Решение № 12093 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9162/2012 г.

Решение № 12093 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9162/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Туфи - Строй" ООД, гр. Кърджали, с управител Расим Ферхадов, подадена чрез упълномощен адв. Р. Томов, против решение № 6651 от 10.05.2012 г., постановено от Върховния административен съд, Трето отделение, по адм. д. № 12791/2011 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез преупълномощен адв. Христакиев се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдът неправилно е приложил нормата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, като е счел за недопустимо опровергаването на официални документи със свидетелски показания, както и неправилно е интерпретирал събраните доказателства. Касационният жалбоподател моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение със съответните последици. Ответникът - министърът на околната среда и водите оспорва касационната жалба чрез упълномощени юрисконсулт Тодорова и юрисконсулт Кирева, които в съдебно заседание и с писмено възражение пледират за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като релевираните възражения във връзка с прилагането на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК не биха довели до отмяна на решението на МОСВ за отнемане разрешително за ползване на воден обект по чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Като прецени доводите на страните и данните по делото петчленният състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 6651 от 10.05.2012 г. е отхвърлена жалбата на "Туфи - Строй" ООД - гр. Кърджали, представлявана от управителя Расим Ферхадов, против решение № 252 от 17.08.2011 г. на министъра на околната среда и водите като неоснователна. За да достигне до този резултат Върховният административен съд, Трето отделение, е приел, че оспореното решение на министъра на околната среда и водите е издадено при спазване на изискванията за форма на индивидуалния административен акт и подробно е мотивирано с посочване на конкретни установени нарушения. Тричленният съдебен състав е преценил, че не е нарушена разпоредбата на чл. 188, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, според която басейновата дирекция контролира и следи изпълнението на условията на издаденото разрешително, за което са съставени два констативни протоколи, изготвени при проверки на 27.05.2011 г. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че констативните протоколи по своята същност са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложена е спрямо тях нормата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, от което е изведен извод, че е недопустимо опровергаване съдържанието на тези документи със свидетелски показания. Въпреки това първоинстанционният съд е обсъдил показанията на изслушания свидетел и е приел, че същият не е бил очевидец на проверката, а само е удостоверил факта на извършената проверка. Настоящият съдебен състав не споделя становището на тричленния съдебен състав и счита, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в следното: Първоинстанционният съд е установил, че процесния административен акт е издаден на правно основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, според който текст отнемане на разрешително за ползване на воден обект може да се постанови при нарушаване на условията на разрешителното и като основание за постановяването му са цитирани протокол № КЖ-065 от 27.05.2011 г. от извършена проверка на място от експерти на БД Източнобеломорски район с център гр. Пловдив и становище № 05-08-4627/5.08.2011 г. на Министерството на околната среда и водите. Петчленният състав на Върховния административен съд констатира, че във визираното становище е вписано, че се издава "Относно: преиздаване на разрешителни за ползване на воден обект с цел изземване на наносни отложения". В този смисъл е налице отразяване и в текста на оспореното решение на министъра на околната среда и водите, в мотивите на който е цитирана разпоредбата на § 146, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите през 2007 г., и е изведено заключение, че предвид изложената фактическа обстановка не е налице основание за преиздаване на разрешителното във връзка с § 146, ал. 1 от ЗИДЗВ. При това положение възниква обоснованият въпрос дали в конкретния случай се касае за отнемане на разрешително по реда на чл. 79а, ал. 1 от Закона за водите или до отказ за преиздаване на същото разрешително. Доколкото законодателят е регламентирал три отделни самостоятелни процедури - за прекратяване на разрешително, за отнемане на разрешително и за преиздаване на разрешително със съответния фактически състав, при осъществяването на който се прилагат посочените процедури, настоящият съдебен състав счита, че горепосоченият въпрос е следвало да се изясни безспорно по делото. С оглед на това петчленният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е следвало да укаже на ответника да уточни действителната си воля при издаване на процесния акт. Освен това настоящият съдебен състав счита, че при провеждане на първоинстанционното съдебно производство е допуснато отклонение от процесуалните изисквания, уредени с текста на чл. 193 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК. В първото по делото заседание процесуалният представител на жалбоподателя е оспорил двата констативни протоколи № КЖ-064 и № КЖ-065 от 27.05.2011 г., послужили като фактическо основание за постановяване на обжалвания административен акт, при което е възникнало задължение за съда да открие процедура по оспорването им и да укаже разпределението на доказателствената тежест, в случай, че ответната страна заяви дали ще се ползва от оспорените писмени доказателства, което обаче не е било направено. Също така в мотивите на обжалваното решение е отразено, че горепосочените два констативни протокола имат характер на официални документи, поради което е недопустимо опровергаването им със свидетелски показания. Петчленният съдебен състав не възприема тази теза, тъй като двата протокола са подписани от лицето Васил Пашалиев, но върху тях не е поставен печат на Басейнова дирекция Източнобеломорски район с център гр. Пловдив, за да се приеме, че се касае за официален документ. От значение е и обстоятелството, че нормата на чл. 188, ал. 1, т. 4 от Закона за водите изисква контролът по изпълнението на условията на издадените разрешителни да се извършва от директора на съответната басейнова дирекция или от оправомощено от него лице. В конкретната хипотеза е безспорно, че двата констативни протокола не са подписани от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район с център гр. Пловдив, но не са събрани доказателства дали лицето Васил Пашалиев е надлежно упълномощено да извършва проверки на място и да съставя констативни протоколи, с което да осъществява дейността, регламентирана в чл. 188, ал. 1 от Закона за водите. С оглед на изложеното тричленният съдебен състав необосновано е приложил нормата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, а е следвало да се съобрази с текста на чл. 194, ал. 1 от ГПК, допускащ проверката при оспорване на документ да се извърши и чрез разпит на свидетел. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение страда от инвокиране с касационната жалба пороци, което налага отмяната му и връщане делото за ново произнасяне от друг съдебен състав, който следва да установи точно характера на обжалвания административен акт и съответно правните последици от него, както и да укаже на ответната страна да окомплектова преписката с констативни протоколи № КЖ-064 и № КЖ-065 от 27.05.2011 г., върху които е поставен печат на Басейнова дирекция Източнобеломорски район с център гр. Пловдив и с доказателства за възлагане на лицето, подписало посочените протоколи, да осъществява контрол по реда на чл. 188, ал. 1 от Закона за водите. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на издателя на процесния акт, че следва да представи и доказателства за изпълнение на задълженията, визирани в чл. 26 и чл. 34, ал. 3 от АПК, а именно: уведомяване на жалбоподателя за започване на административното производство и за възможността да изрази становището си и да направи писмени искания или възражения по връчените му констативни протоколи на 3.06.2011 г. - 7 дни след извършване на проверката и съставяне на протоколите. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия