Решение № 260 от 10.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 676/2013 г.

Решение № 260 от 10.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 676/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Ю. Х., депозирани лично от него и чрез служебния адвокат, срещу решение № 42 от 13.02.2013 г. на Апелативен съд-София, с което е изменена първоинстанционната присъда на Софийски градски съд, по нохд № 5131/12 г. В жалбите на подсъдимото лице, идентични по съдържание с въззивната жалба, се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, логическа последица от които е постановяване на осъдителен съдебен акт, при недоказаност на обвинението по несъмнен начин Поставя се акцент на налични недостатъци в работата на контролираните съдебни инстанции, изразяващи се в кредитиране на противоречивите показания на пострадалата Е. Григорияду и в приобщаване към материалите по наказателното дело на изготвения на 06.08.2012 г. протокол за разпознаване, лишен от процесуална годност и доказателствена стойност. При условията на алтернативност се предлага упражняване на касационните правомощия по чл. 354, ал. 1, т. т. 2 и 3 от НПК, чрез отмяна на атакуваното решение и оправдаване на Ю. Х. или ревизия на съдебния акт в санкционната му част и правоприлагане на чл. 55 от НК. В съдебно заседание на 09.05.2013 г. подсъдимият Х. и неговият защитник се явяват лично пред касационната инстанция и поддържат подадените жалби по изложените в тях съображения. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на въззивното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при инстанционната проверка по чл. 347 от НПК, взе предвид следното: С присъда № 342 от 22.11.2012 г., по нохд № 5131/12 г., Софийски градски съд е признал Ю. Ж. Х., за виновен в това, че на 20.07.2012 г., в [населено място] отнел чужда движима вещ - златен синджир, на стойност 870 лева, от владението на Е. Н. Г, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при опасен рецидив, поради което на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "Б" от НК и чл. 54 от същия закон му е наложил наказание - ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. С обжалваното решение № 42 от 13.02.2013 г., Апелативен съд-София, в производство по внохд № 1345/12 г., инициирано по жалба на процесуалния представител на подсъдимото лице е изменил визирания първоинстанционен съдебен акт чрез преквалификация на инкриминираното престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици-ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Касационните жалби на подсъдимия Х. са НЕОСНОВАТЕЛНИ. При осъществения съдебен контрол ВКС не установи дерогиране на процесуалноправните норми на чл. чл. 13, 14 и 107 от НПК, вменяващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и не констатира пороци в доказателствената дейност на съдебните инстанции, довели до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно посегателство със съответните обективни и субективни признаци, и неговото авторство. Мотивирано първостепенният съд и Софийски апелативен съд са приели, че свидетелските показания на Е. Г. - жертва на инкриминираното деяние са последователни, убедителни и житейски правдиви досежно значимата за повдигнатото обвинение фактология. Пострадалата пресъздава с подробности и в детайли обстоятелствата, сочещи на времето, мястото, механизма на осъществяване на неправомерните действия и предмета на посегателство, като е категорична, че Ю. Х. е извършител на престъплението. Прецизно и точно е описана конкретиката по отношение на насилственото издърпване на висящото на врата на Г. златно бижу на 20.07.2012 г., в светлата част на денонощието, в[жк], [населено място], в близост до жилищен блок № 6, от непознат мъж, който тя успяла да визуализира като възраст, телосложение, отличаващи външността белези и облекло, и впоследствие безусловно да идентифицира в хода на проведеното досъдебно разследване и в съдебната фаза на процеса. Очертаното заключение за достоверността на коментирания доказателствен източник не се опровергава от наведените доводи на защитата за налични противоречия досежно ръста на лицето - автор на инкриминираното от прокурора посегателство против собствеността. Те са обясними с преживения стрес и психологически шок от Е. Г. при осъщественото неочаквано и внезапно нападение, и се дължат на възможната липса на ясни и точни представи в съзнанието на жертвата за параметри, сочещи на количество, разстояние и размери /височина, дължина, ширина и тегло/. Истинността на гласното доказателствено средство е проверена чрез задълбочено обсъждане и при съотнасяне с останалата доказателствена маса. Фактическите данни за инкриминирания грабеж и неговия автор, съдържими се в приложения писмен протокол за разпознаване от 06.08.2012 г. с фотоалбум към него; и в назначената оценителна експертиза, с нужната степен на доказателствен интензитет обосновават обвинителната теза. В разисквания смисъл несъстоятелни са и възраженията на служебния адвокат за допуснати нарушения при използвания от разследващите досъдебни органи по делото способ за доказване - разпознаване, обуславящи процесуална негодност на обективиращия го писмен акт. Процесуално-следственото действие разпознаване на лица е реализирано при изпълнение правните предписания на чл. 169-171 от НПК. То е проведено, след подробен разпит на Е. Г. за обстоятелствата, при които е наблюдавала извършителя на престъпното посегателство и за възприети от нея особености на физиката и външния му вид, позволяващи идентификация; в присъствието на поемни лица; и при представянето на Ю. Х. заедно с още три лица /сходни на описания от пострадалата нападател/, като са взети необходимите мерки за препятстване осъществяването на предварителен контакт с разпознаващата. В изготвен, по надлежния ред и в съответствие с предявените законови изисквания, протокол са вписани датата и мястото на извършеното разпознаване; разследващия полицай, ангажиран с процесуалната дейност; и останалите участващи лица; като са отразени изявленията на Г. Акцентираното от защитата отсъствие на адвокат, опорочаващо визирания способ за доказване и ограничаващо правата на подсъдимия, не е съобразено с процесуалното качество на Ю. Х., в момента на неговото прилагане в досъдебната фаза на наказателното производство. Видно от постановлението за привличане на Ю. Х. като обвиняем, това процесуално действие е последващо осъщественото от разследващия разпознаване, поради което изключва необходимостта от участие на адвокат. Некоректни са и релевираните от процесуалния представител на подсъдимия оплаквания за недостатъци на използвания способ за доказване, изразяващи се в предоставяне на слънчеви очила на Х. в хода на разпознаването. При съблюдаване на зрителните възприятия на жертвата в инкриминирания ден, по нейна молба са поставени очила на Ю. Х. /носени според разказа й от нападателя/, което индицира на проявена добронамереност и на искрен стремеж за разкриване на обективната истина в наказателния процес. Предложените съображения за стриктно спазване на установения нормативен регламент при събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствата в рамките на наказателното разследване, мотивира ВКС да приеме, че не са налице предпоставките по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, налагащи отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подсъдимия. При осъществения контрол настоящият състав не констатира и декларираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Определената при условията на чл. 54 от НК минимално предвидена в закона за престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК санкция - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, касационният съд намира за справедлива, отмерена при съблюдаване тежестта на неправомерното посегателство и личността на Ю. Х., и в съответствие с визираните в чл. 36 от НК цели. При диференциране на наказателната отговорност въззивната инстанция е взела предвид индивидуализиращите инкриминирания акт времеви и пространствени признаци; начин на извършване, с отчитане на формата и интензитета на употребената принуда, и на манифестираната дързост; стойността на предмета на престъпно посегателство - 870 лева. Обсъдени са и относимите към личната опасност на дееца данни - младежка възраст, социален статус, добра характеристика, при специално внимание на обремененото с предходни осъждания съдебно минало на подсъдимия. В контекста на изложеното неприложим е института на чл. 55 от НК, поради отсъствието на лимитираните в нормата материалноправни изисквания за кумулативна даденост на налични многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или на такива от изключителен характер, при които и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. Очертаната аргументация формира убеждението на касационния състав, че в обсега на предоставената му компетентност в настоящото производство следва да остави в сила обжалвания акт на Апелативен съд-София, по внохд № 1345/12 г., с който е изменена първоинстанционна присъда № 342 от 22.11.2012 г., обявена по нохд № 5131/12 г. на Софийски градски съд. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение