Решение № 11796 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2690/2017 г.

Решение № 11796 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2690/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Община Димитровград срещу решение № 443 от 17.01.2017 г., постановено по административно дело № 622/2016 г. от Административен съд Хасково, с което е отменен мълчаливият му отказ да предостави исканата със заявление рег. № ДН-07-50/29.09.2016 г. обществена информация по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 9 – т. 11 и преписката е върната за ново произнасяне, при съобразяване на дадените указания. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалването на постановения от него административен акт бъде отхвърлено като неоснователно. Ответникът по касационната жалба – И. З., в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като му присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против индивидуален административен акт. След извършената проверка за законосъобразност първоинстанционният съд приема, че оспорения пред него административен акт в оспорената му част е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията предвидени в закона за формата на акта, на предвидените административнопроизводствени правила и на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. От приложената към делото административна преписка се установява, че И. З. със заявление вх. № ОК-07-50/29.09.2016 г. е поискал предоставяне на обществена информация, конкретно описана в 12 пункта, като част от искането по отделни пунктове е конкретизиран в отделни подточки. С постановеното от касатора решение № ОК-10-83/10.10.2016 г. на основание чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 34, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е предоставен частичен достъп до исканата информация, а именно тази по т. 1, 7, 8 и 12 от заявлението, като липсва произнасяне по останалата част от исканата информация. При това обосновано в обжалваното решение е прието, че по отношение на исканата по т. 2, 3, 4, 5, 6, 9, 10 и 11 е налице мълчалив отказа да се предостави исканата информация Правилен е и изводът на съда, че доколкото от мотивите на акта не може да се установи на какво основание не е предоставена исканата информация е налице нарушения на изискванията за формата на акта. При липсата на мотиви за наличие на основанията по чл. 37 ЗДОИ обосновано първоинстанционният съд приема, че в случая актът е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Наведените в касационната жалба доводи не съставляват касационни основания, а са доводи в подкрепа на постановения от касатора административен акт – мълчалив отказ да се предостави исканата обществена информация, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящето решение, с което по реда на инстанционния контрол се извършва проверка за правилност на обжалвания съдебен акт, постановен от първоинстанционния съд. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1, АПК следва Община Димитровград да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение