Решение № 10836 от 29.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София, срещу решение 2086/29.03.2022г., постановено по адм. дело 8274/2021г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221720005652-091-001/11.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден и изменен с Решение 1084/16.07.2021г. на Директор на Дирекция "ОДОП" София в частта, в която е извършена корекция на правото на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ общо в размер на 69 310,00 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 11 426,59 лв. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Алтернативно се иска прилагане на разпоредбите на чл. 163, ал. 3 ДОПК, като на НАП бъдат присъдени разноските, независимо от изхода на спора. Ответникът "Екорп" ЕООД София, чрез адв. Жеков взема становище за неоснователност на жалбите. Претендира присъждането на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че изводите на органите по приходите са необосновани и незаконосъобразни. Незаконосъобразно е отказаното право на данъчен кредит и е определено допълнително задължение по ЗДДС. Доказана е добросъвестност на задълженото лице при упражняване правото му на приспадане на данъчен кредит по издадените му фактури. Доставчиците и получателят на доставките са регистрирани по чл. 94 от ЗДДС. От събраните в ревизионното производство доказателства обосновано съдът приема наличие на реални доставки от Верекс Строй Екипмент ЕООД, Росо ЕООД и ЕС Зет Логистик ЕООД. Видно от експертното заключение, Екорп" ЕООД е извършило плащания по издадените фактури и това е отразено в счетоводните регистри на дружеството. Доставките на услуги СМР по фактурите от посочените доставчици са изпълнени и приети с документи. Налице са договори, приемо-предавателни протоколи, доказателства за осчетоводяване на доставките, за предходни доставки и последваща реализация на получените стоки и услуги. Доставчиците имат кадрова обезпеченост. Доводите в допълнението към касационната жалба за липса на реално изпълнение на доставките от посочените дружества, с оглед доказателствата по делото, са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно доказателствата, събрани от органите по приходите и е мотивирал изводите си за наличие на реални доставки.Събраните в хода на данъчната ревизия и приети от ревизиращия екип писмени доказателства, както и тези събрани и приети в съдебното производство по категоричен начин установяват наличието на реална доставка към жалбоподателя по процесните фактури с посочените издатели, което е задължителна материалноправна предпоставка за настъпване на данъчно събитие, начисляването на данъка, отразяването му като задължение към бюджета, както и възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Установените в тази връзка факти и обстоятелства са представени подробно в заключението на вещото лице, която съдът изцяло възприема. Споделят се напълно изводите на първоинстанционния съд, че по делото е установено по безспорен начин наличието на всички условия за признаване правото на данъчен кредит, изискуеми от нормативните актове (ЗДДС-Глава седма Данъчен кредит, ППЗДДС, Директива 2006/112/ЕО на Съвета - Дял X Приспадане на данъка). Доставчиците и получателят на доставките са регистрирани по чл. 94 от ЗДДС лица към датата на извършване на доставките, по които е приспаднат кредита (чл. 69, ал. 1 от ЗДДС); Получените от жалбоподателя строително-монтажни услуги представляват облагаеми доставки, защото: същите представляват доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, извършени от данъчно задължени лица по ЗДДС; са с място на изпълнение на територията на страната (чл. 21, ал. 2 от ЗДДС); не са сред изрично посочените като освободени в глава четвърта от ЗДДС; Жалбоподателят притежава данъчни документи-фактури, съставени в съответствие с изискванията на чл. 114, които са издадени от доставчиците и в които данъкът е посочен на отделен ред, съобразно чл. 71, ал. 1 от ЗДДС; Данъкът е надлежно начислен от доставчиците; същите са посочили фактурите в дневниците си за продажбите и са включили размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период, който е надлежно деклариран и разчетен с НАП. Действително, както е посочено и в мотивите на оспорения съдебен акт, горепосочени факти и обстоятелства се потвърждават от документите, представени още в хода на ревизията, както и от заключението на ССЕ. С оглед на горепосоченото е видно, че в хода на ревизионното производство е събран доказателствен материал, който доказва безспорно както надлежното и законосъобразно изпълнение на процесните доставки, така и добросъвестността на задълженото лице при упражняване правото му на приспадане на данъчен кредит по издадените му фактури. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 3 600 лева разноски за изплатен адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователна претенцията на ответника за приложение на чл. 161, ал. 3 ДОПК, според който в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4. В конкретния случай не са налице посочените в чл. 161, ал. 3 ДОПК условия за възлагане разноските в тежест на ревизираното лице, тъй като отмяната на ревизионния акт не се основава единствено на представените в хода на съдебното производство писмени доказателства. Представянето на писмените доказателства, въз основа на които е изготвена приетата по делото ССЕ не обосновава автоматично приложението на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Представените от жалбоподателя доказателства, които са обсъдени в ССЕ, не са нови по смисъл на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Споделя се изцяло изводът на първоинстанционния съд, че отмяната на ревизионния акт не се дължи на пасивно поведение от страна на жалбоподателя, а на недостатъчна ефективност на ответника при събиране на доказателствата и при тяхната интерпретация. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,