Решение № 14825 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5637/2013 г.

Решение № 14825 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5637/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Чавдар Стоянов Бурназки от гр. Кюстендил, против Заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) рег. № К-2997/15.03.2013 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че с неподлежащо на обжалване Решение № 450/22.01.2013 г. на Върховния касационен съд на РБ (ВКС), е оставено в сила Решение № 153/3.07.2012 г. по внохд № 978/2011 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което решение е изменена Присъда № 213/30.06.2011 г. по нохд № 2136/2010 г. на Софийския градски съд (СГС) с подсъдим Бурназки, който е признат за виновен в това, че на 13.10.2009 г. в гр. Кюстендил, в съучастие като помагач и подбудител, с подсъдимия Юри Маринов - извършител, в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение е получил дар, който не му се следва, за да извърши действия по служба, като получената сума е в големи размери, поради което и на основание чл. 302, т. 1 и 4, във вр. с чл. 301, ал. 1 и чл. 20, ал. 3 и 4 от НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 години, глоба в размер на 10000 лева в полза на държавата и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК - да упражнява професия в системата на МВР за срок от 3 години - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 225, ал. 4, чл. 227, ал. 1, т. 1, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи (министъра/ът) е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното правоотношение в МВР на главен инспектор Бурназки - разузнавач V степен в Сектор "ОИД" при РДГП - Кюстендил от ГДГП - МВР, категория В, считано от датата на връчване на заповедта. Видно от екземпляра на обжалваната МЗ, приложен на л. 17 от административната преписка, Бурназки я е получил на 18.03.2013 г. Недоволен от МЗ, Бурназки я обжалва. Счита, че същата е издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Моли отмяната й. Ответната страна - министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата на Бурназки, прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е заемал длъжността, служебното правоотношение за която е прекратено с обжалваната МЗ: разузнавач V степен в Сектор "ОИД" при Регионална дирекция "Гранична полиция", Кюстендил (РДГП) от Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) - МВР, категория В. С Присъда № 213/30.06.2011 г. по нохд № 2136/2010 г. (л. 48) по описа на СГС, Бурназки е бил признат за виновен в това, че на 13.10.2009 г. в гр. Кюстендил, в съучастие като помагач и подбудител на подсъдимия Юрий Маринов като извършител, в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - съдия в Окръжен съд Кюстендил, е получил (приел) дар, който не му се следва - сумата от 24000 лв., за да извърши действия по служба, като получената сума е в големи размери, поради което и на основание чл. 302, т. 1 и 4, във вр. с чл. 301, ал. 1 и чл. 20, ал. 3 и 4 от НК на Бурназки е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 години, глоба в размер на 10000 лева в полза на държавата и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК - да упражнява професия в системата на МВР за срок от 3 години. Присъдата е била обжалвана пред САС. С Решение № 153/3.07.2012 г. по внохд № 978/2011 г. (л. 66) по описа на САС, тя е изменена в частта за предмета на подкупа, който от 24000 лв. е намален на 10000 лв., а деянието на жалбоподателя е преквалифицирано като престъпление по чл. 302, т. 1 във вр. с чл. 301 и чл. 20, ал. 4 от НК. В останалата част тя е оставена в сила. С Решение № 450/22.01.2013 г., постановено по нд № 1578/2012 г. (л. 27) по описа на ВКС, Решение № 153/3.07.2012 г. по внохд № 978/2011 г. по описа на САС, е оставено в сила. След постановяване на окончателното решение на ВКС, заверен препис от него е изпратен на директора на ГДГП - МВР с Писмо вх. № 6699/25.01.2013 г. (л. 26). Директорът на РДГП, е изготвил Предложение р. № 2165/6.02.2013 г. (л. 23) до министъра за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Бурназки. Последният, видно от саморъчната отметка (л. 25) върху предложението, се е запознал с него на 8.02.2013 г. Жалбоподателят не е направил възражения по предложението в дадения му 24-часов срок, видно от Докладна записка (ДЗ) рег. № 2395/11.02.2013 г. (л. 28) до директора на РДГП. Предложението на директора на РДГП е изпратено на министъра. С Покана рег. № К-2171/20.02.2013 г. (л. 18) министърът, описвайки основанието за налагане на дисциплинарно наказание, го е поканил да даде писмени обяснения в 24-часов срок от връчването й. Поканата е връчена на 28.02.2013 г. От ДЗ р. № 3533/1.03.2013 г. (л. 20) до директора на РДГП е видно, че от жалбоподателя не са постъпвали до 17.00 ч. на 1.03.2013 г. писмени материали във връзка с поканата от министъра. Няма постъпили в РДГП такива и до 09.00 ч. на 4.03.2013 г., когато е изготвен Протокол р. № 3601/4.03.2013 г. (л. 19) за липсата им. На 15.03.2013 г. министърът е издал обжалваната МЗ, съобщена на Бурназки на 18.03.2013 г. При връчването той е отразил, че това е станало по време на отпуск за гледане на дете в дома му. Това му твърдение не е оспорено и следва да се приеме за вярно. При така установеното от фактическа страна, жалбата се явява неоснователна. Безспорно е, че жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда за извършено от него престъпление от общ характер, вкл. и на лишаване от право да заема длъжност в МВР. Това, съгласно чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съставлява "тежко нарушение на служебната дисциплина", за което се налага дисциплинарно наказание уволнение. Било е изготвено предложение от директора на РДГП до министъра за налагане на предвиденото в закона наказание, даден е срок на служителя за възражения и след непостъпването на такива, е издадена обжалваната МЗ. С оглед изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, съдържаща необходимите съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК елементи, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което същата се явява правилна и законосъобразна. Неоснователен е доводът на Бурнаски за допуснато от министъра нарушение на административнопроизводствените правила, извършено с факта на връчване на МЗ в къщи, по време на разрешен отпуск за гледане на дете. Твърди, че посоченото обстоятелство нарушило правото му на защита. Действително, с чл. 248 от ЗМВР е въведена забрана за връчване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение по време на отпуск. Изключение от тази забрана обаче съществува за случаите на дисциплинарно уволнение и при осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. В случая на Бурнаски е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за осъждането му на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. При това, той е имал възможността да упражни правото си защита чрез писмени възражения по изготвеното от директора на РДГП Предложение р. № 2165/6.02.2013 г. до министъра за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и на Поканата с рег. № К-2171/20.02.2013 г. от министъра, но не го е направил. Такава възможност служителят е имал и по настоящото дело, но освен изложените в настоящите мотиви възражения, той не извършва нищо друго по реализация на правото му на защита за което твърди, че било нарушено. Неоснователен е и доводът за нарушение на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Последната норма изисква от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, както и да събере и оцени посочените от него доказателства. ВАС съобрази, че ЗМВР се явява специален закон спрямо общия такъв ЗДСл, поради което именно той (ЗМВР) следва да намери приложение в производството по дисциплинарно наказване на служител на МВР. Дисциплинарно наказващият орган, съгл. чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. От цитираните материали е видно, че Бурназки е имал два пъти възможността да даде писмени обяснения, но по причини, зависещи единствено от него, не го е направил. Същият не е реализирал и правото си да посочи нови доказателства, които дисциплинарно наказващият орган да събере и оцени. Не водят до друг извод представените по делото Справка за осигурителния доход за социално осигуряване на жалбоподателя отпечатана на 9.09.2013 г. (л. 46) и Справка за данни по ДЗПО за 2013 г., отпечатана на същата дата (л. 47). Същите удостоверяват обстоятелства, ирелевантни за преценката за законосъобразност на обжалваната МЗ. При служебната проверка на правилността на обжалваната МЗ по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК ВАС констатира, че липсват основания за отмяната й по смисъла на чл. 146 от АПК. Предвид изложеното, жалбата на Бурназки против МЗ се явява неоснователна. Като такава тя следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС