Решение № 420 от 8.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2167/2011 г.

Решение № 420 от 8.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2167/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на осъдения Е. М. Б. за възобновяване на внохд № 62 от 20.04.2011 г. по описа на Русенския окръжен съд. В искането се сочи, че решението на въззивната инстанция стабилизира несправедливо по размер наказание, което първостепенният съд наложил на искателя. Изтъква се, че деянието е извършено под влияние на алкохола, а откраднатите пари са върнати още на следващия ден. Като подчертава, че е сложил край на престъпното си поведение още преди десет години и вече е ангажиран с постоянна работа, осъденият отправя искане за намаляване на наказанието. В съдебното заседание пред настоящата инстанция искателят и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира срещу основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. Бяла с присъда № 24 от 21.02.2011 г. по нохд № 24 от 2011 г. признал подсъдимия Е. М. Б. за виновен в това, че на 25.10.2010 г. в село..., област Русе, в условията на повторност, като случаят е немаловажен, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство отнел чужди движими вещи - 920 лева, от владението на Р. М. Г. от същото село, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 54 и чл. 36 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Русенският окръжен съд с решение № 62 от 20.04.2011 г. по внохд № 205/2011 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Настоящият състав не установи съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание, което да предпоставя възобновяване на производството по делото. Предходните инстанции са индивидуализирали санкцията при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, които съвпадат напълно с посочените в искането за възобновяване - признание, изразяващо разкаяние, възстановяване на по-голямата част от откраднатите пари на пострадалата, тежко семейно положение, както и трудова заетост. Оценката на техния относителен дял в кръга от фактори, влияещи върху тежестта на санкцията в определените от закона размери, не разкрива омаловажаване или изключване. Напротив, с насочването на обема наказателна принуда близо до легалния минимум от една година съдът е дал израз на убеждението си, че обществената опасност на дееца не е твърде висока и не изисква по-респектиращо въздействие чрез времетраенето на срока на лишаване от свобода. Анализът на характеризиращите изпълнителното деяние обстоятелства обаче води до изводи за неговата обществена опасност, различно от поддържаните от искателя и неговата защита. Деянието се отличава с няколко квалифициращи признака - по т. 3, т. 4 и т. 7 от чл. 195 от НК. Твърдението на искателя, че се е вградил в социалната общност чрез трудова ангажираност, се опровергава от начина на извършване на деянието извън съставомерните елементи. Осъденият успял да проникне в дома на пострадалата, проследявайки обичайното й поведение, след това се възползвал от знанията си за бита в селото и разбил дървения шкаф, където намерил спестяванията на св. Р. Г.. С други думи, връзките на Б. със съселяните му и трудовата заетост не му въздействали възпиращо да посегне на леснодостъпната чужда собственост. В тази връзка се налага да се отбележи, че кражбата е извършена докато искателят търпял наказанието пробация . Това обстоятелство допълнително подкрепя отказа на предходната инстанция да намали срока на лишаване от свобода, тъй като разкрива резистентност на осъдения към превъзпитателното и предупредително въздействие на по-леки по тежест наказания. В заключение настоящият състав намира, че наказателната санкция, определена на Е. Б. по вид, размер и начин на изтърпяване е адекватна на целите на чл. 36 от НК и не следва да бъде ревизирана по реда на възобновяването в желаната от искателя посока. Водим от горното и на основание чл. 424 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК