Решение № 13652 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7679/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Стегал 1" ООД, подадена чрез упълномощен адвокат П. Киряков, против решение 3584 от 10.05.2024 г., постановено от Административен съд Бургас, XII състав, по адм.д. 160/2023 г. С жалбата, в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК недопустимост, алтернативно неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с правото на Европейския съюз и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди , че обжалваното решение е недопустимо поради това, че настоящият спор вече е бил разгледан по същество и по него вече е формирана сила на пресъдено нещо, тъй като с решение 4584 от 13.05.2022 г., постановено по адм.д. 8502/2021 г., Върховният административен съд, първо отделение е констатирал, че издаденият АУПДВ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен в цялост, а не че е допуснато процесуално нарушение и следва да бъде преиздаден от административния орган. Жалбоподателят поддържа, че образуването на ново производство за санкциониране на бенефициера, въз основа на същите факти и обстоятелства, представлява нарушение на чл. 4 от Протокол 7 от Европейската конвенция за правата на човека. Според касатора обжалваният съдебен акт е недопустим/неправилен и поради това, че решението за налагане на финансова корекция е издадено след законоустановения срок, посочен в член 54, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. Жалбоподателят счита, че в конкретния случай административният орган е образувал производство по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ 37 месеца след откриване на нередността и в нарушение на указания в регламента 18-месечен срок. Изразява становище, че съдът е формирал изводите си без да обсъди събраните в съдебното производство доказателства и без да извърши задълбочена преценка на приложимия материален закон, като неправилно е преценил, че липсата на електрозахранване в комплекса за селски туризъм не съставлява форсмажорно обстоятелство/непреодолима сила, а закъснявалото присъединяване към електропреносната е ирелевантно за спора, включително че не е доказано по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател със собственото си поведение не е допринесло за липсата на достатъчна мощност. Счита, че по делото са били събрани безспорни доказателства, че неизпълнението на бизнес плана не е по негова вина, а поради това, че реализираният комплекс за селски туризъм не е бил своевременно присъединен към електрическата мрежа, съответно дружеството е било поставено в обективна невъзможност да изпълнява приходната част на одобрения бизнес план. Касаторът излага, че още през октомври и декември 2015 г. служители на ДФЗ са посетили комплекса за селски туризъм и са се запознали непосредствено с обстоятелството, че не е свързан с електроснабдителната мрежа, т.е. обективната пречка е била налице още към момента на проверката, за което ДФЗ, посредством служителите си, е бил уведомен. Развива тезата, че размерът на заложените в бизнес плана приходи е прогнозен. Изразява становище за нищожност на издадените Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП от ПРСР 2007 - 2013 г. Алтернативно счита, че не е бил съобразен чл. 4, ал. 3, буква а от Правилата, а т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от тях е бил неправилно приложен. Претендира обжалваното първоинстанционно решение да бъде обезсилено, като бъде обявена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане 02/311/0731/3/01/04/01 от 20.07.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Алтернативно е направено искане решението на Административен съд - Бургас да бъде отменено и вместо него да бъде постановен съдебен акт по същество на спора, с който да се отмени Акт за установяване на публично държавно вземане 02/311/0731/3/01/04/01 от 20.07.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Прави искане за присъждане на сторените в хода на производството разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, не изразява становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът обосновано, въз основа на изчерпателен анализ на доказателствените източници, е приел, че са налице материалноправните основания за налагане на финансова корекция, поради извършено нарушение на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Според участващия прокурор по делото е безспорно установено, че за посочените финансови години не е изпълнен в цялост заложения в бизнес плана приход от субсидираната дейност, не е изпълнена в цялост посочената трудова заетост спрямо заложената в бизнес плана и не е доказано наличието на обективни причини за неизпълнението. Като прецени доводите на страните и правнорелевантните факти, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Стегал 1" ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 3584 от 10.05.2024 г. е отхвърлена жалбата на Стегал 1 ООД против решение 02/311/00731/3/01/04/02, изх. 01-2600/6528#17 от 01.11.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на основание чл.20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-20013 г./ и чл.70, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление на дружеството е определена финансова корекция в размер на 370 766,98 лева; Стегал 1 ЕООД е осъдено да заплати на Държавен фонд Земеделие, сума в размер 500 лева, представляваща разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Бургас е приел, че жалбоподателят е ползвател по сключен с ДФЗ договор за подпомагане 02/311/00731 от 27.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/ за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Съгласно сключения договор фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект 02/311/00731 от 13.05.2013 г., като първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 387 801,90 лева, съгласно Таблица за одобрените инвестиционни работи. Според изложеното в обжалваното решение представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. В мотивите на съдебния акт е отразено, че с окончателно решение 4584 от 13.05.2022 г., постановено по адм. д. 8502/2021 г., Върховния административен съд, първо отделение е отменил решение 656 от 29.04.2021 г. по адм.д. 1822/2020 г. на Административен съд Бургас, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 02/311/0731/3/01/04/01 от 20.07.2020 г., с който на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 370 766,98 лева и и вместо него е постановена отмяна на АУПДВ. В постановеното от ВАС решение е счетено, че дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ /към настоящия момент ЗУСЕФСУ/, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Първостепенният съд е приел, че в изпълнение на влязлото в сила отменително решение на ВАС и на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ административният орган е открил производство по налагане на финансова корекция с писмо с изх. 01-2600/6528 от 08.07.2022 г., в хода на което е осигурил възможност на "Стегал 1" ООД да представи възражения и обяснения, които възражения не са били приети. В издаденото решение за налагане на финансова корекция /РФК/ е отразено, че при извършена проверка на място след плащане в периода 20.06.2019 г. - 27.06.2019 г. по проект 02/311/00731, както и след извършени допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на одобрения бизнес план, което представлява неспазване на договорни и нормативни задължения. Първото констатирано нарушение се изразява в това, че средноаритметичното изпълнение на бизнес плана за три пълни финансови години /2016 г. - 2018 г./, е в размер на 15,89%, което е под 20% от заложените приходи. Конкретните стойности, въз основа на които е било прието неизпълнение са както следва: за финансова 2016 г. залегналите приходи от субсидирана дейност са в размер на 90 580 лева, а са реализирани такива в размер на 5 169,21 лева, което съставлява 5,71% изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за 2017 г. залегналите приходи са в размер на 90 580 лева, а установените са в размер на 21 678,49 лева, което съставлява 23,93 % изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за 2018 г. залегналите приходи са в размер на 90 580 лева, а реализираните са в размер на 16 327,99 лева, което съставлява 18,03% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. В оспорения акт изрично е отразено, че реализираните приходи за периода от 01.01.2019 г. до извършване на проверката на място не са били взети под внимание, предвид обстоятелството, че не е изтекла цялата финансова 2019 г. За второто констатирано нарушение е прието, че средногодишно заетите лица за 2016 г. са 1бр, за 2017 г. са 2 бр. и за 2018 г. са също 2 бр., при положение, че в одобрения към заявлението за подпомагане бизнес план е заложено разкриване на 3 работни места 1 бр. на позиция управленски персонал и 2 бр. на позиция производствен персонал. Тези данни според административния орган представляват установено изпълнение над 50%, но под 100% спрямо прогнозно заложената заетост в бизнес плана на бенефициента. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. /Правилата/ във връзка с т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата е определена санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, която в случая възлиза на 370 766,98 лева. Във връзка с възраженията на ползвателя на помощта е допусната съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, по която вещото лице изцяло е потвърдило констатациите на органа, отразени в оспорения акт. Досежно твърдението на жалбоподателя за наличието на обективна невъзможност от функциониране на обекта за част от проверявания период, по делото са били допуснати и разпитани свидетели, както и е била назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. След подробен фактически и правен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и приети експертизи първостепенният съд е преценил, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, съответства на изискването за форма, като е изведено правно заключение, че актът е постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Първостепенният съд е съобразил обстоятелствата, свързани с наличието на отменен акт, поради несъобразяването му с разписания в закона процесуален ред. Няма пречка да бъде издадено последващо РФК поради произнасяне със сила на пресъдено нещо единствено и само по процесуалната законосъобразност на акта, а не по неговото съобразяване с приложимия материален закон. Не са налице основанията за приложение на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като процесното РФК не противоречи на решение 4584 от 13.05.2022 г., на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм.д. 8502/2021 г. Напротив, в мотивите на същото изрично е прието, че органът е следвало да издаде решение за определяне на финансова корекция, по какъвто начин в случая е процедирано. Неотносимо към настоящия правен спор е позоваването на чл. 4 от Протокол 7 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/. Целта на член 4 от Протокол 7 е да забрани дублирането на наказателно производство /принципът non bis in idem/, което е приключено с окончателно решение. Съгласно Обяснителния доклад към Протокол 7, който на свой ред се позовава на Европейската конвенция за международно признаване на присъди, решението е окончателно, ако според обичайната словоупотреба то е придобило сила на res judicata. /Sergey Zolotukhin v. Russia GC, § 107/. Изложеното обосновава извода, че в обхвата на забранта чл. 4 от Протокол 7 ЕКПЧ попадат единствено случаите на повторно осъждане или наказание, но не и правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти и обстоятелства и на аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в случая точно е констатирано, че на 27.10.2014 г. между ДФЗ и "Стегал 1" ООД е сключен договор 02/311/00731 от 27.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности", като според чл. 1.1 от него Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект 02/311/00731 от 13.05.2013 г. Първостепенният съд подробно е изяснил понятието проект съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 30/2008 г., Наредбата/, както и задълженията на бенефициера съгласно клаузите на т. 4.12, т. 4.17, буква а, т. 4.17, буква д и т. 4.18 от сключения договор. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 и т. 26 от ДР на Наредба 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 30/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи се изготвят от самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин чрез тях се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, както и на заложения брой работни места води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярка 311, определени в Наредба 30/2008 г. Ето защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността и разкриването на предвидения брой работни места представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициента договорни и вменените му нормативни задължения. Съобразно чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Съгласно т. 4. 18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Оттук следва обоснованият извод, че заложените в бизнес плана финансови показатели и брой работни места са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. Настоящият съдебен състав не споделя изразеното в касационната жалба становище, че решението за налагане на финансова корекция е издадено в нарушение на член 54, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013. В раздел III "Нередности" от него се съдържа сочената от касатора разпоредба на чл. 54, наименувана "Общи разпоредби", като в § 1 е предвидено, че за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо получаването от страна на разплащателната агенция или органа, отговарящ за възстановяването, на контролен доклад или подобен документ, който посочва извършването на нередност. Съответните суми се вписват едновременно с искането за възстановяване в регистъра на длъжниците на разплащателната агенция. В същия раздел се намира и общностната норма на чл. 56, която е наименувана "Специални разпоредби по отношение на ЕЗФРСР" и в която е предвидено, че когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Държавите членки вземат предвид естеството и сериозността на разкритите нередности и нивото на финансовата загуба, причинена на ЕЗФРСР. Сумите, чието финансиране от Съюза по линия на ЕЗФРСР е отменено, възстановените суми, както и натрупаните по тях лихви, се преразпределят в рамките на съответната програма. Отменените или възстановени средства на Съюза обаче могат да бъдат използвани повторно от държавите членки само за финансиране на операция по същата програма за развитие на селските райони, и при условие че средствата не са пренасочени към операции, които са били предмет на финансова корекция. След приключването на програма за развитие на селските райони, държавата членка връща възстановените суми в бюджета на Съюза. При положение че настоящият правен спор засяга проект, одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007-2013 г., приложение следва да намери специалната разпоредба на чл. 56 от Регламент (ЕС) 1306/2013, която дерогира общата на чл. 54, § 1 от Регламента. Същевременно следва да се посочи и че правилото на чл. 54 не въвежда срок за погасяване на задълженията за връщане на неправомерно получени суми, а урежда ангажимент на държавите членки /една спрямо друга и спрямо ЕС/ за експедитивност при събирането на посочената категория вземания, съответно за ефективност при оперирането със средства от ЕСИФ. От гледна точка на процедурата по издаването на процесното РФК, както се установи по - горе този срок не е приложим, а за прецизност следва да се подчертае, че същия е инструктивен, а не преклузивен. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е преценил, че липсата на електрозахранване в комплекса за селски туризъм не съставлява форсмажорно обстоятелство/непреодолима сила, а закъснявалото присъединяване към електропреносната е ирелевантно за спора. Възражения в тази насока бенефициерът е направил още в хода на административното производство, като органът е приел, че пречките за присъединяване към електроразпределителното дружество и липсата на редовно подаване на електричество не са обстоятелства сред изброените в § 1, т. 27 от ДР на Наредба 30/2008 г., където е направено изчерпателно изброяване на форсмажорните обстоятелства. Дори и да се приеме, че твърдяната пречка за функциониране на комплекса за селски туризъм, съставлява форсмажорно обстоятелство/непреодолима сила, касаторът не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си по чл. 48, ал. 2 от Наредба 30/2008 г., поради което не е налице основание за отпадане на отговорността му за неизпълнение на договора. Освен това, дори и да се кредитира твърдението на касатора, че в хода на извършената проверка служители на ДФЗ са се запознали непосредствено с обстоятелството, че не е свързан с електроснабдителната мрежа, тази констатация не изпълнява изискването на цитирания чл. 48, ал. 2 от Наредбата, според който ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице е в състояние да го направи. По делото не се твърди, а и не се представят доказателства за наличие на писмено уведомяване до ДФЗ. Дори и да се приемат за неправилни изводите на първостепенния съд, че не се установява по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател със собственото си поведение не е допринесло за поставянето в положение за липсата на достатъчна мощност за експлоатация на обекта, тези изводи не променят обстоятелството, че бенефициерът не само не е уведомил ДФЗ за обективните затруднения, свързани с присъединяване към мрежата на електроразпределителното дружество, но и не е поискал промяна на договора за отпускане на финансова помощ, каквато възможност е предвидена в чл. 41, ал. 1 от Наредба 30/2008 г. Без правна опора са доводите на касатора, че издадените Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП от ПРСР 2007 - 2013 г. са нищожни, тъй като компетентен орган да издаде правила за определяне на размера за оттегляне на полученото финансиране е Европейската комисия по силата на чл. 63, § 1, т. 5 от Регламент 1306/2013. Съгласно разпоредбата на чл. 35, § 3, ал. 1 от Делегиран регламент /ЕС/ 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета при вземането на решение относно размера на отказ или оттегляне на подпомагането при неспазване на ангажиментите или други задължения, посочени в параграф 2, държавата членка отчита тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, посочени в параграф 2. В изпълнение на това изискване националният законодател е определил в обхвата на чия материална компетентност принадлежи правомощието за определяне на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ при неспазване на нормативни и договорни задължения от бенефициерите при съобразяване с посочените критерии на регламента с нормата на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП. Въпросът за компетентността на издателя на Правилата е бил предмет на съдебен контрол, видно от решение 3618 от 10.03.2020 г., постановено по адм. дело 14154/2019 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с решение 15545/15.12.2020 г., постановено по адм. дело 8071/2020 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Освен това, в настоящия случай не може да намери приложение чл. 4, ал. 3, буква а от Правилата, на който касаторът се позовава, защото нормата изисква ползвателят представи доказателства за отстраняването на нарушението, каквито по делото не се ангажират. Правилно административният орган е определил и финансовата санкция в размер на 100 % от предоставената безвъзмездна финансова помощ, доколкото по делото е безспорно установено, че реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години /2016г., 2017 г. и 2018 г./, са под 20% /конкретно 15,89 %/, нарушението е продължило над една финансова година, същото засяга подпомаганата дейност и тежестта му следва да се квалифицира като голяма. Обосновано е определен размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ, при съобразяване на чл. 3, ал. 1 от Правилата, като административният орган не е кумулирал сумите за двете допуснати нарушения, а е приел за окончателен по-високия размер на задължението. С оглед всичко изложено касационният съдебен състав намира, че с обжалваното съдебно решение безспорно е установено, че ползвателят на помощта е нарушил договорните и нормативните си задължения, поради което за административния орган е възникнало правото да поиска връщане на вече изплатените суми, ведно със законната лихва, тъй като се касае за неизпълнен договор не само във финансово изражение, но нарушението е засегнало и целите на мярката, по която е получена помощта, както и критериите за допустимост на проекта, които са доказвали неговата жизнеспособност, По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърляне на касационното оспорване като неоснователно. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,