Решение № 9732 от 23.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13333/2014 г.

Решение № 9732 от 23.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13333/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Диян Христов Дончев, в качеството му на управител на "Диян Дончев 03" ЕООД, срещу решение № 1859 от 11.08.2014 г. по адм. дело № 2378 по описа за 2013 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 241300744 от 6.04.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 711 от 15.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 15 077.11 лв. и начислена лихва за забава в размер на 7 000.94 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт. Не се претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Искрена Величкова дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба от търговското дружество срещу ревизионен акт № 241300744 от 6.04.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 711 от 15.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС и ППЗДДС за общ ревизионен период 1.01.2007 г. -31.07.2012 г. Спорът е относно законосъобразността на административния акт в частта, с която на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит в размер на 2 492.00 лв. по 2 броя фактури, издадени от "Задмория" ЕООД за данъчни периоди м. 07. и м. 09.2008 г., с предмет "резервни части"; в размер на 2 928.00 лв., по 3 броя фактури, издадени от "Елнора Транс" ЕООД с предмет "резервни части"; в размер на 1 203.60 лв. по два броя фактури, издадени от "Да ен" ЕООД за данъчен период м. 07.2012 г. с предмет "дизелово гориво и масло"; в размер на 3 913.15 лв. по осем броя фактури, издадени от ЕТ "Лотус Компютърс Славчо Георгиев" за данъчни периоди м. 02, м. 04, м. 07, м. 08, м. 10, м. 12.2009 г., м. 03 и м. 04.2010 г., с предмет "дизелово гориво и масло"; в размер на 3 080.36 лв. по 4 броя фактури, издадени от "Добър избор" ЕООД за данъчни периоди м. 09, м. 11 и м. 12.2008 г. и м. 01.2009 г. с предмет "дизелово гориво и масло"; в размер на 788.80 лв., по фактура, издадена от "Ерко комерс" ЕООД за данъчен период м. 01.2007 г. с предмет "гуми"; в размер на 671.20 лв. по фактура, издадена от "Бест Българиан Естейст" ЕООД за данъчен период м. 02.2002 г., с предмет "дизелово гориво и масло". В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период основната дейност на ревизираното дружество е "международен транспорт на товари срещу заплащане", като същото има издаден лиценз № 3171 от 28.05.2007 г. Осъществяваната дейност е чрез МПС, които са собствени на дружеството, а именно товарен автомобил "Пежо Боксер", с рег. № СТ 5045 АТ; товарен автомобил "Газ 5312" с рег. № СТ 6489 СА и влекач "МАН 19" с рег. № СТ 1073 АВ. В мотивите на съдебния акт е изложена подробно фактическата страна по спора, обсъдени са събраните в административното производство доказателства, както и в съдебното производство, включително и доказателствени средства - съдебно-счетоводна експертиза, възраженията на жалбоподателя и приложените правни разпоредби, като е направен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. При осъществяване от своя страна на преценката относно ревизионния акт съдът е направил правни изводи конкретно по отношение на всеки един пряк доставчик, след което е направил и обобщаващ извод. Следва да бъдат споделени тези му съображения относно реалността на всяка една доставка, нейното счетоводно оформяне и доказване, осъществяването на плащане по нея, респ. представяне на доказателства по повод връчени ИПДПОЗЛ или ИПДПОТЛ, както и в случаите по чл. 32 от ДОПК. По повод на нормативните изисквания и тези, които произтичат от тях, като това за действителното осъществяване на всяка доставка, то последното обстоятелство се свърза преди всичко с механизма на облагане с данъка върху добавената стойност. Събирането на доказателства, вида им, както и на доказателствените средства - съдебни експертизи, се определя от това дали доставката е на стока или на услуга, като от своя страна вида на доставка изисква преценка относно прехвърлянето на правото на собственост, а това зависи от предмета на самата сделка или от извършването на престацията по конкретната услуга. Във връзка с това се прави преценка за наличие на кадрова и техническа обезпеченост, както и на обстоятелства свързани със съхранението или транспортирането на стоките, съответно предаването им, както и приемането на услугите. Правилно е отчетено от съда конкретно по процесните доставки, че събраните в своята съвкупност доказателства не установяват по категоричен начин реалността на конкретните доставки, понеже не са представени съответни за това доказателства. И в касационната жалба основният довод е, че упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит не следва да бъде обвързано от поведението на доставчика или на част от доставчиците, които не са изпълнили задълженията си. Това е така, но също е вярно, че при жалбоподателя - ревизиран субект също следва да има доказателства относно доставките и то не само фактура, а и осъществено плащане по нея, начисляване на данъка, данни за предмета на доставките и както беше посочено според вида му такива за реалното и действителното им осъществяване. Конкретно съдът е посочил по всеки един доставчик дали е намален, какви доказателства са ангажирани от него или от ревизирания субект, осъществено ли е плащане, а чрез съдебно-счетоводната експертиза и счетоводното третиране на доставките. Понеже предмет на доставките са стоки дали са представени-приемо-предавателни протоколи, как е осъществяван транспорта с оглед специфичния вид стока - гориво или масло, къде е съхранявана стоката и в чии склад и пр. Безспорно е с оглед предмета на дейност на ревизирания субект, че същият е закупувал гориво, масло, резервни части и пр., но дали това е ставало конкретно от посочените преки доставчици, по конкретно посочените като издадени от тях фактури по делото не е доказано. Следва също да се отбележи, че преценката за законосъобразно упражнено право на данъчен кредит се обуславя от преценката на всички тези изброени обстоятелства и наличието само на едно от тях не означава, че е налице такова право и същото може да бъде упражнено според нормативните изисквания. Съобразно изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение