Решение № 9183 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1133/2017 г.

ВАСII отделение12.07.2017 г.докладчик Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 686/23.12.2016 г., постановено по адм. д. № 489/2016 г. по описа на Административен съд М. ОСЪЖДА кмета на община М. да заплати сторените по делото разноски за един адвокат както следва - на Ц. М. Г. - 300 (триста) лв. и на Ц. М. Г., Л. М. Г., Н. А. Н. и М. А. Л. - 100 (сто) лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 9183 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1133/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община М., З. С. Ж., против решение № 686/23.12.2016 г., постановено по адм. д. № 489/2016 г. по описа на Административен съд М. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ц. М. Г., Л. М. Г., Н. А. Н. и М. А. Л. против заповед № 1692/07.09.2016 г. на кмета на община М., с която е отказано изработването на проект за ПУП-ПРЗ за поземлени имоти с идентификатори 48489.14.3 и 48489.15.156 по КК на гр. М., попадащи в части от УПИ I, кв. 251, в улица с осови точки 3-148 и 148-122 по РП на ж. к. "Младост 2", с който се образува нов УПИ ХIII от кв. 251 по действащия ПУП на гр. М. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е изпратил преписката на кмета на общината за произнасяне съобразно задължителните указания за тълкуване и прилагане на закона, дадени в съдебния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Решаващият съд е извел верен извод за незаконосъобразност на мотивите в оспорения административен акт, според които части от двата имота на заявителите попадат в УПИ, общинска собственост, отреден "за озеленяване", с оглед чл. 62а, ал. 2 ЗУТ, както и в улици в параметрите на посочените осови точки. Това е така, защото безспорно е установено, че действащият ПУП на населеното място е одобрен със заповед от 1990 г. и допълнен през 1995 г., като предвидените в него проектни улици и озеленяване, относими към заявлението за изменението му, не са приложени (реализирани). Административният орган не е ангажирал доказателства за отпочната отчуждителна процедура за частите от публичните общински имоти, собственост на жалбоподателите, предвидени за изграждане на улици и озеленени площи. Съгласно чл. 208 ЗУТ, сроковете за започване дължимото отчуждаване на имоти - частна собственост - са съответно 10 години за улици и 15 години за озеленяване, която процедура явно не е била инициирана и към момента на образуване на административното производство с подаване на искането по чл. 135, ал. 1 вр. чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Тези срокове са с преклузивен характер, както е прието в ТР № 4/02.11.2016 г. по т. д. № 6/2015 г. на ВАС. П. това с изтичването им заинтересованите лица могат да претендират изменението на устройствения план в засягащите ги части на визираното правно основание, при която хипотеза кметът е нормативно задължен да разреши изработването на такъв проект. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и съобразно своевременно направеното искане в тази връзка, на ответниците в касационното производство следва да се присъдят разноски, в доказаните размери - съответно: на Ц. М. Г. 300 лв, съгласно договори за правна защита и съдействие № 0061573 и № 0074980 и на Ц. М. Г., Л. М. Г., Н. А. Н. и М. А. Л. 100 лв, съобразно договор за правна защита и съдействие № 0074968. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

Цитирани разпоредби

2