Решение № 13355 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8269/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Р. И., гражданка на Сирия, подадени чрез процесуалния й представител адв. Т. Савов, против решение 5052 от 03.06.2025 г., постановено по адм. дело 593/2025 г. по описа на Административен съд Бургас (АС-Бургас) Касаторката твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че в съдебно заседание са представени извадки от сайта на Министерство на външните работи в което се посочва, че за Сирия има най-високо ниво на риск и предупреждение за незабавно напускане на страната. Допълва, че се представени извадки от електронни медии, както и от социалните мрежи от които е видно, че военните конфликти продължават и са налице жестокости спрямо местното население, като се очаква евентуална гражданска война. Излага довод, че явно М. И. и нейното семейство, баща, братя са били подложени на безогледно насилие и поради тази причина тя е потърсила международна закрила. Моли де се вземе предвид решение 4098 от 19.06.2023 г. по адм. дело 2403/2023 г. на АССГ. Прави искане съдебното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него ВАС да постанови друго по съществото на спора, като отмени решението на председателя на ДАБ. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка не се явява лично, не се и представлява от назначения й процесуален представител. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва касационната жалба, представя доказателства два броя справки за Сирийска арабска република вх. МД-02-528 от 31.09.2025 г. и вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г., а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени устно в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Р. И., гражданка на Сирия, против решение 2278 от 07.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което и е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с приложимите материалноправни разпоредби. Административният съд е установил от фактическа страна, че административното производство започва с подадена на 22.10.2024 г. от М. Р. И. молба, вх. 372/22.10.2024 г. в Регистрационно - приемателен център/РПЦ/ - [населено място] до председателя на ДАБ при МС за предоставяне на международна закрила. На 22.10.2024 г. с М. Р. И. е проведено интервю, за което е съставен протокол рег. УП 3954/22.10.2024 г. Заявява, че е напуснала Сирия на 19.09.2024 г., пътувала с кола до Йордания, оттам със самолет до Дубай и след това директно до София, като влязла в Република България на 20.09.2024 г. легално със задграничен паспорт и туристическа виза, която получила от българското посолство в Бейрут. Визата е издадена по покана на съпруга й Д. М., с когото сключила религиозен брак на 15.09.2024 г. Същият има българско гражданство и живее в България от много години. Причината, поради която напуснала Сирия, били бомбардировките. Нямало безопасност, не знаела дали ще се върне жива, ако излезе от дома си. Със съпруга си се познавала отдавна, нейните и неговите родители също. Той започнал да я търси повече след като се развел с предишната си жена и отношенията им се задълбочили. Един ден докато двамата говорили по телефона, той чул взрив и й казал, че не може да чака повече. Трябва да направят събиране на семейството и тя да дойде в България с виза. Сключили религиозен брак на 15.09.2024 г. по видео връзка, като съпругът й дал пълномощно на един човек да го потвърди, а тя упълномощила нейния брат. Съпругът й не ходил в Сирия, защото се страхувал, че не е безопасна страна. Районът, в който тя живеела, бил много опасен. Тя дошла в България, за да потвърдят брака си. Все още не го били потвърдили, защото имало проблеми с документите. Казали, че трябвало тя да има гражданство или да се върне в Сирия за други документи, но съпругът й нямало да я пусне, защото се страхувал за нея. Искала да напусне по - рано, но нямала достатъчно финанси, за да пробва с трафиканти. Задълбочаването на отношенията със съпруга и било единственият вариант да напусне страната. Тя живеела в район, в който Иран, Хизбула, Ал - Нусра, Израел и режимът се бомбардирали всеки срещу всеки. През 2020 г., докато баща и работил на полето, близо до него паднала ракета и парче от нея го убило. Споделя, че през 2021 г. хора от групировка Ал - Нусра, които живеели в къщата на неин братовчед, го гръмнали в крака и го ампутирали. Това се случило, след като той им казал да напуснат дома му. Имала друг брат, който през 2022 г., докато бягал от бомбардировки паднал и си счупил коляното. Друг ден, докато тя стояла с него в градината в двора им, един куршум минал през рамото му, защото гърмели безразборно, а те не успели да избягат, защото внезапно започнали да стрелят. Имало дупка до тяхната къща, предназначена за канализация, която използвали за бомбоубежище. Споделя, че изживяла два шока в живота, първият - когато баща и починал, а вторият през май месец 2024 г., когато съседът и бил ударен от ракета, докато карал мотора си и се запалил на пътя. Тя видяла всичко това - как той гори, как хората викали и изживяла голям стрес. Това била най - голямата причина, заради която не искала да остане в страната, защото можело и нея да улучат с ракета. Сочи, че е завършила журналистика в Дамаск през 2011г., но не могла да направи магистратура, заради войната, защото пътят винаги бил затворен и всеки ден имало атентати с коли. Работила от 2019 г. до 2022 г. в една медия в област Кунейтра, но не могла да продължи работата си заради КПП - тата. Преживявала голямо унижение, когато се налагало да преминава през КПП - та, тъй като войниците се държали нагло с нея - питали я къде е изчезналият и брат, който бил в неизвестност от 2019 г., след като бил изпратен на мисия в Идлиб; защо другите и братя не служат като войници; заплашвали я, че ще я задържат докато те не се предадат, получила и заплаха от Джабарх Ал - Нусра за облеклото си, защото не е по техни правила /трябвало да е облечена изцяло в черно, а тя носела дънки, забранени от тях/ и че трябва да спре работа. Споделя, че през 2021 г. един ден на път от работа изпуснала маршрутката и се наложило да пътува с кола на стоп. Тогава шофьорът и предложил да си легне с него, не я докоснал, но тя се развикала, той спрял, за да слезе от колата. Твърди, че е напуснала страната, за да живее нормално и спокойно, и защото в Сирия няма никакво развитие. Заявява, че иска да живее в България, за да продължи образованието си и да работи нейната професия - журналистика. Същевременно заявява, че срещу нея или членове на нейното семейство не е отправяна заплаха, не е оказвано насилие. Не е осъждана и не е имала проблеми в страната си заради нейната етническа или религиозна принадлежност. Декларира, че не е членувала в религиозни организации и политически партии. Анализирайки подробно бежанската история на чужденката на база даденото от нея интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на М. Р. И. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- тя не е имала проблеми с властите, които да обосновават у нея основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденката не е била лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същата да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на М. Р. И. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата и по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самата чужденка не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, на решение от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 на СЕС, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях съдът е обосновал извод, че в държавата по произход Сирия макар да не могат да бъдат оправдани от морална гледна точка въздушните атаки, причинили описаните трагични събития от М. Р. И., същите не са проява на масово и целенасочено насилие спрямо цивилни в страната. Освен това, същите са се случили през 2020 г. и през 2024 г. преди да падне авторитарният режим на президента Башар Асад, провокирал многогодишната гражданска война в Сирия. Видно от представените по делото справки за ситуацията в Сирия, краят на този режим е на 08.12.2024 г., когато бунтовниците, водени от ислямистката групировка Хаят Тахрир Ал Шам навлизат в Дамаск и декларират победа, а в същия ден президентът Башар Асад напуска страната като получава убежище в Русия. Противно на възприетото от административния орган, от информацията в представената с административната преписка справка на Дирекция Муждународна дейност на ДАБ, както и от данните в допълнително представената от ответника справка в съдебното производство, става ясно, че въоръжените сблъсъци в Сирия все още не са напълно приключили, но не са повсеместни. Като цяло ситуацията със сигурността в Сирия се стабилизира и свидетелство за това са значителният брой завръщания в страната на бежанци и вътрешно разселени лица от 08.12.2024 г. - около 481 730. Липсват данни за осъществени въздушни атаки след тази дата в района, в който живее жалбоподателката в Сирия, от които да са пострадали цивилни лица. Ето защо, въпреки все още несъмнено несигурната и усложнена обстановка в някои райони на Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателката я поставят в такава рискова група, чиято дейност да я изложи на неблагоприятни последствия в страната и по произход, следователно не е налице специфичната хипотеза за предоставяне на хуманитарен статут. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - Бургас. Обосновано съдът е заключил, че административният акт е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите съгласно чл. 59 от АПК реквизити, постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимите материалноправни разпоредби. Административният съд е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касаторката и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно съдът, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице материалноправните основания за предоставяне статут на бежанец на касационната жалбоподателка, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно тази разпоредба статут на бежанец в Република България (РБ) се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от М. Р. И. фактически твърдения не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/ или убеждение, които да мотивират нежеланието и да се завърне в държавата и по произход. Правилно административният съд е приел, че действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващата липсват, като този факт се потвърждава и от изявленията на същата, че спрямо нея никой не е упражнявал насилие и не е отправял каквато и да било заплахи. Причините за напускане на страната и на произход имат единствено личен и икономически характер. Видно от протокола от проведеното интервю, жалбоподателката сочи, че е напуснала Сирия, защото иска да живее спокойно, да продължи образованието си и да роботи нейната професия журналистика. Обосновани са изводите на АС-Бургас и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на М. Р. И. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ предвижда, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността и като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателката е била принудена да отпътува от Сирия поради реална опасност от тежки посегателства. От представените справки за актуалното положение в страната по произход, съпоставени с личната бежанска история на лицето, в разглеждания случай, не се установява чужденката да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето и, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като преценката на обстановката в Сирия и бежанската история на жалбоподателката сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността по смисъла на ЗУБ. На база установеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденката да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. Направени са доводи във връзка с представените в съдебно заседание представени извадки от сайта на Министерство на външните работи в което се посочва, че за Сирия има най-високо ниво на риск и предупреждение за незабавно напускане на страната, както и се представени извадки от електронни медии, както и от социалните мрежи от които е видно, че военните конфликти продължават и са налице жестокости спрямо местното население, като се очаква евентуална гражданска война. По отношение на тях следва да се посочи, че административния съд е мотивирал решението си със справка за Сирийска арабска република с вх. МД-02-60 от 24.01.2025 г. на директора на Дирекция Международна дейност на ДАБ при МС, но и въз основа на справките представени в съдебното производство, като е отчел настъпилите положителни промени след падане на режима на Башар Асад на 08.12.2024 г. С чл. 21, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, законодателят е възложил на дирекция "Международна дейност" при ДАБ събирането, поддържането и актуализирането на база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Справките с автор посочената дирекция се съставят в изпълнение на т. 7 от с. р., на базата на публично достъпни външни източници на информация, като при изготвянето им се съобразява "Методология на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход". Същите представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ. Следва да се посочи, че цитираните от страна на процесуалния представител на касаторката различни източници на информация от извадки от сайта на Министерство на външните работи извадки от електронни медии, както и от социалните мрежи не следва да се вземат в предвид, тъй като не могат да се приемат за официален свидетелстващ документ, за разлика от представените справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ. Последните са изготвени в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивш. Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход" /2023 г. / и е съставена изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. А доводите за евентуална гражданска война са недоказани, те се отнасят до бъдещи несигурни събития и са в сферата на предположенията и догадките е не се базират на сигурни и надеждни източници на информация. Недоказано е твърдението изложено в касационната жалба, че явно М. И. и нейното семейство, баща, братя са били подложени на безогледно насилие и поради тази причина тя е потърсила международна закрила. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че трагичните събития описани от М. И., макар да се отнасят до нейни роднини, познати, съседи, са се реализирали през отдалечен период от време през 2020 г., а не сега, когато ситуацията със сигурността в страната и на произход е променена и стабилна, видно от цитираните вече официални източници. Няма нови данни в районна в който живее молителката да са пострадали цивилни лица от въздушни атаки, а напротив има информация за много завръщащи се в страната бежанци и вътрешно разселени лица. Цитираното в касационната жалба съдебна решение не следва да се вземе предвид от настоящата съдебна инстанция, тъй като при направената служебна проверка се установи, че то е отменено, като неправилно с влязло в сила решение 5403 от 22.05.2025 г. по адм. дело 7843/2023 г. на трето отделение на ВАС. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,