Решение № 119 от 31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 32/2011 г.

Решение № 119 от 31.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 32/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия к-н Н. И. К., от [населено място], депозирана чрез защитниците му- адв. И. С. и адв. К. Г., срещу въззивно решение № 76 от 11.12.2010 г., на Военно- апелативния съд на Република България, постановено по ВНОХД № 73/2010 г., по описа на съда, с което е изменена присъда № 23 от 20. 09. 2010 г., на Сливенския военен съд, по НОХД № 145/2010 г., в частта си за наказанието, и е потвърдена в останалата. В касационната жалба на подсъдимия к-н Н. И. К. се поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона, а наложеното наказание е явно несправедливо. Изтъкват се аргументи в подкрепа на първото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а именно, че незаконосъобразно второинстанционният съд не е приложил нормата на чл. 9, ал. 2 НК, при наличието на всички основания за това. Искането е за изменяване на решението, и приложение на чл. 9, ал. 2 НК от касационната инстанция. Касаторът, лично и чрез своя защитник поддържа изцяло жалбата си пред настоящата инстанция, по съображенията в нея, със заявеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия к-н Н. И. К. е основателна. С първоинстанционната присъда, Сливенският военен съд е признал подсъдимия к-н Н. И. К., от [населено място], за виновен в това, че на неустановена дата в началото на 2010 г. до 19. 05. 2010 г., в [населено място], обл. Сливен, е държал боеприпаси - общо 100 бр. патрони за пистолет "М. ", калибър 9 мм, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на две години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 53, ал. 2, б. "а" НК е отнел веществените доказателства- 100 бр. патрони- кал. 9 мм, за пистолет "М. ", в полза на държавата. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. С обжалваното въззивно решение Военно- апелативният съд на Република България, е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил размера на наложеното на подсъдимия наказание- на шест месеца лишаване от свобода, и я е потвърдил в останалата й част. По отношение на приетите фактически положения, между двете инстанционни съдилища не се констатират различия. Установено е по делото, че при извършено претърсване в дома на родителите на подсъдимия в [населено място], на 19. 05. 2010 г., в метална каса, монтирана в шкаф под кухненската мивка, били открити и иззети пистолет "М. ", кал. 9х 18 мм, както и боеприпаси за него - общо 150 бр. патрони, кал. 9 мм, в различни опаковки. Доказано е също, че деецът е имал надлежно разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, както и притежанието на такова за 50 бр. от наличните патрони. Касата е била намерена заключена. Същата е отворена от разследващите органи, в рамките на обсъжданото процесуално- следствено действие, след предоставянето на ключ от бащата на касатора- свидетеля И. П.. Касационната инстанция намира, че предвид констатираните по делото факти, напълно законосъобразно и двете предходни инстанции са приели, че осъщественото от подсъдимия деяние осъществява обективните и субективни признаци на състава на чл. 339, ал. 1 НК. Верен и съобразен със закона е изводът им, че подсъдимият е държал боеприпаси- 100 бр. патрони, над разрешения му, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 ППЗКВВООБ лимит. ВКС обаче не споделя правните изводи и на двете предходни инстанции, с които те са отказали приложението на чл. 9, ал. 2 НК. В процесния случай съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства сочи на очевидни данни за явна незначителност на конкретната степен на обществена опасност на деянието, предпоставяща приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК, респ. - оправдаването на К. на посоченото основание. Този извод следва от обстоятелството, че макар и в относително немалък брой, инкриминираните патрони са били предназначени за законно притежавано оръжие, те са били съхранявани в заключена метална каса, в жилището на родителите на подсъдимия, т. е. по начин, изключващ възможността за достъп до тях на други лица, или за неправомерната им употреба от такива, с всички произтичащи от това рискове. Ето защо, неправилно съдилищата са заключили, че обществената опасност на деянието се увеличава от обстоятелството, че боеприпасите (заедно с оръжието) са били оставени в жилище, което не е под постоянния контрол на подсъдимия. Напротив, вярно е точно обратното, доколкото и самият деец подробно е обяснил, а това се потвърждава и от свидетелите П. К., И. П. и М. К., че е предприел преместването на оръжието си и боеприпасите към него в дома на родителите си в [населено място], осигурявайки за целта и метална каса, тъй като квартирата в която живеел след развода си, била неколкократно разбивана, поради което и съществувала реалната опасност тези обекти да се окажат предмет на евентуални престъпни посегателства. С горните си действия к-н К. е положил адекватни грижи за елиминирането, или поне минимализирането на риска от евентуално отнемане на оръжието и боеприпасите, разполагайки ги в жилището на своите родители, непрекъснато обитавано от тях. В този смисъл, конкретиката на настоящия казус изключва черпенето на аргументи от коментираното до тук обстоятелство, в посоката, избрана от предходните съдилища. Наред с това, всички характеристични данни за подсъдимия го очертават като една положителна личност, със сериозно отношение към военната служба, с отлична военна квалификация, съзнателен, отзивчив и колегиален, повишаван във военно звание, назначаван на командна длъжност. Подсъдимият не е осъждан, а инкриминираното деяние се явява изолирана проява в живота му. Същият последователно и непротиворечиво е давал обяснения по обвинението, както по време на досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса, признавайки изцяло фактите по обвинението, с което лично е допринесъл за разкриване на обективната истина. Той е критичен към деянието си, което обяснява с незнанието на нормативно установения лимит за придобиване и държане на боеприпаси. Без разбира се, последното да се третира като оневиняващо го, целият комплекс от обсъдените до тук релевантни фактически обстоятелства недвусмислено сочи, че се касае само за формално осъществен от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав на чл. 339, ал. 1 НК. Ето защо, обществените отношения, обект на защита по глава ХI, раздел I от НК, се оказват засегнати в една твърде незначителна степен, а от това следва, че конкретното деяние няма характера на престъпно. В този смисъл, конкретното деяние се явява малозначително, поради явно незначителната му обществена опасност. Затова в случая са налице основанията на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК за признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му по предявеното му обвинение по чл. 339, ал. 1 НК, поради което проверяваният въззивен съдебен акт, както и първоинстанционната осъдителна присъда са незаконосъобразни. Налице са основанията за касационна отмяна, съобразно правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и оправдаването на подсъдимия, на основание чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК. ВКС намира за необходимо изрично да изтъкне, че нормата на чл. 9, ал. 2 НК е от общата част на кодекса и принципно може да намери приложение по отношение на всеки престъпен състав от особената част, когато обаче са налице основанията за това- деянието да е малозначително, поради липсата на обществена опасност въобще, или поради нейната явна незначителност. Такъв извод следва да бъде направен от решаващия съд, на базата на съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства, за всеки отделен случай. По настоящия казус съдилищата са дали невярна оценка на правнорелевантните обстоятелства, достигайки до извода за неприложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 НК, и отказ за удовлетворяване на искането за оправдаването на подсъдимия на това основание. Предвид горните съображения, ВКС намери, че жалбата на подсъдимия кап. К. е основателна, а въззивното решение, като постановено в нарушение закона, следва да бъде отменено, както и първоинстанционната осъдителна присъда, съобразно правомощията на настоящата инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а касаторът- оправдан, на основание чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение