Решение № 10687 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9219/2011 г.

Решение № 10687 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9219/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Тодорка Попгеоргиева, в качеството й на процесуален представител на началника на митница Столична, срещу решение № 2392 от 18.05.2011 г. по адм. дело № 7290 по описа за 2010 г. на административния съд - София град, с което е отменено по жалба на "Фламанг 2010" ЕООД решение № 9600-0521 от 16.09.2010 г. на началника на митница Столична. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Фламанг 2010" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез адв. Мариана Айдарова, която депозира и писмена защита. Заинтересуваната страна - ТД на НАП - гр. София поддържа становище за основателност на касационната жалба чрез юрисконсулт Лафазански. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е било решение № 9600-0521 от 16.09.2010 г. на началника на митница Столична, с което се определя нова митническа стойност на конкретно посочени стоки по ЕАД № 10BG005803Н0018778 от 21.08.2010 г. и задължения за мито в размер на 3 020.45 лв. и за ДДС в размер на 5 933,97 лв., и за законна лихва. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, възраженията на оспорващото дружество, като е направен извод за незаконосъобразност на административния акт. Според митническия орган декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на общността и са налице основанията за определяне митническа стойност по чл. 30, § 2, б. "а" и "б" от МК, като въз основа на новата митническа стойност е определено задължение за мито и задължение за ДДС. Според съда решението на този орган е немотивирано, издадено при неправилно приложение на материалния закон и при нарушаване на административнопроизводствените правила. Според него, административният орган се е позовал единствено на митническата информационна система "МИС-III-А", като не са представени доказателства от негова страна за изпълнение на процедурата по чл. 102 от ППЗМ. Съдът счита, че данните от тази митническа информационна система не могат да бъдат използвани за обосноваване на извод за приложение на някои от хипотезите на чл. 30, § 2 от Митническия кодекс. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно. Съгласно чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 митническата облагаема стойност при внос е действително платената или платима цена за стоките при продажбата им за износ, като в случая правилно е прието от съда, че тази разпоредба не може да се приложи, понеже в представения договор за покупко-продажба липсва посочване на стоките, предмет на договора, както и тяхната цена. Изискана е допълнителна информация относно цената на стоките, като дружеството е заявило, че не разполага с друга информация. Липсват данни също така за реално плащане на цената или не се доказва подлежащата цена за плащане. Правилно съдът е приел, че след като декларираната стойност не може да се определи по реда на чл. 29 от Регламента и се преминава към определянето й по реда на чл. 30, § 2 от същия регламент. В конкретния спор обаче, административният орган е направил необоснован извод, че стойността на стоките следва да се определи по реда на чл. 30, § 2, б. "в" от него, доколкото липсват каквито и да било съображения поради какви причини не могат да се приложат другите методи по чл. 30, § 2, б. "а" и б. "б" от същия. Правилен е изводът на съда, че се явява нарушена разпоредбата на чл. 30, § 1 от Регламента, както и че данните от митническата информационна система "МИС-III-А" не могат да послужат за обосноваване на извод за приложение на някои от хипотезите на посочената разпоредба. Съдът правилно е приел, че липсата на мотиви за изключване на приложението на метода по чл. 30, § 2, б. "а" и б. "б" от Регламента, препятства осъществяването на съдебния контрол и представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на касатора не се дължат съдебни разноски, а от ответната страна не е искано присъждането им. Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,