Решение № 5429 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11899/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба с вх. 3739/18.11.2024 г. от Б. Б. П., чрез адв. П. Атанасов, срещу решение 2086/04.11.2024 г., постановено от Административен съд Добрич (АС-Добрич) по адм. дело 452/2024 година. Излагат се подробни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорваното решение, както и за неговата необоснованост. Не се претендират разноски. Ответната страна по касационната жалба Младши полицейски инспектор при Първо Районно Управление при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Добрич, М. Илиев, сектор Охранителна полиция , не е подал писмен отговор. Прокурорът по делото дава заключение, че касационната жалба е допустима, но същата е неоснователна, поради което счита, че оспорваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. След като взе предвид доводите на страните и прецени установеното от фактическа и правна страна от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира следното: Предмет на производството пред АС-Добрич е било разпореждане от 27.08.2024 г., с което Младши полицейски инспектор при Първо Районно Управление при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Добрич, М. Илиев, сектор Охранителна полиция , е разпоредил на касатора Б. Б. П. да не възпрепятства движението на лек автомобил "Кия Сийд" с рег. [рег. номер], собственост на Районната здравноосигурителна каса и на лек автомобил "Пежо 301" с рег. [рег. номер], собственост на Националната здравноосигурителна каса, намиращи се в подземния паркинг на хотел "България" като незабавно осигури преминаване на автомобилите през металните заграждения на входа/изхода на подземния паркинг. В изпълнение на дадените от съда указания в Разпореждане 1786/20.09.2024 г. ответникът е представил следните документи: преписка с 171700-4687/2024 г. /л.л. 63-73/, образувана по повод сигнал на Г. К. съдружник и управител на наемателя на процесния паркинг Сейфти Билд ООД с ЕИК 200136874; както и преписка 357000-7811/2024 г. /л.л. 73-112/, образувана по сигнал на Р. Г. директор на РЗОК- Добрич, в който е заявено, че на 19.08.2024 г. устно й е докладвано от И. Н. К., на длъжност главен специалист в РЗОК-Добрич, че служители на РЗОК Добрич нямат достъп до гаражни клетки до горепосочените автомобили собственост на РЗОК Добрич, съответно НЗОК. АС-Добрич е констатирал, че от данните в докладна записка от 26.08.2024 г. на полицейски инспектор Стойков /л.71/, която касае извършена полицейска проверка по преписка 171700-4687/2024 г., се установявало, че процесните заграждения са били поставени на 09.08.2024 г., когато управителката на - "Сейфти Билд" ООД установила, че новите собственици на х-л България - "Хотел България" ЕООД, са поставили метални вериги и заключващи устройства пред входа на стопанисвания от "Сейфти Билд" ООД подземен паркинг. Отделно от това, първоинстанционният съд е посочил, че от същата докладна записка било видно, че Б. П. потвърдил обстоятелството, че именно представляващите "Хотел България" ЕООД, а не представители на едноличния собственик на капитала на Хотел България ЕООД Градски актив ООД, са монтирали заключващи устройства, ограничаващи достъпа до подземния паркинг на хотела. Съдът е приел, че на 26.08.2024 г., един от тримата управители на "Хотел България" ЕООД, К. И. П., който е успоредно с това и съдружник, респ. управител на едноличния собственик на Градски актив ООД, че същият не е възпрепятствал извеждането на автомобилите от подземния гараж, но вратите били повредени, със скъсани панти и "изкривена геометрия", която под огромна тежест от над 500 кг. ги е самозаклинила, затова била необходима специална техника за тяхното отваряне и поне 10 дни за отстраняването на проблема, видно от Становище на ответника с рег. 17700-5434/10.09.2024 г. към придружаващото жалбата писмо. В съдебно заседание от 08.10.2024 г. ответникът административен орган е заявил, че именно това обяснение и изтъкнатата необходимост от 10 дни за освобождаване на автомобилите са го мотивирали на 27.08.2024 г. да издаде оспореното в настоящото производство разпореждане, с което да осигури незабавно извеждане от гаража и паркинга на автомобилите на РЗОК и на НЗОК. При така установеното съдът е приел, че адресатът на акта бил правилно определен, тъй като металните заграждения са били поставени от дружеството, което жалбоподателят управлява обстоятелство, по което не се спорело. Посочил е, че адресат на разпореждането може да бъде всеки от тримата управители на дружеството, тъй като всеки от тях бил солидарно отговорен и лично задължен да преустанови противоправното задържане на чуждото имущество, в случая превозните средства на държавната институция. Поради това, процесният административен акт бил съобразен с материалния закон и с целта на закона. Решението е валидно и допустимо. То обаче е неправилно, доколкото е необосновано. За да е налице необоснованост на първоинстанционното решение, следва да е налице порок във формирането на вътрешното убеждение на съда при преценка на доказателствения материал, събран по делото, в следствие на допуснати грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. От своя страна именно тези грешки следва да са довели до неправилни фактически констатации и поради това до неправилни правни изводи. Както бе посочено по-горе в настоящото съдебно решение, първоинстанционният съд е обосновал своите изводи относно участието на представляващите Хотел България ЕООД в монтажа на заключващите устройства, ограничаващи достъпа до процесния подземния паркинг, доколкото това обстоятелство било видно от докладна записка от 26.08.2024 г. на инспектор Стойков, съставена от последния по повод полицейска проверка с вх. 171700-4687/2024 година. Настоящият съдебен състав счита, че този извод не само, че не отговаря на истинското съдържание на цитираната докладна записка, която се оказва основният свидетелстващ документ, обусловил решаващите изводи на съда, но и обективно посоченото в самата записка се опровергава от всички други доказателства по делото. Следва да бъде отбелязано, че видно от цитираната докладна записка, инспектор Стойков е посочил, че в хода на проверката били свалени писмени обяснения от касатора Б. П., който бил управител на фирма Градски актив ЕООД с ЕИК 207186082 , който от своя страна бил собственик на хотел България , и в които обяснения същият бил заявил, че като собственици са монтирали заключващи устройства, ограничаващи достъпа до подземния паркинг на хотела. Съдът е кредитирал тази докладна записка като доказателство и дори е направил доказателствени изводи, които не следват от нея, а именно, че инсп. Стойков бил посочил в нея, че именно представляващите Хотел България ЕООД са монтирали заключващите устройства, ограничаващи достъпа до процесния подземния паркинг. От своя страна истинското съдържание на цитираната докладна записка противоречи на другите писмени доказателства, събрани по делото, а именно обясненията на Б. П., в които е посочено, че "въпросните заключващи устройства са поставени от наши служители, тъй като имотът е наш", като същият се е подписал в качеството си на управител на дружеството "Хотел България" ЕООД, а не като представляващ или собственик на "Градски актив" ООД. Посочената докладна записка е в несъответствие и с обясненията от 12.08.2024 г. на Г. К., която е съдружник и управител на Сейфти Билд ООД наемател на процесния паркинг, дадени във връзка с полицейска преписка с 171700-4687/2024 г. От тях е видно, че К. е била очевидец на поставянето и заваряването на металната врата, която е вход/изход към подземния паркинг, а по отношение на заключването на металната решетка е разбрала, косвено чрез служител на Сейфти билд ООД, че служители на новите собственици на хотела са го извършили. Същата е посочила следното: На 09.08.2024 около 12 ч. наш служител е видял служители на новите собственици да поставят метални врати и да заключват металната решетка, която е подход към подземния паркинг, като по този начин ни ограничават правото да влезем в наетия от нас имот. След установяване на гореописания акт от наша страна е подаден сигнал на телефон 112. Лично видях как служители на новите собственици завариха металната врата, която е след решетката и е вход/изход за подземния паркинг . От сведенията на П. и на К. се доказва единствено, че заключващите устройства и металните врати са били монтирани от служители на "Хотел България", но не е бил изяснен въпроса кои са били те, дали същите са действали своеволно или при и по повод тяхната служебна дейност, по нареждане на някой от управителите на "Хотел България" ЕООД и по-конкретно от Б. П. в това му качество, за да се приеме, че е било налице основание за издаване на разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. Допълнително разсъжденията, които АС - Добрич е развил в края на своя акт, а именно че "Правилно е определен и адресатът на акта, след като металните заграждения са поставени от дружеството, което жалбоподателят управлява - обстоятелство, по което не се спори", последвано от "Адресат на разпореждането може да бъде всеки от тримата управители на дружеството, тъй като всеки от тях е солидарно отговорен и лично задължен да преустанови противоправното задържане на чуждото имущество, в случая превозните средства на държавната институция", правят волята на съда още по-неразбираема и непроследима. Не само, че второто изречение изключва логически първото, доколкото не става ясно съдът кого приема за адресат на акта - "Хотел България" ЕООД или Б. П. като физическо лице, но отделно от това, второто изречение е изцяло погрешно юридически, доколкото противоречи на принципни постановки на българското дружествено право. Предвид тези съображения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно, поради неговата очевидна и цялостна необоснованост, а административният акт да бъде отменен на основание чл. 146, т. 4 от АПК, доколкото фактическите констатации на административния орган са непълни и поради това неправилно е приложен материалният закон спрямо тях. Макар и при този благоприятен за касатора изход на делото, разноски не са поискани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.1, изр. първо и чл. 222, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховния административен съд, пето отделение