Решение № 8986 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8674/2015 г.

ВАСVI отделение18.07.2016 г.докладчик т Атанаска Дишева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 3902/5.06.2015 г., постановено по адм. дело № 8210/2014 г. по описа на Административен съд София-град и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8986 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8674/2015 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Д. С. от гр. София, чрез пълномощника адв. Ц. М. С., против решение № 3902/5.06.2015 г., постановено по адм. дело № 8210/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против мълчалив отказ на управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ да разреши възстановяване на разходи за получена медицинска помощ в Германия. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, според които съдът неправилно е достигнал до извода, че в случая се спори единствено относно размера на сумата, която подлежи на възстановяване, тъй като спорът по делото е свързан с правното основание за възстановяване на сумата и във връзка с това - с релевантните и подлежащи на доказване факти и обстоятелства. Излага съображения, че в случая е приложим реда по чл. 26 /Б/, § 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. и разходите за лечение следва да бъдат възстановени в пълен размер, а съдът неправилно е отказал да обсъди наличието на предпоставките по този текст. Според касатора са изпълнени условията по чл. 22, § 1, б. "в" от Регламент /ЕИО/ № 1408/71 г., предвид тълкуването направено в решението на Съда на Европейския съюз по дело С-173/2009 г. Лечението, което е проведено в Германия попада в основния пакет от здравни дейности, заплащани от бюджета на НЗОК, такова лечение не се провежда в страната, а жалбоподателката е здравноосигурено лице, поради което от административния орган е следвало да бъде постановено пълно възстановяване на средствата за лечението. По съображения в този смисъл касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения мълчалив отказ за възстановяване на средства за лечение за разликата над 7977,77 лева до пълния размер от 13 161,70 евро, претендиран със заявление вх. № Е126-01-147/17.06.2011 г. и преписката да бъда върната на органа с указания за издаване на нов акт със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - управителят на Националната здравноосигурителна каса, представляван от пълномощника юрисконсулт Теодора Маринова Ангелова, оспорва жалбата. В писмен отговор се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против мълчаливия отказ, тъй като с решението на управителя на НЗОК е разрешено възстановяване на разходи в размер на 7977,77 лева, което съответства на сумата от 4079,03 евро, посочена в отговор на запитването с формуляр Е 126 с вх. № Е126-01-147/25.08.2011 г. от институцията по място на оказване на помощта. Съдът не е допуснал процесуално нарушение като не е изложил мотиви относно приложението на чл. 26 /Б/, § 6 и 7 от Регламент № 987/2009 г., тъй като в заявлението е посочено, че се претендира възстановяване по реда на чл. 25 /Б/, § 5 - 9 от Регламента. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена при наличие на правен интерес, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в преклузивния срок за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Й. Д. С. против мълчалив отказ на управителя на НЗОК да разреши възстановяване на разходи за получена медицинска помощ в Германия, представляващи разликата над признатата с решение № РД-Е126-215/18.07.2014 г. сума от 7977,77 лева до пълния размер на реално извършените от същата разходи в размер на 13161,70 евро. За да постанови това решение съдът е приел, че по подаденото от Й. С. заявление с вх. № Е126-01-147/17.06.2011 г. за възстановяване по реда на чл. 34 от Регламент № 574/72 на разходите за получената и заплатена от нея спешна медицинска помощ по време на престоя й в страна членка на Европейския съюз - Германия, е постановено решение № РД-Е126-215/18.07.2014 г. на управителя на НЗОК, с което е разрешено заплащане на сумата 7977,77 лева, представляваща левовата равностойност на 4079,03 евро, посочена като сума, подлежаща на възстановяване по ставките в институцията по място на оказване на помощта - отговор на запитване формуляр Е 126, получен с вх. № Е126-01-147/25.08.2011 г. Формираният мълчалив отказ за възстановяване на разликата над определената за възстановяване сума до пълния размер на претендираната по заявлението сума - 13161,70 евро, е законосъобразен, поради това че в случая искането е за възстановяване на суми по реда на чл. 25 от Регламент № 987/2009 г. и жалбоподателката изрично е посочила в графа 3.5 от заявлението, че желае възстановяване на средствата по цени на осигурителната институция по място на извършване на помощта, съгласно чл. 25, § 5 от Регламента. В случая сумата е възстановена съгласно ставката, прилагана от институцията по мястото на престой - Германия. Според съда административният орган правилно е приложил процедурата, предвидена в Правилата за реда и работата на комисия за възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25 /Б/, § 5 - 9, чл. 26 /Б/, § 6 и 7 от Регламент № 987/2009 г. или чл. 34 от Регламент № 574/72 г. или по двустранни спогодби/ договори за социално подпомагане, утвърдени със заповед № РД-16-34/03.12.2010 г. на управителя на НЗОК. Наред с това съдът е посочил, че наведените от жалбоподателката доводи, че предоставеното й лечение не можело да се получи в България в рамките на обичайно необходимото време, като се вземе предвид текущото здравословно състояние и вероятното развитие на болестта, са релевантни и подлежат на доказване в производство по издаване на предварително разрешение от компетентната институция за лечение в друга държава членка с цел получаване на подходящо за състоянието на лицето лечение, а не в производство като текущото, което има за предмет възстановявана на суми по проведено в държава членка лечение, но без получено предварително разрешение /формуляр S2/ за лечение на територията на друга държава членка, заплащано от НЗОК. В случая Й. С. е подала заявление с вх. № Е112-01-26/08.04.2011 г. за издаване на разрешение /формуляр S2/ за лечение в друга дължа членка, производството по което не е приключило. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Производството пред Административен съд София - град по адм. дело № 8210/2014 г., по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение № 3902/5.06.2015 г., е започнало по жалба с вх. № Е126-01-147/13.08.2014 г. по регистъра на НЗОК, подадена от Й. Д. С. против решение № РД-Е126-215/18.07.2014 г. на управителя на НЗОК. Във връзка с разпореждане на съда от 09.09.2014 г., с което са дадени указания за отстраняване нередовности по жалбата, от жалбоподателката е подадена уточнителна молба от 17.09.2014 г. относно предмета на оспорване. С определение № 4476/18.09.2014 г. съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, като е приел, че решение № РД-Е126-215/18.07.2014 г., с което е призната за възстановяване сума в размер на 7977,77 лв. е благоприятно за оспорващата и затова тя няма правен интерес да го обжалва, а жалбата против мълчаливия отказ на управителя на НЗОК за възстановяване на сума за разликата над 7977,77 лева до пълния размер на направените разходи за лечение - 13161,77 евро, е недопустима като просрочена. Това определение е отменено с определение № 15781/30.12.2014 г. по адм. дело № 13656/2014 г. на ВАС, шесто отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Й. Д. С. срещу мълчалив отказ на управителя на НЗОК за възстановяване на разликата над 7977,77 лева до пълния размер, претендиран със заявление вх. № Е126-01-147/17.06.2011 г. - 13161,70 евро, и производството по делото е прекратено в тази част, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата срещу мълчаливия отказ. Със заявление вх. № Е126-01-147/17.06.2011 г., подадено от Й. Д. С. до управителя на НЗОК на бланка, означена като "Заявление за възстановяване по реда на чл. 34 от Регламент /ЕИО/ № 574/72 на разходи за получена спешна и неотложна медицинска помощ при престой в друга държава членка на Европейския съюз за възстановяване на разходи по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване". В това заявление е посочено, че се претендира възстановяване на суми за получена медицинска помощ в гр. Есен, Германия, за периода на пребиваване 3.05.2011 г. - 26.05.2011 г. /графа 2 от формуляра/, представени са епикриза от Университетска клиника в гр. Есен, 4 бр. фактури относно извършените разходи, описани по номер и дата, вид и стойност на услугата /графа 3.1/; в графа 3.5 "Избрана база за възстановяване на извършените разходи" е означено като избрано полето срещу текста "Желая направените разходи да ми бъдат възстановени по цени на осигурителната институция по място на получаване на медицинската помощ. Започнат съм с условието, че възстановяването на разходите ще бъде извършено след получаване в НЗОК на информацията от тази институция за сумите, които тя би платила за оказаната ми помощ". В хода на административното производство по подаденото заявление с вх. № Е126-01-147/17.06.2011 г. е поискана информация с формуляр Е126, по който е получен отговор от институцията по място на оказване на помощта в Германия, заведен с вх. № Е126-01-147/25.08.2011 г., от който е видно, че сумата за възстановяване е 4073,03 евро. По подаденото заявление е постановено решение № РД-Е 126-302/07.11.2011 г. на и. д. главен секретар на НЗОК, с което по реда на чл. 25 /Б/, § 5 - 9 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. е разрешено възстановяване на разходи в размер на 7977,77 лева. Решението е обжалвано от Й. С. пред съда, жалбата й е отхвърлена с решение № 5699/28.08.2013 г., постановено по адм. дело № 1219/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Последното е отменено с решение № 1684/6.02.2014 г. по адм. дело № 14239/2013 г. на ВАС, шесто отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане е постановено решение № 4327/26.06.2014 г. по адм. дело № 1589/2014 г. на Административен съд София - град, с което решение № РД-Е126-302/07.11.2011 г. на и. д. главен секретар на НЗОК е обявено за нищожно като издадено от некомпетентен орган и преписката е върната за ново произнасяне. След връщането на преписката е постановено решение № РД-Е126-215/18.07.2011 г. на управителя на НЗОК, с което е разрешено възстановяване по реда на чл. 25 /Б/, § 5 - 9 и чл. 26 /Б/, § 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. на разходи в размер на 7977,77 лв. От данните по делото се установява, че от Й. Д. С. е подадено заявление с вх. № Е 112-01-26/08.04.2011 г. за издаване на разрешение /формуляр S2/ за планирано лечение извън държавата по осигуряване/ пребиваване. Това заявление не е представено по делото, въпреки че от административния орган е изискана пълната административна преписка, включително с разпореждане на съда от 20.03.2015 г., постановено по повод молбата на жалбоподателката от 19.03.2015 г., в която изрично е поискано заявлението да бъде представено от ответната страна. Във връзка с посоченото разпореждане на съда от управителя на НЗОК е подадена молба по делото от 30.03.2015 г., с която са представени под опис писмени документи от административната преписка, но заявление с вх. № Е 112-01-26/8.04.2011 г. не е представено с тази молба, същото и не е посочено в описа. Наред с това, по делото не е установено дали има произнасяне по това заявление и евентуално в какъв смисъл. В мотивите на обжалваното съдебно решение е посочено, че производството по това заявление е било висящо към датата на произнасянето на съда, без да е посочено въз основа на какво съдът е направил този извод. От представените в административната преписка отделни документи от производството по това заявление се установява, че същото е препратено по компетентност на Комисията за лечение в чужбина /КЛЧ/ при Министерство на здравеопазването с писмо изх. № Е112-01-26/14.04.2011 г. от управителя на НЗОК до председателя на КЛЧ, а с писмо изх. № Е112-01-26/18.01.2012 г. са изпратени допълнително представените от лицето документи, сред които и оферта от Университетска клиника - гр. Есен, Германия /според съдържащото се в това писмо описание на представените документи/. От съдържанието на двете писма, както и на протокол № Е112-04-4/13.01.2012 г. от заседание на Комисията за разглеждане на искания на здравноосигурени лица за издаване на разрешение за получаване на лечение извън държавата членка по пребиваване /формуляр S2/, заплащано от НЗОК, когато такова разрешение се изисква съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, се установява, че със заявление вх. № Е112-01-26/08.04.2011 г. Й. С. е поискала издаване на разрешение за получаване на лечение извън държавата членка по пребиваване, заплащано от НЗОК /формуляр S2/, с потвърдена диагноза "Хороиден меланом на дясното око" за провеждане на планово лечение /протон терапия/ в Университетска болница по офталмологични заболявания в гр. Лозана, Швейцария, а допълнително е представена втора оферта от Университетска клиника в гр. Есен, Германия /втора оферта е поискана с писмо изх. № 95-00-59/03.11.2011 г., изпратено от КЛЧ до жалбоподателката/. Като основание за препращане на преписката на КЛЧ е посочено, че въпросната медицинската дейност не е в обхвата на клиничните пътеки, заплащани от НЗОК. Предвид тези данни по делото, настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, което е довело до необоснованост на изводите и неправилно приложение на материалния закон, налагащо отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Съдът не е изяснил предмета на правния спор, тъй като не е изяснил какъв е предмета на искането, с което е сезиран административният орган. В тази връзка съдът се е позовал формално на факта, че заявление № Е126-01-147/17.06.2011 г. е подадено на бланка за възстановяване по реда на чл. 34 от Регламент № 574/72 на разходи за получена спешна и неотложна медицинска помощ, без да прецени какво всъщност е поискала Й. С. от административния орган. Изясняването на предмета на искането, с което е сезиран административният орган - в случая управителят на НЗОК, е от съществено значение, тъй като предмет на оспорването пред административния съд е мълчалив отказ по подаденото заявление № Е126-01-147/17.06.2011 г. Попълването на определена бланка не може да бъде решаващо за съдържанието на искането, още повече, че в случая към датата на подаване на заявлението Регламент № 574/1972 г., за който се отнася бланката, е бил отменен. С постановеното по това заявление решение № РД-Е126-215/18.07.2014 г. на управителя на НЗОК /идентично по съдържание на постановеното преди това решение № РД Е 126-302/07.11.2011 г. на и. д. главен секретар на НЗОК, което е било обявено за нищожно от съда с решението по адм. дело № 1589/2014 г. на Административен съд София - град, описани по-горе/ административният орган се е позовал /както в титулната част, така и в диспозитива/ на няколко разпоредби от Регламент /ЕО/ № 987/2009 г., които се отнасят за различни хипотези - чл. 25/ Б/, § 5 - 9 и чл. 26 /Б/, § 6 и 7, без да ги обоснове, а решението на управителя на НЗОК на практика няма други мотиви, от които да се направи извод коя от двете процедури е приета за приложима. Предвид тези обстоятелства не е ясно защо първоинстанционният съд е приел, че мълчаливият отказ е постановен на основание чл. 25 /Б/, § 5 - 9 от Регламент № 987/2009 г. Съдът изобщо не е направил преценка дали за претендираното възстановяване на суми е приложима хипотезата на чл. 25 /Б/, § 5 - 9 или тази на чл. 26 /Б/, § 6 и 7 от Регламент № 987/2009 г. Този подход на съда вероятно е продиктуван от обстоятелството, че административният орган е постановил възстановяване на средства само до размера на сумата, която се възстановява по цени на осигурителната институция по място на извършване на помощта, което е предвидено в чл. 25 /Б/, § 5 от Регламент № 987/2009 г. Този подход обаче е неправилен, тъй като не е даден отговор на съществения за правния спор въпрос дали административният орган законосъобразно е отказал да възстанови пълния размер на претендираните със заявление № Е126-01-147/17.06.2011 г. средства за лечение в друга държава членка. В тази връзка следва да се има предвид, че Регламент /ЕИО/ № 574/72 на Съвета относно определяне на реда за прилагане на Регламент /ЕИО/ № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица и техните семейства, които се движат в рамките на Общността, е отменен с чл. 90, § 1 от сега действащия Регламент № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, тъй като е регламент по прилагане и доколкото не е налице изключението по чл. 90, § 1, ал. 2, б. "а" от Регламент № 883/2004 г. Съгласно чл. 91, § 2 от Регламент № 883/2004 г., този регламент се прилага от датата на влизане в сила на регламента по прилагането, т. е. от 01.05.2010 г., когато е влязъл в сила Регламент № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност. В чл. 19 от Регламент № 883/2004 г., озаглавен "Престой извън компетентната държава-членка", в § 1 е предвидено, че ако друго не е предвидено в § 2, осигуреното лице и членовете на неговото семейство, които имат престой в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, имат право на обезщетения в натура, които са необходими по медицински причини по време на престоя им, като имат предвид същността на обезщетенията и очакваната продължителност на престоя; тези обезщетения се предоставят от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престой в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство, като на осигурени към посоченото законодателство, а в § 2 е предвидено, че административната комисия съставя списък на обезщетения в натура, за предоставянето на които през време на престой в друга държава-членка, се изисква, по практически причини, предварително съгласие между заинтересованото лице и институцията, която предоставя грижите. В чл. 20 от Регламент № 883/2004 г., озаглавен "Придвижване с цел получаване на обезщетения в натура - Разрешително за получаване на подходящо лечение извън държавата-членка по пребиваване", е предвидено в § 1, че освен ако друго не е предвидено в този регламент, осигуреното лице, което се придвижва до друга държава-членка с цел получаване на обезщетение в натура по време на престоя си там, иска разрешение от компетентната институция, а в § 2 е предвидено, че осигурено лице, което е получило разрешение от компетентната институция да замине за друга държава членка с цел получаване подходящо за състоянието му лечение, получава обезщетенията в натура, предоставени от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престоя, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство като на осигурено съгласно посоченото законодателство лице; разрешението се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата членка, в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване. Относно прилагането на чл. 19 от Регламент № 883/2004 г. /основния регламент/ са относими разпоредбите на чл. 25 от Регламент № 987/2009 г. /регламент по прилагането/, озаглавен "Престой в държава-членка, различна от компетентната държава-членка", а за прилагането на чл. 20 от основния регламент се отнасят разпоредбите на чл. 26 от регламента по прилагането, озаглавен "Лечение по график", като съответно са регламентирани процедурата и условията за покриване на разходите и възстановяване на обезщетенията в натура /чл. 25 /Б/ и за покриване на разходите за обезщетенията в натура, извършени от осигуреното лице /чл. 26 /Б/, а процедурата за получаване на разрешение за лечение в чужбина по чл. 20 от основния регламент е регламентирана в чл. 25 /А/ от регламента по прилагане. Състав на Върховния административен съд, шесто отделение вече е имал възможност да изрази становище по повод същото искане за възстановяване на средства от Й. С., направено със заявление вх. № Е126-01-147/17.06.2011 г. /в решение № 1684/6.02.2014 г. по адм. дело № 14239/2013 г., посочено по-горе/, че независимо от правната квалификация за процедурата по заявление - чл. 34 от Регламент № 574/72, компетентният орган е следвало да извърши проверка относно наличието на материалноправните условия за заплащането на лечението от здравната каса в пълен размер съобразно направените от жалбоподателката разходи, а не да се произнася по допустимостта и основателността на искането й само по реда на чл. 25 /Б/, § 5 от Регламент № 987/2009 г., както и че, съгласно изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 2 от Правила № РД-16-34 от 3.12.2010 г. за реда и работата на комисия за възстановяване на извършени разходи по реда чл. 25 /Б/, § 5 - 9, чл. 26 /Б/, § 6 и 7 от Регламент № 987/2009 г. или по чл. 34 от Регламент № 574/72, или по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, въз основа на представените документи по чл. 19, ал. 4, управителят на НЗОК или упълномощено от него лице издава мотивирано решение за отказ за възстановяване на разходи при неоснователност на заявлението. Както вече се посочи, поради това че в случая пред първоинстанционния съд е обжалван мълчалив отказ на административния орган да разреши възстановяване на пълния размер на сумата, претендирана по заявление с вх. № Е126-01.147/17.06.2011 г., от съществено значение за преценката на законосъобразността на този отказ, е да се изясни същността на искането до административния орган. Извършване на цялостна и задълбочена преценка в случая се налага поради наличието на предхождащо заявление с вх. № Е112-01-26/08.04.2011 г., подадено от същото лице, в което е направено искане за даване на предварително разрешение за лечение в чужбина, по което няма данни да има произнасяне. Няма спор, че и двете заявления от Й. С. са свързани с искане за покриване на разходите за лечение на едно и също заболяване - "хороиден меланом на дясното око", като първото по време заявление - това от 8.04.2011 г. е за разрешение лицето да отиде в друга държава членка, за да получи лечение, което не може да получи в страната /обхванато от чл. 20, § 2 от Регламент № 883/2004 г./, а второто по време заявление - това от 17.06.2011 г., е за покриване на разходите за вече проведеното лечение в друга държава членка /без преди това да е налице произнасяне по искането за издаване на разрешение за лечение в друга държава членка по първото заявление/. В тази връзка, при преценката относно предмета на мълчаливия отказ, който е обжалван пред съда и чиято законосъобразност трябва да бъде преценена следва да се съобрази същността на искането до административния орган и по-конкретно да се прецени дали със заявление Е 126-01-147/17.06.2011 г. всъщност Й. С. не е поискала възстановяване на разходи за получено подходящо /планово/ лечение по реда на чл. 26 /Б/, § 6 и 7 от Регламент № 987/2009, във връзка с чл. 20, § 2 от Регламент № 883/2004 г., въпреки липсата на предварително издадено разрешение за това и поради това да се прецени дали са изпълнени предпоставките, посочени в цитираната разпоредба от основния регламент. Затова за правилното решаване на делото съдът следва в изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да даде разяснения на страните, включително като изиска цялата преписка по заявление вх. № Е112-01-26/08.04.2011 г. и да установи дали има произнасяне по това заявление, в какъв смисъл е произнасянето и съответно - дали постановеният акт е влязъл в сила. След установяване на тези обстоятелства съдът следва да изясни какво иска от управителя на НЗОК Й. С. с подаденото заявление № Е126-01-147/17.06.2011 г., като обсъди и съображенията, развити в хода на съдебните производства по обжалване на постановените актове по това заявление. След като изясни предмета на искането и в тази връзка - предмета на обжалвания пред него мълчалив отказ по заявление № Е126-01-147/17.06.2011 г., съдът следва да даде обоснован отговор на въпроса дали мълчаливият отказ е законосъобразен, като извърши цялостна проверка на основанията по чл. 148 АПК, предвид задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК. При тази преценка съдът следва да се съобрази с решението по дело № С-173/2009 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по делото "Елчинов срещу Националната здравноосигурителна каса", постановено по повод преюдициално запитване във връзка с тълкуването на чл. 22, § 2, ал. 2 от Регламент № 1408/71 г. на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността. Доколкото съдържанието на цитираните разпоредби от отменения и сега действащия регламент, в обсъжданите части /чл. 22, § 2, ал. 2 от Регламент № 1408/71 г. и чл. 20, § 2, ал. 2 от Регламент № 883/2014 г./ е идентично, тълкуването, което е дадено от Съда в посочено решение, е приложимо в пълна мяра. По-конкретно следва да бъдат взети предвид съображенията, изложени в т. 65 от решението по дело № С-173/2009 г., за това че според вече установената практика на съда, чл. 22, § 2, втора алинея от регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че не може да се откаже посоченото в тази разпоредба разрешение, когато първото условие на разпоредбата е изпълнено и в държавата членка, на чиято територия пребивава съответното лице, не може своевременно да бъде получено идентично или еднакво ефикасно лечение; съображенията по т. 66 от решението, според които, когато преценява дали в държавата членка по местопребиваване може своевременно да бъде получено еднакво ефикасно за пациента лечение, компетентната институция е длъжна да вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай, като надлежно отчете не само медицинското състояние на пациента към момента на подаването на искането за разрешение и евентуално интензивността на страданията или естеството на увреждането на пациента, което би могло например да препятства или прекомерно да затруднява упражняването на професионална дейност, но и историята на заболяването му; както и съображенията, изложени в мотивите по петия въпрос и по-специално по т. т. 35, 39-41, 44-51 от решението относно допустимостта и значението на изискването за получаване на предварително разрешение за лечение в друга държава, относно правата на лицето за възстановяване на разходи за лечение при липса на произнасяне по подаденото от него искане за предварително разрешение и междувременно проведено лечение в чужбина, наложено от особеностите на конкретния случай, относно последиците при незаконосъобразен отказ за даване на такова разрешение и други. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а поради това че спорът не е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да се съобрази с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени по-горе в мотивите на настоящото решение. При този изход на спора, съдът не се произнася по възлагане на разноските по делото. Въпросът следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1