Решение № 4967 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4646/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 248 ГПК и чл. 176 АПК.

Постановено е решение 12909 от 20.12.2023 г.

Подадена е молба от Гео Мар 03 ЕООД, чрез адв. Калистратов за допълване на решението, както и за изменение на решението в частта на разноските.

В искането се излагат доводи, че касационната инстанция не се е произнесла по целия спор, а именно, че обжалваното решение на АССГ и процесният РА се считат отменени относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от Касиопеа груп ЕООД, Корпорейт строй ЕООД, Йоханес ЕООД и Евридика 555 ЕООД както за главницата, така и лихвите за забава. Според молителя Върховният административен съд не е посочил размера на лихвите за забава, които са дължими с оглед отказания данъчен кредит по РА в съответната част, както и останалите задължения по ЗДДС ведно с лихви за забава, за които РА е потвърден с решението на АССГ и същото в тази част е оставено в сила. Отделно от това молителят счита, че решението следва да се измени в частта за разноските съобразно уважената част на жалбата, т.е. включваща главницата на отказания данъчен кредит и лихвите за забава върху тази сума.

Ответната страна по искането директорът на дирекция ОДОП- гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Зарева изразява становище за основателност на искането за допълване на решението, но оспорва претендирания от молителя размер на лихвите за забава върху главницата досежно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от Касиопеа груп ЕООД, Корпорейт строй ЕООД, Йоханес ЕООД и Евридика 555 ЕООД, за които РА е отменен от Върховния административен съд. По отношение на искането за изменение на решението в частта за разноските изразява становище за неоснователност на същото, доколкото няма изложени конкретни възражения.

Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение намира молбата за основателна.

1.Искането за допълване на постановеното по делото решение е обосновано с оглед непроизнасянето от страна на настоящия съдебен състав във връзка с отменената част на РА. Общият размер на задълженията по процесния РА е за сумата от 188 556,27 лева и лихви в размер на 48 449 лева. Общият размер на данъчния кредит по фактурите, издадени от Касиопеа груп ЕООД, Корпорейт строй ЕООД, Йоханес ЕООД и Евридика 555 ЕООД е за сумата от 152 412 лева. В мотивите на решението не е посочен размерът на лихвите за забава върху тази част, като се касае за акцесорно задължение, което следва главницата, поради което те са били предмет на обжалване пред касационната инстанция. Размерът на лихвите за забава върху така посочената отменена част от РА е както следва:- относно данъчния кредит в размер на 54 308,64 лева по фактурите, издадени от Касиопеа груп ЕООД лихвите за забава са в размер на 10198,77 лева; относно данъчния кредит в размер на 55 691,36 лева по фактурите, издадени от Корпорейт строй ЕООД лихвите за забава са в размер на 10 458,44 лева; относно данъчния кредит в размер на 15 000,00 лева по фактурите, издадени от Йоханес ЕООД лихвите за забава са в размер на 2 308,52 лева; относно данъчния кредит в размер на 15 000 лева по фактури, издадени от Евридика 555 ЕООД за д.п. м.11.2020 г. лихвите за забава са в размер на 2 308,52 лева; относно данъчния кредит в размер на 12 485,51 лева по фактури, издадени от Евридика 555 ЕООД за д.п. м. 12.2020 г. лихвите за забава са в размер на 1 814,01 лева. Това означава, че общият размер на лихвите за забава върху отказания данъчен кредит по процесните фактури от сочените по-горе доставчици в размер на 152 485,51 лева е за сумата от 27 088,26 лева. В този смисъл РА следва да се счита отменен относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за м. 07 ,м. 11 и м.12.2020 г. по фактурите, издадени от Касиопеа груп ЕООД, Корпорейт строй ЕООД, Йоханес ЕООД и Евридика 555 ЕООД главница и лихви в общ размер на 179 573, 77 лева.

По отношение на потвърдената част на РА размерът се формира от отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от Нико Трансстрой ЕООД в размер на 28 427,16 лева и лихви в размер на 4 130,17 лева, лихвите за забава в размер на 16 066,41 лева във връзка с отразените по-късно кредитни известия, както и от деклариран и невнесен данък за м.11 и м.12.2020 г. в общ размер на 7 643,60 лева и лихви в размер на 1 164,23 лева. В мотивите на съдебното решение няма изявена воля на касационната инстанция, че предмет на обжалване пред АССГ е РА и в частта относно декларирания, но невнесен ДДС за д.п. м.11. и м.12.2020 г. В този смисъл решението на АССГ се явява правилно в посочената част, доколкото по категоричен начин е установено задължение за деклариран, но невнесен ДДС за посочените данъчни периоди в общ размер на 8807,83 лева главница и лихви.

1. Искането за изменение на решението относно присъдените разноски в полза на адресата на РА е допустимо и основателно.

Общият размер на претендираните от РЛ разноски е за сумата от 18 790 лева, включващи заплатена държавна такса за обжалване на РА пред АССГ в размер на 50 лева, заплатена държавна такса за касационно обжалване в размер на 1700 лева и съответно, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 17 040 лева с включен ДДС за защита и процесуално представителство пред АССГ и ВАС.

Следователно, за касационния жалбоподател разноските, които следва да се присъдят, са в размер на 14 236,78 лева, изчислени съобразно уважената част от жалбата / 179 573,77 лева главница и лихви/.

За ответника по касация разноските, които се дължат съобразно отхвърлената част на жалбата срещу РА / в общ размер на 57 251, 57 лева/, са в размер на 5230,13 лева за всяка съдебна инстанция, изчислени на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на горното, решението следва да се измени в частта на присъдените в полза на дружеството разноски, като в диспозитива изразът разноски в общ размер на 13 614,00 лева за двете съдебни инстанции бъде заменен с израза разноски в общ размер на 14 236,78 лева за двете съдебни инстанции.

Решението следва да се измени в частта на присъдените в полза на Националната агенция по приходите разноски, като в диспозитива изразът разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5517,11 лева за касационното производство бъде заменен с израза разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5230,13 лева за касационното производство. В тази връзка в диспозитива в първия абзац изразът за горницата над 5517,11 лева до пълния размер от 13 483 лева се замени с израза за горницата над 5230,13 лева до пълния размер от 13 483 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение