Решение № 175 от 17.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 97/2009 г.

Решение № 175 от 17.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 97/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 167/2008 г. на Апелативен съд гр. Б. е подадена касационна жалба от подсъдимия С. П. М., с оплаквания за съществени процесуални нарушения, явна несправедливост на наложеното наказание и завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник. Частните обвинители и граждански ищци не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата изцяло неоснователна, а постановеното решение законосъобразно и справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 16.12.2008 г. постановено по внохд. № 167/2008 г. на Апелативен съд гр. Б. е изменена присъда по нохд. № 39/2008 г. на Окръжен съд гр. Б., като е увеличен размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за И. М. на 40 000 лв. и на Т. Ж. на 30 000 лв., а в останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия С. П. М. е признат за виновен в това, на 19.05.2007 г. в гр. С., при управление на МПС да е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на И. П. М., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 342, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален лек режим. На основание чл. 343г НК подсъдимия е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години. С присъдата са уважени граждански искове за неимуществени вреди, в полза на майката и дъщерята на пострадалия, коригирани до размерите посочени по горе с въззивното решение. По жалбата на подсъдимия М: Оплакванията за съществени процесуални нарушения касаят нарушено право на защита, с недопускане на тройна техническа експертиза от инстанционните Съдилища, която да установи механизма на станалото ПТП, игнорирани обясненията на подсъдимия за конфликт с пострадалия преди удара и неправилна оценка на доказателствата. Доводите са напълно неоснователни. Анализът и оценката на доказателствата, както от първоинстанционния, така и от въззивния Съд не сочат на игнориране или превратност. Напротив, след подробен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства по делото инстанционните Съдилища са посочили, кои обстоятелства приемат за установени и на коя доказателствена основа. Въззивният съд подробно е посочил основанията, поради които не приема възраженията в жалбата на подсъдимия. Цялостната преценка на доказателствената съвкупност е позволила на първоинстанционния Съд да формира по надлежен начин фактическите си изводи, възприети и от въззивния Съд. Не се установяват и неясноти, в механизма на станалото ПТП, за което е поискана тройна съдебно техническа експертиза, формално едва във въззивната жалба, не поддържана в хода на съдебното следствие. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимия инстанционните Съдилища са приели, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, определили са наказанието под предвидения в закона минимум и не са нарушили чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Законосъобразен е и извода за липсата на основание за приложението на чл. 66, ал. 1 НК и в тази връзка не са налице обстоятелства, не взети предвид от Съда. Неоснователни са и оплакванията за завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, дължими от подсъдимия на майката и дъщерята на пострадалия. В тази връзка законосъобразно е прието, че ищците са от кръга на лицата претърпели неимуществени вреди, че исковете им са основателни и доказани и съобразно чл. 52 ЗЗД, с корекцията от въззивния Съд са определени в справедливи размери. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно и справедливо, а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение