Решение № 5026 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10875/2014 г.

Решение № 5026 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10875/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Сашко Методиев Николов срещу решение № 372 от 18.07.2014 г. по адм. д. № 144/2014 г. на Административен съд Враца, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу против заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-190/31.01.2014 г., издадена от Главен инспектор в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Враца, с която на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка "Спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация № 004631763, на лек автомобил модел "Мерцедес" с ДК № ВН 20 30 ВК, собственост на Евгени Славчев и е определено място за домуване охраняем паркинг. Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че по делото не е установено, че жалбоподателят се е уговорил да превози пътниците в автомобила от България за Италия, че тази уговорка е включвала и заплащане за превоза. Действително пътниците са дали писмени обяснения пред органите на МВР, че са се качили в автомобила с уговорката да пътуват, но не са призовани и разпитвани в съдебно заседание за да поддържат или не тези обяснения и условията, при които са били снети при самата проверка. В случая дадените обяснения не са приподписани от Началника на Областен отдел "КД-ДАИ"' гр. Враца или от определен служител по смисъла на чл. 44, ал. 2, изр. второ АПК от административния орган. Дори от обясненията на свидетелите става ясно, че тези обяснения са предоставени не пред органите на Областен отдел "КД-ДАИ" гр. Враца, а пред полицейски служители на ОД на МВР. Ответната страна излага становище за неоснователност на жалбата. Жалбоподателят не е собственик и адресат на оспорената заповед, видно от свидетелството за регистрация на МПС. Не е доказал с годни доказателства твърдението си, че е собственик или ползвател на МПС. Представя пълномощно от Сашко Методиев Николов за водача, управлявал МПС в момента на извършване на проверката Стефан Ангелов Цветанов, което е нотариално заверено на 3.02.14 г., т.е. след извършване на нерегламентирания превоз от страна на водача, което е наложило издаването на принудителната административна мярка. Иска да се потвърди заповед № РД-14-190/31.01.2014 г. и да се остави без разглеждане жалбата. Счита, че единствено собственикът на МПС може да обжалва наложената принудителна административна мярка. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че като фактическо основание за налагане на мярката е послужил акта за установяване на административно нарушение, с който е установено, че на 31.01.2014 г. около 11.40 часа, на главен път II-15, при разклона за с. Чирен, област Враца, посока гр. Враца извършва превоз на трима пътници от България за Италия, с лек автомобил "Мерцедес" с ДК № ВН 20 30 ВК, срещу сумата от 80 евро за всеки от тях, без да притежава лиценз за международен превоз на пътници, без лиценз за обществен превоз на пътници в РБългария, без МПС да е включено в удостоверение за регистрация за таксиметров превоз. Към административната преписка са приложени заверени копия от три броя сведения от лицата, посочени в АУАН, като пътници в автомобила, като и тримата са посочили, че пътуват с посочения в АУАН водач от България за Италия и са му заплатили по 80 евро. Приел, че след като актът е съставен от компетентен орган, в кръга на служебните му задължения, по установената форма и ред, същият има характер на официален писмен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим вр. чл. 144 от АПК и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно установените в него факти, до доказване на противното. Актът не е оспорен в хода на производството пред съда, по съответния процесуален ред от жалбоподателя и не е оборена неговата доказателствена сила. При това положение съдът приел за доказани отразените в него факти и обстоятелства, а именно, че е извършен обществен превоз от България за Италия, срещу заплащане по 80 евро от посочените в акта три лица, без да притежава лиценз за международен превоз на пътници, без лиценз за обществен превоз на пътници в Р България, без МПС да е включено в удостоверение за регистрация за таксиметров превоз. Възражението на водача на автомобила в в акта, че "в момента на проверката никой от хората не ми е платил", също потвърждава извършването на превоз на посочените лица от страна на водача на процесния автомобил и наличие на уговорка за плащане. В този смисъл са и приложените три броя сведения, които са част от административната преписка по издаване на оспорената заповед. Решението е правилно. В жалбата до съда е посочено, че автомобилът не е собственост на Евгени Йорданов Славчев, а на Сашко Методиев Николов, който на 6.06.2012 г. придобил собствеността на автомобила чрез възмездна сделка, в предвидената от закона форма, с договор с нотариална заверка на подписите. С пълномощно от 3.02.2014 г. Сашко Методиев Николов упълномощил Стефан Ангелов Цветанов да го представлява при извършване на всичи действия по управление и разпореждане с автомобила, включително да го управлява. При извършване на проверката водач на автомобила е Стефан Ангелов Цветанов, срещу който е издаден актът за установяване на административно нарушение. В мотивите на заповедта за налагане на принудителната административна мярка е посочено, че на 30.01.2014 г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, инспектор в РД "АА" Враца, установил, че Стефан Ангелов Цветанов е извършва превоз на трима пътници от България за Италия, с лек автомобил "Мерцедес" с ДК № ВН 20 30 ВК, срещу сумата от 80 евро за всеки от тях, без да притежава лиценз за международен превоз на пътници, без лиценз за обществен превоз на пътници в РБългария, без МПС да е включено в удостоверение за регистрация за таксиметров превоз. Неоснователни са доводите на ответната страна, че жалбоподателят не е бил собственик на автомобила към момента на издаване на заповедта и извършване на нарушението, тъй като пред административния съд са представени доказателства, че е придобил собствеността на автомобила на 6.06.2012 г., което е установено и при отмяната на прекратителното определение по делото. По преписката са представени обяснения на лицата, който са се возили в автомобила, в които е посочено, че за извъшване на превоза са заплатили на водача 80 евро. Обясненията не са преподписани от административния орган, но тяхната доказателствена стойност не е оспорена пред съда. Напротив, изрично е записано в съдебно заседание от 25.06.2014 г., изявление от името на жалбоподателя, че не оспорва доказателствата, съдържащи се в административната преписка и представените от ответника, поради което и съдът не е имал задължение да събира други доказателства, още повече, че не е направено искане от процесуалния представител на жалбоподателя за събиране на доказателства във връзка обстоятелствата по преписката. Не са налице сочените в жалбата касационни основания. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение