Решение № 3150 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11291/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Я. Атанасова от гр. Петрич, чрез адв. И. Стефанов като процесуален представител, срещу Решение 992 от 30.05.2023 г., постановено по адм. дело 1037/2022 г. по описа на Административен съд- Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че процесната сграда е обект на кадастъра по чл.23, т.2 от ЗКИР и че е изградена и съществува в имота на страните преди одобряване на КККР на гр. Петрич, но не е била нанесена в КККР, с оглед на което се считат за доказани предпоставките по чл.54, ал.4 вр. с ал.1 от ЗКИР. Отрича се наличието на спор за материално право между собствениците на имота, т.е. наличието на пречки за одобряване изменението на КККР, с оглед на което издадената заповед се счита за законосъобразен административен акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявената жалба. Иска се присъждане на разноски. Ответникът началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър Благоевград, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците С. Атанасов, А. Атанасов, Й. Атанасов, Б. Атанасов, М. Стефанова, К. Атанасова и М. Атанасова, чрез адв. Р. Кавазова като процесуален представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба като считат оспореното решение за правилно. Претендират деловодни разноски по приложен списък. Ответниците К. Атанасова и А. Атанасов, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на С. Атанасов, А. Атанасов, Й. Атанасов, Б. Атанасов и М. Стефанова, срещу Заповед 18-11784/07.11.2022 г. на Началника на СГКК - Благоевград, с която по заявление на жалбоподателката Я. Атанасова, на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и чл.74, ал.1 от Наредба РД-02-20-5 от 05.12.2016г. за съдържанието, издаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Петрич, одобрени със заповед РД-18-70/14.12.2010г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, изразяващо се в нанасянето на нов обект - сграда с идентификатор 56126.601.579.3, с площ 48 кв. м., предназначение - друг вид сграда за обитаване, без данни за собственост. За да отмени процесната заповед и изпрати преписката на органа за ново произнасяне, съдът е приел, че е издадена от компетентен орган и в писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила поради липса на проверка и мотиви във връзка с допустимостта на производството по изменение на КККР с оглед на доказателствата за съсобственост върху поземления имот, в който е процесната сграда. Сочи се, че в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК и чл.70, ал.1 и ал.2 от Наредбата, органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е обсъдил възраженията на съсобствениците на имота в качеството им на заинтересовани лица по §1, т.13 от ДР на ЗКИР, срещу документите, с които заявителката Я. Атанасова удостоверява право на собственост върху имота, които възражения установяват наличието на спор за материално право като пречка за одобряване на исканото изменение на КККР. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административен акт. Противно на приетото в обжалваното решение, административното производство е допустимо. Същото е образувано по заявление на касатора Я. Атанасова, за която е налице правен интерес по см. на чл.27, ал.2, т.5 от АПК за издаване на индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 от АПК и конкретно правен интерес по см. на чл.51, ал.3, изр. първо от ЗКИР за издаване на заповед за изменение на КККР в хипотезата на непълнота и грешка на осн. чл.54, ал.1 от ЗКИР. Според разпоредбите на чл.51, ал.3, изр. първо от ЗКИР и на чл.56, ал.1, изр. първо от Наредба РД-02-20-5 от 05.12.2016г. за съдържанието, издаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота въз основа на заявление от собственика. В случая заявителката е сезирала органа именно в качеството си на собственик/съсобственик, като е приложила нотариален акт 274, том І, дело 398/1956г., удостоверяващ придобит от наследодателя й А. Атанасов и трето лице, недвижим имот парцел ХVІ в кв.37 по плана на гр. Петрич, за който не е спорно, че е идентичен с парцел VІІ-579, кв. 35 по плана на гр. Петрич и с ПИ с идентификатор 56126.601.579 по КККР на гр. Петрич, в който се намира процесната сграда, видно от издаденото удостоверение за търпимост 49/05.05.2021г. на главния архитект на община Петрич. Същите данни за титулярите на правото на собственост и документите, които го удостоверяват, са отразени и в кадастралния регистър, копие от който е представено към административната преписка, от което следва, че административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, е образувано надлежно по допустимо заявление на жалбоподателката Я. Атанасова. Обстоятелството, че последната се е снабдила с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение по отношение на целия имот, който е отменен с влязло в сила решение 8010/14.02.2022г. на Районен съд Петрич по гр. дело 602/2021г., не променя горния извод. Видно е, че с постановеното решение съдът е признал за установено по отношение на останалите наследници на А. Атанасов, които са заинтересовани страни в производството пред административния орган и пред административния съд, че Я. Атанасова не е собственик на 6/12 идеални части от ПИ с 56126.601.579 по КККР на гр. Петрич и е отменил издадения в нейна полза нотариален акт за собственост за посочените идеални части, т.е. съдът не е отрекъл изцяло правото на собственост на заявителката, която и като съсобственик на поземления имот, в който се намира новонанесената сграда, разполага с процесуалната възможност да подаде пред компетентния орган заявление за изменение на КККР. От друга страна, в аспекта на процедурните правила следва да се констатира спазване и на изискванията на Наредбата относно приложенията към заявлението, а именно обяснителна записка за отстраняване на непълноти и грешки в КККР и скица проект, в която са отразени графично разположението и границите на процесния обект на кадастъра. При горните данни, правилно органът е приел, че проектът и документите към него отговарят на изискванията по чл. 75 от Наредбата и на чл. 14 и чл. 16 от Наредба РД-02-20-4/11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри и че същият може да служи за процедиране на изменение на КККР. Като фактическо основание за нанасяне на сградата с идентификатор 56126.601.579.3, е зачетено посоченото в обяснителната записка към скицата-проект - Удостоверение за търпимост 49/05.05.2021г., издадено от Главния архитект на Община Петрич, съгласно което същата е изградена преди 2000 година, т.е. преди одобряване на КККР на града със заповед от 2010г. Посочените доказателства обосновават изводи за надлежно образувано и проведено административно производство, а формираните мотиви в обратен смисъл в оспореното решение са неправилни. Противно на соченото от административния съд, органът е изпълнил задълженията си по чл.70, ал.1 и ал.2 от Наредбата, като е уведомил съсобствениците на имота в качеството им на заинтересовани лица по §1, т.13 от ДР на ЗКИР, и е проверил представените от тях документи, с които оспорват правото на собственост на заявителката Я. Атанасова. Обстоятелството, че подаденото от последната искане е удовлетворено с издадената заповед сочи, че органът не е констатирал наличие на спор за материално право като пречка за одобряване на заявеното изменение на КККР. Твърдения за обратното не се съдържат във възражението на заинтересованите съсобственици, а и представените от тях документи не доказват спор за материално право по смисъла на §1, т.16 от ДР на Наредбата. Видно е, че в проекта за изменение на КККР и в издадената заповед на началника на СГКК Благоевград, с който същият е одобрен, няма данни за собствеността и собствениците на процесната сграда, което изключва нуждата от повторна проверка и изследване на тези факти, респ. повторното произнасяне, както неправилно е постановил административния съд, връщайки преписката на органа. Противно на приетото в оспореното решение, началникът на СГКК - Благоевград е разполагал с всички доказателства за установяване на относимите за хипотезата на чл.54, ал.4 вр. с ал.1 ЗКИР, обстоятелства и при издаване на заповедта е приложил правилно закона. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Това означава, че несъответствията трябва да са налице към датата на одобряване на КККР за съответната територия, а не след одобряването й. Посоченото основание е налице по отношение на исканото изменение на КККР. Заявената сграда е надлежен обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 2 във вр. с § 1, т. 1б ДР ЗКИР, а наличието на удостоверение за търпимост по отношение на обекта на кадастралното изменение е достатъчно условие за нанасянето му на кадастралната карта, доколкото същото доказва фактическото й съществуване. От събраните по делото доказателства е установено, че е налице непълнота в КККР по отношение на сградата, която е с проектен идентификатор 56126.601.579.3, тъй като тя е съществуваща от преди 2000г., но не е била нанесена при одобряване на КККР. Това несъответствие подлежи на отстраняване по реда на чл. 54, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗКИР и оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Видно е, че в случая не са записани данни за собствеността върху новонанесения обект, но няма пречка попълването на кадастралния регистър да се осъществи след представяне на относими писмени доказателства за собственост по реда предвиден в ЗКИР. По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция, счита оспорената заповед за валиден и законосъобразен административен акт, а оспорването срещу него за неоснователно. Като е достигнал до извод в обратен смисъл, съдът е постановил обжалваното решение в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 от АПК да се постанови решение, с което да се отхвърли предявената жалба срещу заповед 18-11784/07.11.2022г. на началника на СГКК Благоевград. В полза на жалбоподателката съдът присъжда сумата в размер на 70,00лв. разноски за държавна такса по жалбата, които следва се да заплатят от С. Атанасов, А. Атанасов, Й. Атанасов, Б. Атанасов и М. Стефанова. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,