Решение № 14294 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11795/2013 г.

Решение № 14294 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11795/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Здравко Николов Чилингиров от гр. Царево против решение от 09.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1608/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № К - 13981/20.12.2012 г., издадена от министъра на вътрешните работи. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител иска оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е установено следното: Касаторът Здравко Николов Чилингиров е бил държавен служител в МВР, разследващ полицай в РУ в Областна дирекция на МВР - Бургас, при отдел "Досъдебно производство", категория Г - III степен, до върчване на оспорената заповед. В мотивите й е посочено, че на 16.10.2012 г. около 17.40 ч., инспектор Здравко Чилингиров, управлявайки личния си автомобил "Фолксваген голф" по второстепенен път от с. Изгрев към гр. Царево е допуснал пътно - транспортно - произшествие и е отказал да се подчини на разпореждане на служител на КАТ, за да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, както и да даде кръвна проба за извършване на химически анализ за наличие на алкохол в кръвта в спешния кабинет на Филиал за спешна медицинска помощ - Царево и последващ медицински преглед в Многопрофилна болница за активно лечение - Бургас и постъпката му е станала достояние на граждани и служители в МВР и болничните заведения, с което виновно е нарушил т. 17, б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Деянието е квалифицирано от административния орган като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за министерство на вътрешните работи /ППЗМВР/, тъй като е несъвместимо с етичните правила на държавните служители в МВР и с него се уронва престижа на службата, поради което е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на жалбоподателя. От събраните в дисциплинарната преписка доказателства - обясненията на Здравко Чилингиров, докладните записки от Николай Николов и Дико Диков, сведение от Иван Панайотов, на посоченото място и време, е установено, че жалбоподателят е претърпял ПТП докато е управлявал собствения си автомобил, като загубил контрол над него и излязъл от пътя и се преобърнал на таван. Пристигналите на местопроизшествието полицаи - контролни органи Николай Николов и Георги Панайотов и лекарят Янко Тодоров извадили жалбоподателя от автомобила, констатирали, че видимо има порезна рана на лицето, и се уверили че жалбоподателят ще бъде транспортиран до спешния център, където на Чилингиров била оказана първа помощ и той отказал да даде кръв за проба, за което същия собственоръчно се е подписал в журнала за амбулаторни прегледи на ФСМП от съдебното производство. Същият не е оспорил завереното копие от листа в амбулаторния журнал, както и удостоверителното писмо от ЦСМП - Бургас относно същото обстоятелство, както и че именно така удостоверения му отказ е причина да не му бъде издаде протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. този факт се потвърждава и от сведението от д-р Янко Тодоров. Уведомени за отказа му даде кръв полицаите Николай Николов и Георги Панайтов отишли до спешния медицински център /около 20 минути след посещението на мястото на ПТП/, където Николов в присъствието на Г. Панайтов, полицай Живко Михайлов, полицай Георги Момчилов поканил Чилингиров да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство - Дрегер 7410 + с фабричен № 0006, но той отказал. Отказът за изпробване с техническо средство се установява от сведенията на Георги Панайотов, докладната записка на Николай Николов, докладната записка на Дико Диков. Така установените правнорелевантни факти не се опровергават от показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели Борис Чилингиров - брат на жалбоподателя, предупреден за възможността да откаже да даде показания на основание чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и изявил желание да свидетелства и Димо Костадинов, според които след ПТП жалбоподателят е имал рана на лицето, бил е адекватен и е бил в спешния център за оказване на медицинска помощ, след което е откаран в болницата в Бургас. При така обсъдените доказателства, тричленният състав е приел оспорената пред него заповед за законосъобразна, като издадена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Касационната инстнация намира така постановеното решение за правилно. Обосновани са правните изводи, че оспорената заповед пред тричленния състав на ВАС е издадена от компетентен орган по чл. 228, т. 1 от ЗМВР - министърът на вътрешните работи, който е и образувал дисциплинарното производство в съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР със заповед от 29.10.2012 г., с която жалбоподателят е запознат срещу подпис на 07.11.2012 г. и с нея са му разяснени правата му в дисциплинарното производство. Назначената комисия със заповед на министъра е събрала доказателства и изготвила обобщена справка от 28.11.2012 г., доведена до знанието на Чилингиров срещу подпис на 29.11.2012 г. и становище на 30.11.2012 г. за ангажиране на дисициплинарна отговорност, с които дисциплинарно наказващият орган е запознат на 20.12.2012 г. Същият е запознат и с протокол за отказа за даване на писмени обяснения от 30.11.2012 г., както и с обясненията на жалбоподателя от 07.11.2012 г. Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити. Дисциплинарно-наказващият орган е спазил и сроковете по чл. 225, ал. 1 и 2 от ЗМВР, като е издала заповедта на 20.12. Обжалвана заповед е в изискуемата от закона форма. Правилни са и изводите, че заповедта за уволнение на касатора съответства и на приложимите материалноправни норми, посочени като правно основание за издаването й, като административният орган е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и мотивите на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не е опровергавано пред първата инстанция, а това обосновава извод за законосъобразност на административния акт. Доказани са извършените нарушения както на нормата на чл. 55, ал. 4 от ЗМВР, съгласно която разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Не се спори, че жалбоподателя е отказъл да изпълни даденото му разпореждане от контролните органи да бъде изпробван за употреба на алкохол, както и да даде кръвна проба. Налице са и доказателства в административната преписка, установяващи посочените в заповедта за уволнение нарушения на етичните правила, визирани в точка 17, б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. При изяснена фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото, съдът е извел обоснован извод за законосъобразност на обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи за дисциплинарно уволнение на оспорващия, с правно основание чл. 224, ал. 2, т. 4 вр. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Безспорно е установено, че Здравко Чилингиров виновно е нарушил етичните правила за поведение на държавните служители в системата на МВР, визирани в т. 17 б. "в" от Етичния кодекс, по който начин е уронил престижа на службата, а това по смисъла на закона представлява тежко нарушение на служебната дисциплина. Същият не се е подчинил на разпореждане на служител на КАТ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, включително е отказал и даването на кръвна проба за извършване на химически анализ, които факти се установяват категорично от събраните доказателства. Поради това е неоснователно касационното оплакване, че се оспорва обстоятелството дали Чилингиров е управлявал лекия си автомобил след употреба на алкохол, причинявайки ПТП с материални вреди и нараняване в областта на главата, тъй като предмет на дисциплинарното нарушение е неподчинение на контролните органи, което укоримо поведение е станало достояние на широк кръг хора - служители на МВР и медицински персонал. Неоснователно в тази връзка е и твърдението за допуснати нарушения на процесуалните правила, предвид отхвърленото искане за изслушване на СМЕ. Извършеното от жалбоподателя деяние - виновно неспазване на правило на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Същото е уронило престижа на службата по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, ставайки достояние на множество полицаи, дали сведения и докладни записки в дисциплинарното производство, както и на медицинския персонал, присъствал на отказа на жалбоподателя да дада кръв, поради което правилно е квалифицирано като "тежко нарушение на служебната дисциплина". За същото съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение", което от своя страна е и основание за прекратяване на служебното правоотношение. Следва да бъдат споделени и правните изводи в оспореното решение, според които не е споделено разбирането, че разпоредбата на т. 17 б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР противоречи на нормативен акт от по-висока степен - чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Последният текст не прогласява субективно право на водач на МПС да откаже проверка с техническо средство или да изпълни медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта, а представлява състав на административно нарушение, чието изпълнително деяние се състои в описаните по-горе действия и е противоправно и наказуемо, видно от санкцията предвидена в същия текст и дефиницията на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН. Няма пречка едно и също деяние да осъществява едновременно състава на дисциплинарно и административно нарушение. С оглед на оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на МВР разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав