Решение № 1853 от 25.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10159/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Българската академия на науките и на главния архитект на Столична община чрез техните пълномощници срещу решение 9124/18.06.2024 г. по адм. д. 11073/2023 г. на Аминистративен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Ц. О. К. чрез процесуалния си представител намира касационните жалби за неоснователни. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ц. О. К. с искане за обявяване на нищожността на заповед РД-50-09-47/22.01.1986 г- на главния архитект на София, с която на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ /отм/ и чл. 74, 80, ал. 1 ППЗТСУ /отм/ и протокол 19, ст. 4 от 24.09.1973 г. на ИК на СНС е одобрен протокол 55, ст. 2 /26.12.1985 г. на СТУСА и преотреждане на парцел I от кв. 1 ж.к. "Младост"-1а за нуждите на БАН-общежития, детска градина и магазини. С обжалваното решение, което е второ по съществото на спора след отменително решение на Върховния административен съд /ВАС/ съдът е обявил нищожността на оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ /отм/ и чл. 74, 80, ал. 1 ППЗТСУ /отм/ и протокол 19, ст. 4 от 24.09.1973 г. на ИК на СНС, приет като доказателство по делото. Видно от него Изпълнителният комитет с решението по т. 2 на основание чл. 184, ал. 2 ЗТСУ /отм/ предоставя на главния архитект на София и главния инженер на София да упражняват правата на председателя на ИС на СГНС по териториално и селищно устройство и разпределят правата между същите съгласно приложение 4. Видно от последното с т. 1 са предоставени на главния архипект на София правата по чл. 74, ал. 1 ППЗТСУ /отм/ да одобрява застроителни и регулационни планове, подробни комуникационни планове, планове по вертикално планиране, квартално-застроителни и силуетни планове и други подобни планове за цялата територия на СГНС с изключение на плановете по чл. 73, ал. 1 ППЗТСУ /отм/, които се одобряват от министъра на строежите и архитектурата. С т. 3 са предоставени на главния архитект правата по чл. 79 ППЗТСУ /отм/ да одобрява частични изменения на подробни устройствени планове от следващи степени, когато се променя характера и начина на застрояване или вида на мероприятието по одобрени от МСА или съгласувани с МСА планове. Според съда съгласно чл. 184, ал. 1 ЗТСУ /отм/ в относимата редакция към датата на издаване на оспорената заповед изпълнителните комитети на окръжните и общинските народни съвети със съгласие на министъра на строителството и селищното устройство могат да решават функции на председателя на изпълнителния комитет по одобряване и изменение на подробни градоустройствени планове, по съгласуване и одобряване на проекти за строежи и по други текущи технически въпроси да се предоставят на съответния заместник-председател, щатен член на изпълнителния комитет и на главния архитект (инженер) при народния съвет. Според чл. 184, ал. 2 ЗТСУ /отм/ в посочената редакция, изпълнителният комитет на Столичния народен съвет може по същия ред, да предостави функции по предходната алинея на съответния заместник-председател, на главния архитект на София, на началника на управление "Архитектура и градоустройство" при Столичния народен съвет и на председателите на изпълнителните комитети на общинските народни съвети, а функции на главния архитект на София - на началника на управление "Архитектура и градоустройство". В случая е изпълнено първото условие съобразно протокол 19, ст. 4 от 24.09.1973 г. на ИК на СНС, но не се установи наличие на изрично изразено съгласие от страна на министъра на архитектурата и благоустройството / министъра на строителството и селищното устройство в редакцията към датата на издаване на заповедта/ за приемане на това решение, а тежестта на доказване на този положителен факт, свързан с изпълнение на условията за валидна делегация по смисъла на чл. 184 ЗТСУ /отм/ лежи върху административния орган. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като съответно на материалния и процесуалния закон и обосновано при следните съображения: Делегация е налице при прехвърлянето на компетентност на административен орган, който по начало не я притежава и за който тя се явява допълнителна. При института на делегиране на права винаги следва да е налице нормативно определена възможност за прехвърляне на определени, не в пълен обем правомощия. Делегирането е възможно при изричен текст, който да допуска същото. В случая делегирането на права е извършено при условията на чл. 184, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ /отм/. За да е налице валидна делегация, тя следва да отговаря на всички изисквания, които поставя законът- следва да е налице решение на изпълнителният комитет на Столичния народен съвет, което е представено-протокол 19, ст. 4 от 24.09.1973 г. на ИК на СНС, и съгласие на министъра на строителството и селещното устройство за прехвърляне на правомощия по чл. 184 ЗТСУ /отм/ на главния архитект, издател на акта. Липсата на съгласие на министъра на строителството и селищното устройство се потвърждава и от приложената справка на Централен държавен архив, съобразно която не са открити актове за съгласуване на министъра на строителството и селищното устройство, касаещи Протокол 19/24.09.1973 г. на СГНС. След като не е налице едно от условията за прехвърляне на определени права чрез института на делегиране на правомощия, то тези правомощия на главния архитект като издател на оспорената заповед са ненадлежно упражнени. Изначалната липса на съгласие на министъра на строителството и селищното устройство сочи на липса на валидно прехвърлени права, тоест на липса на компетентност на делегирания административен орган да издаде заповед със съдържание като оспорената. След като не е разполагал с валидно правомощие при поставените от закона условия за делегация, то административният орган е постановил нищожна заповед. Поради това, като е обявил нищожността на оспорената заповед, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. При постановяването му съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически обстоятелства се подкрепят от доказателствата по делото. В разглеждания аспект неоснователни са твърденията в касационната жалба, че разпоредбата на ал. 3 по чл. 184 ЗТСУ /отм/ в редакцията на ДВ бр. 29/1973 г. дава възможност министърът на архитектурата и благоустройството да предостави функции си по съгласуване на председателя на ИК на СГНС и съгласуването да е извършено не пряко от министъра, а от председателя на ИК на СГНС. Според цитираната разпоредба министърът на архитектурата и благоустройството може да се предостави свои функции по този закон и разпоредбите по неговото приложение по текущи технически въпроси на председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, както и на председателите на изпълнителните комитети на градските народни съвети, при които е създаден Съвет за архитектура и благоустройство. Цитираната норма касае делегиране на права от страна на министъра на архитектурата и благоустройството на изпълнителните комитети на народните съвети, но не дава възможност на изпълнителните комитети, още по-малко на председателите на изпълнителните комитети да заместят необходимото за делегиране на права по чл. 184, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ /отм/ съгласие на министъра на архитектурата и благоустройството. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационните жалби основания за отмяна и решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответницата Ц. О. К. следва да се присъдят направените по делото разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,