Решение № 1414 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6178/2007 г.

Решение № 1414 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6178/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК . С решение № 132 на Софийски градски съд от 07.08.2007 г. по гр.д. № 4821/2003 г. е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 29.05.2003 г. по гр.д. № 4193/1999 г., с което са отхвърлени обективно съединени искове, квалифициран с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, предявени от А. А. М. от гр. С. против К. Д. П., Ц. К. П., С. Д. Б. и Д. Г. Д., всички от гр. С. за прогласяване нищожност на пълномощно рег. № 1* от 22.10.2003 г. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от А. А. М. с оплаквания за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е тълкувал доказателствата по делото превратно и в частност заключенията на приетите графологически експертизи и показанията на разпитаните свидетели и е формирал неправилни изводи за неоснователност на предявените претенции, без да положи усилия за събиране на доказателства, от съществено значение за разкриване на обективната истина. Ответниците по касационната жалба К. Д. П., Ц. К. П., С. Д. Б. я оспорват и молят да бъде оставена без уважение. Ответникът Д. Г. Д. и третите лица помагачи Р. Г. И. и С. Н. И. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, констатира следното: С искова молба от 21.06.1999 г., ищцата А. А. М. е предявила против ответниците К. Д. П., Ц. К. П., С. Д. Б. и Д. Г. Д. иск за прогласяване нищожност на пълномощно рег. № 1* от 22.10.2003 г., поради неавтентичност на подписа на упълномощителя А. Д. П., който не е могъл и да изрази валидно воля пред нотариус поради състояние на неспособност да разбира и да ръководи действията си. Поддържа се и че упълномощителят А. Д. П. към момента на упълномощаването е страдал от мозъчна атеросклероза и глобална деменция, поради което през 1995 г. е бил поставен под пълно запрещение. С решение от 7.08.2007 г. по гр. д. № 4821/2003 г., Софийски градски съд е отхвърлил така предявените искове, квалифицирайки ги с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В решението на е приeто за установено, че с пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа с рег. № 1* от 22.10.2003 година на Нотариална служба при Софийски районен съд, А. Д. П. е упълномощил сина си Д. А. П. да извършва от негово име и за негова сметка всички правни и фактически действия във връзка с възстановяване на собствеността му върху одържавени недвижими имоти на територията на страната, включително и земеделски земи, както и да се разпорежда с възстановения имот в м. "Х" ("К"), съставляващ бивша нива от 6752 кв. м., имот 1297, по начин, какъвто намери за добре и в полза на лица, които намери за добре, в т.ч. да извършва дарения и продажба на имота или части от него, като желае за сина му да остане северната част от имота с площ от 1752 кв. м., която ще прехвърли лично. С нот. акт № 88 от 29.12.1993 г., Атанас Д. П., действащ чрез пълномощника си Д. А. П. е продал на Д. Г. Д., ответник по делото, част в размер на 3500 кв. м. от възстановената нива в м. "Х" срещу сумата 5355000 недом. лева. С решение на Софийски градски съд от 23.11.1995 г. по гр.д. № 597/1995 г., Атанас Д. П. е бил поставен под пълно запрещение по искане на А. А. М., която е била назначена за негов настойник. На 28.07.1996 г. Атанас Д. П. е починал и е оставил за наследници дъщеря А. А. М. - ищца по делото и ответниците Ц, К. Д. П. и С. Д. Б. - съответно съпруга и деца на починалия преди А. П. негов син Д. А. П. Подписът на упълномощител върху пълномощно с рег. № 1* от 22.10.2003 г. е бил положен от А. Д. П., който към момента на извършване на овластяването не е страдал от слабоумие или душевна болест и е могъл да се грижи за своите работи. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявените искове за прогласяване нищожност на процесното завещание са неоснователни; че подписа на упълномощител, положен в завещанието е автентичен; че последващото поставяне под запрещение на упълномощителя не дава основание да се приеме, че към момента на подписването на документа е бил недееспособен; че не е установено да е страдал от слабоумие или друго заболяване, даващо основание за унищожаване на изявлението му в пълномощното. Приел е, че не е установена и липса на воля у упълномощителя за извършената едностранна сделка, поради което предявените претенции за прогласяване нищожност на пълномощно с рег. № 1* от 22.10.2003 г. са неоснователни. Въззивният съд е приел, че претенцията за прогласяване недействителност на процесното пълномощно поради недееспособност на упълномощителя определя правна квалификация по чл. 31 ЗЗД, без този извод да намери отражение в диспозитива на съдебното решение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и е формирал правилни изводи относно правно значимите обстоятелства. Правилен, в съответствие със заключенията на приетите във въззивното производство графологически експертизи от 30.05.2005 г. и 07.12.2005 г. и показанията на свидетеля М, присъствувала при подписване на пълномощното е изводът, че подписът на упълномощител в пълномощно с рег. № 1* от 22.10.2003 г. е изпълнен от А. Д. П. В съответствие с показанията на разпитаните по делото свидетели И. П. и А. Р. е и изводът, че към момента на упълномощаването, наследодателят на страните А не е страдал от заболяване и не се е намирал в състояние, правещо го неспособен да разбира и ръководи действията си. Свидетелите П., Р. и К. установяват, че към м. октомври 2003 г. Атанас Д. е общувал свободно, с чувство за хумор и с добре съхранена памет; че е разбирал смисъла и значението на постъпките си, които е ръководел разумно. Правилни са и изводите, че констатираните от свидетеля Т в края на 1994 г. заболявания на наследодателя - генерализирана мозъчна атеросклероза, глобална деменция и делизорни епизоди, както и констатираната от свидетеля Е неадекватност при общуването му с А. П., касаят период, последващ изготвянето на процесния документ, поради което не променят изводите за състоянието на упълномощителя към момента на съставяне на пълномощното от 22.10.2003 г. Неоснователно е и касационното оплакване, че съдът е формирал изводи за неоснователност на предявените претенции, без да положи усилия за събиране на доказателства, които са от съществено значение за разкриване на обективната истина. Съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите искания или възражения, а неизпълнението на това процесуално задължение е обвързано с прилагане последиците на доказателствената тежест - с приемане за установено, че твърдения от страната факт не се е осъществил. Доказателствените искания, въведени от ищцата за събиране на доказателства, относими към спорното право са уважени изцяло в хода на инстанционното производство, поради което релевираните оплаквания за постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка са неоснователни. При напълно изяснена фактическа обстановка, излагайки обосновани изводи за обстоятелствата, предмет на спорното право, в нарушение на материалния закон, въззивния съд е квалифицирал предявените претенции като искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Въведените в исковата молба твърдения са, че материализираното в пълномощното от 22.10.2003 г. изявление не е било направено от лицето, сочено като издател на документа, тъй като подписа за упълномощител е подправен. Искът за признаване неистинност на документ поради неговата неавтентичност е с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.), поради което, независимо че въззивният съд е разгледал предявения иск и е формирал правилни изводи по съществото на спора, решението следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск с правна квалификация чл. 97, ал. 3 ГПК се отхвърли като неоснователен. Решението следва да бъде отменено като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон поради неправилна квалификация на спорното право и в частта му, с която съдът се е произнесъл по претенцията за унищожаване на пълномощното поради неспособност на упълномощителя да разбира и да ръководи действията си. Заявените от ищеца твърдения не сочат за неспособност на упълномощителя да формира валидна воля (малолетие, поставяне под пълно запрещение, липса на способност да волеобразува по причини вън от слабоумие или душевна болест), поради което определената квалификация по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е неправилна. При въведени от ищеца твърдения, че упълномощителят, макар и дееспособен е страдал от заболявания довели в последващ момент до поставянето му под пълно запрещение, дадената в исковата молба квалификация за нищожност на пълномощното поради липса на воля не обвързва съда. Предявеният иск е за унищожаване на пълномощното при условията на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, поради което решението следва да бъде отменено и при условията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) следва да се постанови ново решение, с което искът с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на пълномощно с рег. № 1*от 22.10.2003 г. поради невъзможност на упълномощителя да разбира и да ръководи действията си се отхвърли като неоснователен. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение