Решение № 8953 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11960/2017 г.

Решение № 8953 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11960/2017 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Г. К., от гр. С., против решение № 108/30.06.2017 г. по адм. дело № 387/2016 г. на Административен съд - К., с което предявеният от него иск по чл. 257, ал. 1 от АПК е отхвърлен като неоснователен. Навежда довод за незаконосъобразност на съдебния акт, защото съдът неправилно приема, че не е предвиден правен ред за защита на придобито право на лов чрез административен контрол по чл. 14 и чл. 16 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). Твърди, че е налице пряко нормативно задължение за административния орган да упражнява контрол върху решенията на председателя и ОС на ловната дружина, контролът по чл. 16 от ЗЛОД е текущ, РДГ има контролни правомощия върху решенията на ОС и председателя на дружината. Няма мотиви в първоинстанционното решение по преюдициалния за спора въпрос, дали председателят на 12-та ловна дружина, с. Р., има право да откаже издаването на разрешително за индивидуален лов заради неплащане на такса, различна от нормативно установените в Тарифа на МС и дали лимитативно изброените от закона условия в чл. 23 и чл. 23а от ЗЛОД могат да бъдат допълвани/изменяни от лицата, оправомощени да издават разрешителни. Иска отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски. Оспорва искането за присъждане на разноски от ответника. Ответната страна директорът на Регионална инспекция по горите (ДРГ) - К., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отхвърлен по същество като неоснователен предявеният от К. К. иск по чл. 257, ал. 1 от АПК срещу директора на Регионална дирекция по горите - К.. Правното основание на спора е определено с определение № 14244/22.12.2016 г. по адм. д. № 13526/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение. Ищецът е искал съда да осъди ответника да предприеме действия по осъществяване на контрол върху: 1/решението на председателя на 12-та ловна дружина - с. Р. от 8.08.2015 г., с което е отказал да издаде на Кюркчиев разрешително за индивидуален лов и 2/решението на ОС на дружината от 20.03.2015 г. за недопускане на Кюркчиев до лов, респ. да не му се издават разрешителни за лов, поради отказа му да заплаща допълнителни такси, които твърди, че са извън определените такива в Тарифата на МС. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, Кюркчиев е правоспособен ловец, членува в ЛРС "С.- Запад". В периода 2012-2014 г. е заплащал с квитанции по 10 лв. такса-гости за лов в с. С., община К., област К., издавани от СЛРД "Елен", защото не е чл. на ловна дружина № 12, с. Р.. Видно от Протокол от 20.03.2015 г. от годишното отчетно събрание на ЛРД № 12 с. Р. по точка "разни" е коментирано поведението на Кюркчиев като гост-ловец в ловната дружина и нежеланието му да заплаща парична вноска - гост, определена от ОС на дружината в размер на 10 лв. Предложено е Кюркчиев да не бъде допускан да ловува в ловностопанския район на дружината и да не му се издават разрешителни за индивидуален и групов лов. Предложението е прието единодушно. Към делото е приложен Протокол от ОС на дружината - с. Р. от 11.08.2010 г., на което е взето решение по т. 3.1 таксата за гости да бъде 10 лв., потвърдена с Протокол от годишно отчетно събрание на дружината от 18.02.2011 г. Установено е от Устава на Сдружение на Ловно-рибарско дружество "Елен" от 12.06.2009 г., че сдружението осъществява дейността си в съответствие със ЗЮЛНЦ, ЗЛОД и ППЗЛОД, ЗРА, Устава на Националното ловно-рибарско движение, като една от целите е да упражнява контрол при ползване на дивеча и рибата и да следи за спазването на законоустановения ред за лов и риболов. Органите на Сдружението са Общо събрание и Управителния съвет, ловните дружини са организационни звена на Сдружението, като на територията на един ловностопански район по чл. 7, ал. 5, т. 1 от ЗЛОД се създава само една ловна дружина с най-малко 20 бр. ловци и ловци-риболовци. Висш орган на дружината е Общото събрание, което се състои от всички нейни членове (чл. 43, т. 1) и се произнася по организационни въпроси, съгласно Устава на Сдружението. Ръководството на дружината се състои от председател, секретар-касиер, членове от 3 до 7 души и контролен съвет. Сдружението осъществява дейността си при пълна финансова самоиздръжка и включва 30 ловни дружини, между които под № 12 е ЛД - Р.. Събрани са гласни доказателства, че Кюркчиев ловува в ловна дружина в с. П., Софийска област, на която е член, а от 12 години участва в ловни мероприятия (групов и индивидуален лов) на ловната дружина с. Р., при таксуване от ръководството на дружината по 10 лв. на мероприятие. През м. август 2015 г. узнал от председателя на дружината за решението да не му издават разрешения за лов, защото писал писма до различни институции и уронил престижа на дружината. Установено е, че на 15.08.2015 г. ищецът е подал жалба по директора на РДГ - К. и директора на ТП ДЛС "Осогово" - К. срещу отказа на председателя на ловната дружина от .08.2015 г. да бъде допуснат до лов, поискал извършване на проверка и даване на предписания до председателя на дружината да издаде разрешително за индивидуален лов, респ. да му бъде наложено административно наказание. На 18.08.2015 г. директорът на ТП ДЛС "Осогово" - К. е отговорил, че част от територията на стопанството е предоставен за стопанисване на СЛРД "Елен", като ТП ДЛС "Осогово" контролира само изпълнението на програмата за стопанисване и опазване на дивечовите запаси в ловните дружини на територията на стопанството и законността на ловните излети. В писмото е посочено, че СЛРД "Елен" е независима организация и няма законно основание за даване на предписания за издаване на разрешително за лов на един или друг ловец. С рег. индекс 2413/4.09.2015 г. директорът на РДГ - К. е уведомил ищеца, че за ползването на дивеча в границите на определения му ловностопански район отговоря ловното сдружение, като стопанисването и ползването на дивеча е подчинено на ЗЛОД и ППЗЛОД. Тъй като ищецът не е чл. на ловната дружина с. Р., решенията дали да бъде допуснат или не до ловуване, респ. да му се издаде разрешително за лов, се вземат от ОС на дружината. РДГ - К. няма правомощия да контролира дейностите на сдружението по този въпрос. Ищецът е сезирал с молба вх. № 440/9.10.2015 г. и НС "Съюз на ловците и риболовците в България" за събираната такса и недопускането му до лов. С писмо изх. № 576/24.11.2015 г. председателят на Съюза е отговорил, че таксата гост се предоставя за подпомагане осъществяване на ловностопански мероприятия, свързани със задължението на ловното сдружение за подхранване и разселване на дивеч по реда на чл. 37 от ЗЛОД. За да отхвърли с първоинстанционното съдебно решение като неоснователен предявения иск, съдът е приел от правна страна, че ищецът притежава защитимо от закона субективно право на лов, което по см. на чл. 21, ал. 1 от ЗЛОД включва право на ловуване и придобиване на дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти. Условията за упражняване правото на лов по чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД включват притежаване на членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година и разрешително за лов. Посочено е, че по делото е установено безспорно, че ищецът има членска карта и билет за лов за 2015 г., но не му е издадено разрешително за лов от дружината в с. Р.. Това разрешително е за индивидуален лов на мигриращ дивеч. По см. на чл. 87, ал. 1 от ППЗЛОД във вр. с чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД разрешителното се издава за ловностопанския район на СЛРД "Елен" - К. и се предоставя от специалиста по ловно стопанство към Сдружението на председателя на ловна дружина - Р. в два екземпляра въз основа на утвърден план за ползване. Липсата на издадено разрешително за лов препятства упражняването на правото на ищеца на лов в района на СЛРД "Елен" - К.. Не е налице вторият елемент от фактическия състав на иска по чл. 257 от АПК, защото административният орган няма пряко нормативно задължение за контрол върху решенията на председателя и ОС на дружината. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 257, ал. 1 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. С решението съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок. Разпоредбата се намира в глава петнадесета "Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията". Законодателят регламентира защита срещу фактически неоснователни действия и бездействия. Процесуална предпоставка за правото на иск е наличието на правен интерес от търсената защита и непреустановено фактическо бездействие. В случая касаторът е твърдял пред съда, че има накърнено право на лов от бездействието на директора на Регионална дирекция по горите, поради което искът е допустим. Правилно обаче по същество е отхвърлен като неоснователен. Не е налице нарушено, но защитено от закона субективно право на лов, нито е налице дължимо поведение на административния орган.