Решение № 5896 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2478/2017 г.

Решение № 5896 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2478/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 245 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Г. де Л., с постоянен адрес гр. С. 1505, ул. "Б." ..№..., ет. ..., ап. ..., и по молба за отмяна по реда на чл. 239, т. 5 от АПК, подадена от П. Г. Г. от гр. С., ул. "Райска градина" № 21, ет. ... за отмяна на решение № 9741/15.09.2016 г. по адм. д. № 15348/2012 г. на Върховния административен съд. М. Г. де Л. иска отмяна както на решението на ВАС, така и на оставеното с него в сила с решение № 63/31.03.2009 г. по адм. д. № 947/2008 г. на Софийски градски съд. В искането, подадено от Г. де Л. се твърди, че в нарушение на процесуалните правила тя не е била конституирана като страна по делото, а постановените решения имат сила и по отношение на нея. Развива доводи, че като съпруга на жалбоподателя по посочените дела Г. П. П., е съсобственик - притежава при условията на съпружеска имуществена собственост идеални части от сградата на бул. "Витоша" по силата на нот. акт № 37 от 14.11.2002 г. Твърди още, че в този нотариален акт е обективирана сделка от съпруга й Г. П. по време на брака й с него, заедно с лица на които областният управител на област С. е реституирал голяма част от сградата. По силата на това тези части от имота придобити от съпруга й стават СИО и счита, че наред с него по силата на чл. 21 от Семейния кодекс е следвало да бъде конституирана като страна и да участва в делото. Иска отмяна на двете съдебни решения и връщане на делото на СГС за ново разглеждане. В искането, подадено от П. Г. се твърди, че от роднини е разбрал че на 21.03.2016 г. във Върховния административен съд е гледано дело № 15348/2012 г., по което е жалбоподател. Твърди още, че нито той, нито майка му, която също е жалбоподател по същото дело, не са получавали призовки за съдебно заседание и затова смята, че не е редовно призован за съдебно заседание на 21.03.2016 г. Счита, че неправилно съдът е приел и приложил разпоредбата на чл. 47 от ГПК, тъй като не е залепвано уведомление на вратата на апартамента, в който живеел с майка си. Залепено е било уведомление за друго дело във връзка с нотариуси, и тъй като не е страна по това дело, не се е поинтересувал. Иска отмяна на решението на Върховния административен съд. Ответниците - Областният управител на О. С., чрез процесуалния си представител юрк. С. и процесуалният представител на министъра на финансите поддържат доводи за недопустимост на молбата на Г. де Л. и за неоснователност на молбата на П. Г.. В писмено становище, представено от Галерия "Витоша" ЕООД и чрез процесуалните си представители адв. Т. и Ш., също се поддържа неоснователност на исканията за отмяна. О. К. Н., чрез адв. В., поддържа основателност на двете молби за отмяна. Останалите ответници не се представляват и не вземат становище. Заинтересованото лице Г. Г. Г. в писмено становище също счита молбите за основателни. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди доводите в искането за отмяна, приема за установено следното: С решение № 63 от 31.03.2009 г., постановено по адм. д. № 947/2008 г., Софийски градски съд е прогласил по искане на прокуратурата нищожността заповед № РД-21-412/29.05.2000 г. на областния управител на О. С., с която е признато право на обезщетение на наследниците на П. Г. Г. и Г. Г. Г. за недвижим имот, находящ се на бул. "В." ..№..., актуван за държавна собственост с право на обезщетение в съсобственост върху част от сградата, като за квотата от имота, представляваща публична държавна собственост, е признато право на парично обезщетение по чл. 7 от ЗОСОИ по действителни пазарни цени, а за частта от квотата от сградата предоставена на Галерия "Витоша" ЕООД правото на обезщетение е с компенсаторни записи. С решение № 9741 от 15.09.2016 г., постановено по адм. д. № 15 348/2012 г. по описа на Върховния административен съд, решението на СГС е оставено в сила. Искането за отмяна, подадено от Г. де Л., е в срок и е процесуално недопустимо, при следните съображения: По силата на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК, отмяна на влязло в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Според разпоредбата се касае не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки - решението да простира правните си последици върху него и то да е неблагоприятно за него. В случая те не са налице спрямо молителката Г. де Л. (в т. см. е Решение № 6277 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 411/2009 г.). Няма спор в съдебната практика, че съдебното решение, освен за страните по делото и техните наследници и правоприемници има сила и за други засегнати от акта лица /чл. 177, ал. 1 АПК/. В случая съдебното решение, с което се прогласява нищожността на индивидуален административен акт, каквото е решението на СГС, е установително, а не конститутивно. То има функцията само да констатира, че нещо в обективната действителност не се е случило. Правното действие на инкорпорираната в съдебното решение констатация, че ИАА е нищожен има оповестително действие. Силата на присъдено нещо в този случай обхваща констатация, че по отношение на адресата на прогласения за нищожен ИАА не са възникнали и не съществуват разпоредените с акта права и задължения. Поради това третото лице по смисъла на чл. 246, ал. 1 АПК, не се нуждае от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. Тъй като не е било страна в процеса, то на собствено основание може да обжалва административния акт, без да му се противопоставя възражение за пресъдено нещо. Ето защо горецитираните решения - за прогласяване на нищожността на заповедта на областния управител и потвърдителното такова, нямат сила по отношение на молителката - Г. де Л.. Обстоятелството, че е налице съпружеска имуществена общност също не прави молителката лице по смисъла на чл. 246, ал. 1 АПК, тъй като с участието си в процеса (което не се оспорва), съпругът й е упражнил право на обикновено управление на съсобствената вещ съобразно нормата на чл. 22, ал. 1 от СК (отм.) респективно чл. 24, ал. 2 СК. Това означава, че извършените от единия съпруг действия са валидни и за другия, поради което неговите интереси не са останали незащитени, както е в конкретния случай (реш. по адм. д. № 11983/2012 г. петчленен състав на ВАС). Цитираното дело също е било образувано по искане на Г. де Л., подадено на същото основание както и по искане на други лица за отмяна на решение № 63 по адм. д. № 947/2008 г. на СГС, оставено в сила с решение на ВАС по адм. д. № 7324/2010 г. Молбата на Габриела де Лука е отхвърлена по съображения, че "атакуваният административен акт не засяга пряко нейната правна сфера каквото е следващото от чл. 7, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 35 от ЗАП (отм.) във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК изискване за определянето й като заинтересовано лице." От друга страна следва да се има предвид, че административният акт прогласен за нищожен със съдебните решения, чиято отмяна се иска, е постановен при специалното производство, предвидено по ЗОСОИ. При определяне на кръга на заинтересованите лица по Закона за обезщетение на собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ), който определя кръга на правоимащите по този закон, по чийто специален ред, както се посочи, е постановен и прогласения за нищожен административен акт, предмет на съдебните производства и решенията, чиято отмяна се иска - това са административният орган и правоимащите по посочения закон - собственици и наследници на собственици, чиито имоти са одържавени. Съгласно чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, право да обжалват решенията имат само лицата, чието искане за обезщетение не е удовлетворено по искания от тях начин, тъй като те и административния орган са лицата, които участват в това производство. Със свое право на жалба, както и за отмяна, така и за прогласяване на нищожността, молителката и съпругът й като приобретатели на имота не разполагат. Това е така, защото позитивното решение, постановено в особеното административно производство по реда на ЗОСОИ, не засяга правата на последващи приобретатели на имота. Вярно е, че като последица от прогласяването на нищожността на административния акт, от който те черпят правата си, може да се стигне да засягане на техни права, като собственици, но това е ирелевантно за административното производство по ЗОСОИ. С други думи решенията, чиято отмяна се иска, нямат сила на присъдено нещо по отношение на молителката и съпругът й, а имат такова по отношение на лицата правоимащи по ЗОСОИ, които са им прехвърлили срещу извършени правни услуги правото на собственост 10% ид. ч. от реституирания им имот. С оглед на изложеното Г. де Л. няма качеството на трето лице по смисъла на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК и молбата й за отмяна се явява недопустима. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК, посочено в искането, подадено от П. Г. като основание за отмяна, влязъл в сила съдебен акт може да бъде отменен, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В настоящия случай се спори, че Георгиев е бил редовно уведомен за насроченото на 21.03.2016 г. съдебно заседание на ВАС. П. от посочените в чл. 239, т. 5 от АПК хипотези, на която видно от изложеното се позовава молителя, регламентира, че основание за отмяна е налице, когато по причини с извинителен характер страната не е могла да се яви лично или чрез повереник. Причината за неявяването трябва да е внезапна и непреодолима, като съобразно предписанието на чл. 139, ал. 1 от АПК, основание за отлагане на делото е налице, ако и страната, и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. По аргумент на противното, делото не се отлага, когато ангажимента, препятстващ явяването по делото, касае само страната или само нейния пълномощник. В настоящия случай, след като Георгиев е видял поставеното съобщение, той е бил длъжен да се поинтересува за кое дело се отнася, след като е имал съмнение, и да защити собствения си интерес. В. от приложеното по дело № 15348/2012 г. на стр. 193 уведомление, се установява, че са посочени два номера на дела: в горен десен ъгъл "адм. д. № 15348/2012 г." и "дело № 6098/2015 г. ", следователно страната е била длъжна да прояви минимална грижа да установи за кое дело са книжата, за които е поканена да получи в канцеларията на съда. Като не е сторил това следва да се приеме, че правилно съдебният състав се е позовал на разпоредбата на чл. 47 от ГПК. Видно от приложените по делото многобройни призовки до П. Г. Г. той не е откриван и по тази причина е сложено и уведомлението и съдът на 17.03.2016 г. е отразил върху уведомлението, че страната следва да се счита редовно уведомена. Безспорно е, че съдът следва да призове страната за съдебно заседание, но задължение по силата на закона съществува и за всички участници в процеса и след като са изчерпани възможните начини за призоваване се пристъпва към призоваване чрез уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. Поради това не са били налице условията за отлагане на делото и като е достигнал до същия извод касационният съдебен състав постановил съдебното решение, чиято отмяна се иска, не е нарушил закона и не е накърнил правото на участие на страната в процеса. Водим от горното и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,