за стопанисвано от него складово помещение за съхранение на зърно в с. Крумово, то това населено място според съда не фигурира в представените товарителници и приемни бележки. От представената фактура № 148/29.04.2008 г. за транспортни услуги съдът не е могъл да обвърже с процесните доставки на пшеница. Относно доставките на ечемик от "Син комерс" ООД съдът е установил, че е налице несъответствие в представените документи за превоз на много по-голямо количество ечемик от фактурираното от доставчика. Относно представените договори между доставчика и получателя, както и за писмените обяснения, че стоката е взета от с. Сталийска махала, съдът е изложил мотиви, че няма данни на посоченото място да има складови помещения или търговски обекти на доставчика, като е декларирано само наличие на офис в селото. Съдът е приел, че не е доказана кадровата обезпеченост на доставката, тъй като няма доказателства за работници, назначени по трудови договори. Относно транспортирането на стоката, съдът не е възприел доводите на жалбоподателя, че то е извършено от него, тъй като от представените пътни листове не е установен обекта на натоварване и кога е станало това. Аналогични са мотивите на първоинстанционния съд и по отношение на доставките на пшеница от "Агротранс спринт" ЕООД. Съдът е обсъдил представените 2 бр. товарителници № 94/31.10.2007 г. и № 392978/09.11.2007 г. и е установил несъответствие в изпращача и невписването на прекия доставчик, както и мястото на натоварване е посочен адрес в Гърция. Относно фактура № 74/29.11.2007 г. от същия доставчик съдът е констатирал, че по отношение на нея не са представени никакви съпътстващи документи - товарителници, кантарни и приемни бележки и доказателства за извозване на фактурираните количества. В тази обжалвана част съдебното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е разгледал предпоставките, които следва да са налице, за да се признае по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит, като е обсъдено, че посоченото право се обуславя както от наличието на фактури, така и от това, дали доставчикът е извършил посочените в тях доставки на стоки или услуги. Реалността на всяка една доставка на стока или услуга е основна за признаване на материалното право на приспадане на данъчен кредит. Това означава, че ако тя не е установена с безспорни писмени доказателства, наличието на другите предпоставки относно регистрация по ЗДДС на страните по доставката, издадена данъчна фактура, начисляване на данъка от доставчика, не могат сами по себе си да доведат до възникване на правото на данъчен кредит. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, според която правото на данъчен кредит не е налице ако данъкът е начислен неправомерно, като от установената съдебна практика се приема, че при нереалност на доставката на стока или услуга винаги се счита, че данъкът е начислен неправомерно. Законодателят в тази разпоредба е възприел схващането, че за да се осчетоводят тези доставки трябва да са налице достатъчно доказателства за реалното предаване на стоките - ечемик, пшеница и слънчоглед, а като се има предвид, че се касае за родово определени стоки, следва да се докаже тяхното предаване - аргумент от чл. 24, ал. 2 ЗЗД и чл. 327, ал. 1 ТЗ. Това означава, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит, осчетоводяването на доставките винаги трябва да бъде съпътствано от достатъчно доказателства за реалното прехвърляне собствеността на стоките. В случая такива доказателства, които безспорно да доказват реалното осъществяване на процесните доставки не са ангажирани. Законосъобразни са изводите на съда относно доставчика "Мулти грейн" ЕООД, че представените кантарни и приемни бележки, както и товарителници, с тях не може да се обвържат процесните доставки. Това е така, защото в тях липсва достатъчно информация относно превозвача, мястото на товарене и разтоварване, доставчика и получателя. Освен това правилно съдът е установил, че доставчикът не разполага със собствен обект и складови помещения, а предвид твърденията му, че стопанисва складово помещение за зърно в с. Крумово, в представените документи, описани по-горе наистина никъде не фигурира това населено място. За доставките на ечемик от "Син комерс" ООД е установена липса на всякаква кадрова обезпеченост, липса на наети или собствени складови помещения, а по повод твърденията, че получателят по доставките е осъществил транспорта, не са ангажирани доказателства. За представените пътни листове, съдът правилно е установил, че от тях не може да се установи обекта на натоварване и кога е станало това, поради което и не могат да се свържат с процесните доставки. Същото е установено и за доставките на пшеница от "Агротранс спринт" ЕООД. Освен това по отношение на този доставчик в представената товарителница е посочен "Агро резерв" ЕООД - гр. Бургас, а седалището на процесния доставчик е в гр. Варна. Освен това в товарителницата е отразено, че мястото на натоварването на пшеницата е от Неохари, Република Гърция. Поради изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано наличието на осъществена доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено, тъй като не са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото, на ответника не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, I отделение,