Решение № 13781 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1452/2014 г.

Решение № 13781 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1452/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП против Решение № 2152/2.12.2013 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 2111 по описа за 2013 г., с което по жалба на "Монолит" ООД е отменен ревизионен акт /РА/ № 02251200080/14.05.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърдена с Решение № 227/29.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, с която на ревизираното лице за данъчен период м. 11 2007 г. е начислен допълнителен ДДС в размер на 3183,68 лв. и лихва в размер на 2017,55 лв. и за данъчен период м. 05.2011 г. е начислен допълнителен ДДС в размер на 973,11 лв. и лихва в размер на 191,98 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в неправилен извод за липса на облагаеми безвъзмездни доставки на СМР в посочените периоди, извършени от ревизираното лице. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Монолит" ООД, в писмен отговор изразява становище неоснователност на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Петров, изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писмена защита и иска присъждането на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, Осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на касационно обжалване е решението на Административен съд - Бургас, с което по жалба на "Монолит" ООД е отменен ревизионен акт /РА/ № 02251200080/14.05.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърдена с Решение № 227/29.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, с която на ревизираното лице за д. п. м. 11 2007 г. е начислен допълнителен ДДС в размер на 3183,68 лв. и лихва в размер на 2017,55 лв. и за д. п. м. 05.2011 г. е начислен допълнителен ДДС в размер на 973,11 лв. и лихва в размер на 191,98 лв. За да постанови обжалвания резултат по делото първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че няма основание извършените СМР след продажбата на имотите да се тълкуват като допълнителни такива и за тях да се търси нова стойност извън вече уговорената и платена, която включва, както работата до груб строеж, така и дейностите до напълно завършен вид на обекта. Административен съд - Бургас е посочил, че да се възприеме виждането на органа по приходите би означавало да се елиминира волята на страните, които са договорили крайна цена на имотите в напълно завършен вид, платима на по-ранен етап от строителството. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, обоснованост и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Неоснователни са оплакванията за неправилност на решението относно направения фактически извод за липса на облагаеми безвъзмездни доставки на СМР в посочените периоди, извършени от ревизираното лице, първоинстанционното решение е постановено в съгласие и при правилна и съвкупна преценка на доказателствата. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че между ревизираното лице и Йордан Дончев Йорданов е сключен договор за строителство и продажба на недвижим имот в новострояща се жилищна сграда от 5.12.2006 г. Не се спори и че продажбата на имота е извършена с нотариален акт № 190 от 20.03.2007 г. на етап груб строеж и че сградата е въведена в експлоатация на 19.11.2007 г. Във връзка с тази доставка е издадена фактура № 68/20.03.2007 г. на стойност 60000 лв. с ДДС. Не е спорно и че между ревизираното лице и Красен Атанасов Рачев е сключен договор за строителство и продажба на недвижим имот в новострояща се жилищна сграда от 10.12.2008 г.; че продажбата на имота е извършена с нотариален акт № 196 от 9.12.2009 г. на етап груб строеж и че сградата е въведена в експлоатация на 16.05.2011 г. Във връзка с тази доставка е издадена фактура № 1602/9.12.2009 г. на стойност 15100 лв. с ДДС. Не се спори, че след прехвърлянето на имотите по посочените нотариални актове ревизираното лице е извършило СМР до окончателното им завършване. Основният спор в производството е бил дали извършените СМР са във връзка със сключените договори за строителство и продажба на недвижим имот в новострояща се жилищна сграда или са безвъзмездни доставки по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Касационната инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд по отношение на характера на извършените СМР са правилни и законосъобразни. Административен съд- Бургас е обсъдил представените в хода на производството доказателства и е стигнал до законосъобразния извод, че процесните СМР не са безвъзмездни доставки по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, тъй като съгласно представените в хода на ревизионното производство договори, страните по тях са се договорили за прехвърляне на имоти в завършен вид, а не на груб строеж. Неоснователни са оплакванията на касатора, че първоинстанционният съд е достигнал до извод, че не са извършени СМР след издаването на нотариалните актове. Цитираното от касатора изречение от обжалваното решение е извадено от контекст. Административният съд не е излагал в решението си, че не са извършени СМР след издаването на нотариалните актове, а е посочил, че същите са извършени в изпълнение на сключените между ревизираното лице и контрагентите му договори за строителство и продажба на недвижим имот в новострояща се жилищна сграда, а не както е посочено от приходните органи, че представляват безвъзмездна доставка. Касационният съд констатира, че в жалбата на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, не са коментирани процесните договори от 5.12.2006 г. и 10.12.2008 г., а договори, които са сключени с други контрагенти и които са във връзка с доставки, включени в данъчния период м. 09.2011 г., в която част ревизионният акт е бил отменен с решението на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП. Тъй като обсъжданите в жалбата доказателства и оплаквания са неотносими към обжалваните пред първоинстанционния съд периоди, настоящата инстанция намира, че не следва да бъдат обсъждани. Неоснователно е и оплакването на касатора, че неправилно първоинстанционният съд е възприел доводите, изложени в писмените бележки относно продажните цени на имотите. Правилно и законосъобразно Административен съд - Бургас е изложил, че възражението, че имотите са били продавани под данъчната им оценка е неотносимо към спора, разглеждан в контекста на правното основание за начисляване на допълнителния ДДС. Правилно е посочено, че органът по приходите не е оспорил цената на имотите и данъкът е начислен не върху разликата между продажна и пазарна цена, поради което и няма как да бъде възприето направеното в тази връзка възражение. Този факт се потвърждава и от самата касационна жалба, в която е изложено, че в случая не се оспорва цената, на която са придобити имотите /това не е посочено и в обжалвания РА/, както е посочено в решението на съда, а се начислява данък върху разходите, извършени след продажбата на имотите. С оглед на гореизложеното Върховният административен съд, Осмо отделение, намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касатора не следва да бъдат присъдени разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение в брой, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие серия С № 0000041555 от 27.10.2014 г. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,