Решение № 8983 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10602/2015 г.

Решение № 8983 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10602/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. Добрич срещу решение № 103 от 29.07.2015 г. по адм. дело № 652/2014 г. на Административен съд - гр. Добрич. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответната страна Р. В. С. - И., чрез депозирано до съда писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 44 от 10.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Р. В. С. - И. срещу разпореждане № 5504 от 26.09.2014 г. на началника на сектор "КР на ДОО" и е решил по същество поставения пред директора на ТП на НОИ въпрос, като е отменил разпореждане № 5504 от 26.09.2014 г. на началника на сектор "КР на ДОО" при ТП на НОИ Добрич, с което Р. В. С. - И. е задължена да възстанови недобросъвестно получено за периода 26.01.2014 г. - 31.08.2014 г. парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а, чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО в размер на 2 689, 80 лв. главница и 87,65 лв. дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че Р. В. С. - И. е самоосигуряващо се лице, като едноличен собственик и управител на "Петина - 2012" ЕООД, считано от 16.02.2012 г. С разпореждане № 5504 от 26.09.2014 г. на началника на сектор "КР на ДОО" при ТП на НОИ Добрич, Р. В. С. - И. е задължена да възстанови недобросъвестно получено за периода 26.01.2014 г. - 31.08.2014 г. парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а, чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО в размер на 2 689,80 лв. главница и 87, 65 лв. изтекли лихви до датата на разпореждането. В разпореждането не са посочени обстоятелства или доказателства, водещи до извода, че обезщетението е изплатено неправомерно. Административният орган е посочил, че упражняването на трудова дейност от собственик на ЕООД включа всяко негово действие, включително сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяваната от дружеството дейност. Административният орган не е посочил конкретно какви действия е извършила Р. И. Отбелязал е, че при функциониращо дружество, за да се приеме, че собственикът не извършва лично трудова дейност по управлението му, е необходимо да бъде назначено друго лице прокурист (управител), вписан в Търговския регистър. Административният съд е направил обоснован извод, че няма нормативен акт, който да установява задължение за собственици на търговски дружества, които са и управители на тези дружества, да учредят прокура като доказателство, че временно са прекъснали трудовата си дейност, за да ползват отпуск за временна неработоспособност поради бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. В действащото право липсва закон, който да задължава собственика - управител на търговско дружество, прекъсващ трудовата си дейност поради определено правно значимо събитие, да установява това обстоятелство с договор за прокура по Търговския закон. Затова правилно административният съд е приел, че липсата на учредена прокура в случая не е достатъчно, за да се приеме, че вписаният в Търговския регистър управител Р. В. С. - И., е осъществявала трудова дейност като такава през целия процесен период. В тежест на административния орган е да докаже, че И. е осъществявала лична трудова дейност по управлението на дружеството. В хода на административното и на съдебното производство не са събрани безспорни доказателства в тази насока. С оглед твърдението на И., че не е осъществявала личен труд по управление на дружеството, административният съд е изискал ГДД по чл. 92 от ЗКПО за данъчните 2013 и 2014 г., като видно от придружителното писмо от 11.05.2015 г. от ТД на НАП Варна, офис Добрич, същите са подадени по интернет с КЕП (квалифициран електронен подпис), чрез потребител М. И. Т. Същата е упълномощена по надлежния ред (пълномощно от 13.06.2013 г.) от Р. В. С. - И. да я представлява лично и като управител, с правото да извършва в пълен обем всички действия, свързани с представителството и дейността на дружеството. Същото лице е изготвило и подписало придружителните писма, с които са представени болничните листи, отчета за паричните потоци по прекия метод за 2013 г., както и отчета за собствения капитал на дружеството. При тези данни административният орган неправилно е приел, че Р. В. С. - И. не е прекъснала трудовата си дейност и е продължила да осъществява функциите си на управляващ и представляващ "Петина - 2012" ЕООД за периода 26.01.2014 г. - 31.08.2014 г. С оглед на изложеното оспорените административни актове се явяват незаконосъобразни и като ги е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,