Решение № 9587 от 23.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6212/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ), подадена чрез пълномощник гл.юрк. Йорданова против решение 2422 от 12.04.2021 г., постановено по адм. дело 295/2020 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на И. Атанасов е отменена заповед 3/02.01.2020 г. на касатора за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител на длъжността [длъжност] в Териториално митническо управление Митница [населено място]. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски от 170 лева съгласно представения списък. Ответникът по касация И. Атанасов, чрез адв. Илчова в писмен отговор и по същество оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение от 800 лева, чийто размер касаторът счита за прекомерен. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Както се посочи, Атанасов е заемал длъжността [длъжност] в ТМУ Митница [населено място]. Установява се, че с влязло в сила съдебно решение 3852/06.06.2019 г. по адм. дело 13239/2017 г. на АССГ, оставено в сила с решение 17619/20.12.2019 г. по адм. дело 9771/2019 г. на ВАС, е отменена заповед 4262/27.10.2017 г. на директора на АМ, издадена на основание чл. 90, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). След подадена молба на 30.12.2019 г. ответникът по касация на 02.01.2020 г. е бил възстановен на заеманата от него преди прекратяването на служебното му правоотношение през 2017 г. длъжност, като с процесната заповед ( 3 от 02.01.2020 г.) е прекратено отново служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Като основания за издаване на последната са цитирани ПМС от 03.01.2019 г., Заповед от 04.01.2019 г. за определяне структурата на ТД Югозападна и утвърдено за нея длъжностно разписание (последните две - в сила от 07.01.2019 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В случая ответникът по касация е спазил това условие и е следвало да бъде възстановен на заеманата длъжност. За възстановяването му е издадена заповед, но същата е формална и не изпълнява изискванията на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, тъй като на практика не съществува длъжността, на която служителят да бъде възстановен. Изводът, че възстановяването е формално се потвърждава и от обстоятелството, че в деня на издаването на заповедта за възстановяване е издадена и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността. Налице е превратно упражняване на власт, жалбоподателят не е възстановен на предишната заемана от него длъжност, което означава и неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Извършените структурни и персонални промени в администрацията в периода от време от датата на издаване на отменената заповед за прекратяване на служебно правоотношение до датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяната му, не следва да бъдат преценявани като обективна пречка пред органа по назначаването да изпълни влязлото в сила съдебно решение. Не са налице и предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Основание за издаване на акта е и длъжностно разписание, в сила от 07.01.2019 г., което обаче не обосновава фактическо основание за издаване на заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като утвърждаването на новата структура и щатна численост на администрацията е извършено преди възстановяването на длъжността. Длъжностните промени следва да са настъпили след възстановяването (ако същото беше действително), в който случай биха могли да послужат за основание за прекратяване на правоотношението при съкращаване на съответната длъжност като нормативна позиция и система от функции, задачи и задължения, т.е. материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на акта. За съкращаване на длъжност би могло да се говори, ако в конкретния случай след възстановяването са настъпили промени в длъжностното разписание, в резултат на които длъжността е престанала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и отговорности, респективно - е намален броят на лицата, които упражняват тези функции, каквито фактически установявания не са налице в конкретния казус. Следователно не са налице релевираните с касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореното съдебно решение е правилно - при формирането на фактическите си и правни изводи съдът не е допуснал нарушение на относимите материалноправни норми. Направените от него изводи напълно съответстват на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, като решението е постановено след обективен и подробен анализ на същите и противно на бланкетното твърдение за необоснованост е правно и логически обосновано. Предвид изложените мотиви не са налице сочените основания за отмяна на решението на АССГ и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. При този изход на спора основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените в настоящето производство разноски - 800 лева за адвокатско възнаграждение, като съдът счита възражението за прекомерност за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховият административен съд, състав на пето отделение,