Решение № 6163 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8717/2011 г.

Решение № 6163 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8717/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Мартин Трифонов Трифонов против решение № 980/27.04.2011 г., постановено по адм. д. 4120/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-529/28.10.2010 г. на органа по приходите при дирекция "Местни данъци" към Община гр. Варна, потвърден с решение № МД-РШ-037/02.12.2010 г. на директора на дирекция "Местни данъци"-Община гр. Варна, с който са установени задължения за данък върху недвижими имоти в размер на 76,22 лв. и лихва в размер на 11.18 лв. Касаторът оспорва съдебното решение, като твърди, че е неправилно, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение по съображения, изложени в касационната. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директор на Дирекция "Мести данъци и такси" на Община Варна, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 980/27.04.2011 г., постановено по адм. д. 4120/2010 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на Мартин Трифонов против АУЗД № МД-АУ-529/28.10.2010 г. на органа по приходите при дирекция "Местни данъци" към Община гр. Варна, потвърден с решение № МД-РШ-037/02.12.2010 г. на директора на дирекция "Местни данъци"-Община гр. Варна, с който са установени задължения за данък върху недвижими имоти в размер на 76,22 лв. и лихва в размер на 11.18 лв. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е действителен и законосъобразен, като при издаването му не са допуснати процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е приел, че представените от Мартин Трифонов писмени доказателства за установяване извършено плащане в брой на 23.04.2008 г. на задължението му за данък върху недвижимите имоти не съдържат име и длъжност на издателя, а само подпис и печат на община Варна. От отчетните регистри за плащане в брой в полза на община Варна на 23.04.2008 г. няма регистрирано плащане в брой по ЕГН на Мартин Трифонов. При така установените факти, съдът е обосновал извод, че не е доказано плащане на задължението за данък върху недвижимите имоти, поради което оспореният АУЗД е законосъобразен. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Съдът правилно е определил спорът по делото, а именно извършено ли е плащане на спорното задължение за данък върху недвижимите имоти в размер на 76,22 лв. за 2008 г., преди издаването на акта за установяване на задължение по декларация. По делото безспорно е установено, че жалбоподателят е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, декларирани с декларации по чл. 14 от ЗМДТ, по които са открити партиди на негово име. В атакувания пред АС-Варна АУЗД е определен размерът на задълженията по отделни периоди и партиди, като общата сума е 76, 22 лв. и общо начислената лихва към 25.10.2010 г. е в размер на 11,18 лв. Като писмени доказателства по делото са приети две квитанции за платени данъци за 2008 г., които са подписани и върху които е положен печат 0132 на община Варна - имуществени данъци. Мартин Трифонов твърди, че е с тях се установява извършено от него плащане на дължимите задължения, за което е представил бележки, издадени от служител на дирекция "Местни данъци" при Община Варна. Съдът не е приел за доказано от длъжника извършване на заплащането на дължимите такси в брой на касата на общината. Изложил е доводи, че представените документи не са издадени от длъжностно лице в кръга на службата, по съответната форма и ред. Установено е, че на 23.04.2008 г. печат № 0132 следва да бъде поставян от служителят на общината Петър Рахнев, за който в съдебното решение няма установявания каква длъжност е заемал и дали е имал правомощия да приема плащания. В съдебното решение се съдържат факти относно длъжността старши инспектор "Ревизии, проверки и контрол" в отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол" в дирекция "Местни данъци", която е заемана от 2.09.2008 г. от Веселин Колев, който е получил печат 0132 на тази дата, както и относно длъжностите, които е заемала Корнелия Атанасова Петкова. Обсъдени са правомощия по длъжностна характеристика на тези лица, а именно, че нямат право да приемат плащания за данъци и такси. Като е приел, че бележките за платени задължения, подпечатани с печат № 0132, удостоверяващи платени задължения от задълженото Мартин Трифонов нямат изискуемите реквизити, Варненският административен съд е постановил своето решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същественото обстоятелство, което следва да бъде изяснено по делото, е дали Мартин Трифонов Трифонов (лично или чрез пълномощник) е заплатил дължимите от него такси в брой на служител от дирекция "Местни данъци" и то в сградата на общината. Това обстоятелство обуславя важни правни изводи по съществото на спора и е детерминирано от предмета на висящото наказателно производство, образувано и провеждано по този и други (значителен брой) идентични случаи. В производството пред съда е било налице условието по чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК. При разглеждането на делото са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на административноправния спор. Налице са императивно установените основания, заложени от законодателя като предпоставка за спиране на съдебното производство. Като не е спрял производството по делото при тези данни, Варненският административен съд е допуснал съществено нарушение на посоченото съдопроизводствено правило - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което постановеното от него решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. Възлагането на разноските за всички съдебни инстанции следва да бъде направено при новото разглеждане на делото с оглед на постановения от съда краен резултат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,