Решение № 6301 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9143/2014 г.

Решение № 6301 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9143/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против решение № 3397 от 21.05.2014 г., постановено по адм. дело № 10348/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което, по жалба на Костадин Кирилов Величков, с. Цръклевци, обл. София, е отменено като незаконосъобразно, Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/2093 от 26.08.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2012 г., издадено от изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), в частта, с която е наредено да бъде удържана сумата в размер на 1 405,13 лв. от оторизираната по Заявление за подпомагане за кампания 2012 г. с УИН 23/110512/57222 и е отхвърлена жалбата в частта, с която е отказано финансово подпомагане за сумата над оторизираните 1 826,84 лв. до исканите 2 279,92 лв. Предвид изхода на делото съдът е присъдил съразмерно с уважената част от жалбата разноски по делото, като е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати на жалбоподателката сумата в размер на 7,56 лева, както и е осъдил жалбоподателката да заплати на ДФ "Земеделие" сумата в размер на 261,32 лева. Първата касационна жалба е подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", срещу решението, в частта, с която е отменено Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/2093 от 26.08.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е наредено да бъде удържана сумата в размер на 1 405,13 лв. от оторизираната по Заявление за подпомагане за кампания 2012 г. с УИН 23/110512/57222. Релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност. Втората касационна жалба е подадена Костадин Кирилов Величков, с. Цръклевци, обл. София, срещу процесното решение на Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата му за финансово подпомагане по подаденото заявление с УИН 23/110512/57222 и УИН 463695 за сумата над оторизираните 1 826,84 лв. до исканите 2 279,92 лв. Релевира доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по първата жалба - Костадин Кирилов Величков, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и неоснователност на касационната жалба на Костадин Кирилов Величков. Счита, че в частта, с която частично е отменен административният акт, решението е постановено в нарушение на материалния закон, а в частта, с която е отхвърлена частично жалбата, е правилно, в съответствие с материалноправните разпоредби. Предвид изложеното и в съответствие със събраните по делото доказателства предлага решението на Административен съд София-град да бъде оставено в сила в частта му, с която е отхвърлена жалбата, а в отменителната му част да бъде отменено, като уведомителното писмо се прецени за законосъобразно, а жалбата отхвърли изцяло като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав, намира касационните жалби за допустими, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество, настоящият състав, приема за основателна касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и неоснователна касационната жалба на Костадин Кирилов Величков, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба подадена от Костадин Кирилов Величков, срещу Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/2093 от 26.08.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕO - за земеделски земи" за кампания 2012 г., издадено от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по подадено Заявление за подпомагане за кампания 2012 г. с УИН 23/110512/57222 и УРН 463695 за сумата над оторизираните 1 826,84 лв. до исканите 2 279,92 лв. и в частта, с която е наредено да бъде удържана сумата от 1 405,13 лв. Наведените в жалбата основания, с оглед изложените в нея твърдения, са квалифицирани от съда като допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма и нарушение на материалния закон. Безспорно по делото е установено, че Костадин Кирилов Величков, с. Цръклевци, обл. София е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП (с УРН 463695) и че в срока, определен в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., в съответствие с чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 от ЗПЗП е подала общо заявление с № УИН 23/110512/57222 за плащане на площ за 2012 г. за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1). По подаденото от жалбоподателя общо заявление са извършените кръстосани проверки и са установени застъпвания по отношение на четири от кадастралните имоти от заявения БЗС 78553-85-5-1, за които е извършена процедура по разрешаване на застъпванията. На жалбоподателя е връчено уведомително писмо, като същият, с декларация от 25.10.2012 г., е потвърдил част от установените двойно декларирани площи, като е представил документи за право на ползване - договор за наем за кадастрален имот 78553-036-015, с площ 0,14 ха, и се е отказал от другите три кадастрални имота, с площ съответно 0,42 ха, 0,09 ха и по малко от 0,01 ха (общо 0,52 ха), в резултат на което е издадено обжалваното уведомително писмо. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидените от закона форма и съдържания. По делото, чрез изготвената СТЕ е установено от фактическа страна, че поради неразрешено в полза на жалбоподателя застъпване, недопустимите за подпомагане площи са 0,52 ха. Също така според вещото лице процентното съотношение между размера на наддекларираните (недопустими) спрямо установените като допустими за подпомагане площи по заявената мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" се равнява на 7,09 %, с което потвърждава изцяло изчисленията, направени в обжалвания административен акт. Така изготвеното заключение на вещото лице е прието и неоспорено по законоустановения ред от страните, поради което съдът го е кредитирал за достоверно и компетентно и е изградил изводите си върху него, като е отхвърлил жалбата на Костадин Кирилов Величков срещу отказаното му финансово подпомагане за сумата над оторизираните 1 826,84 лв. до исканите 2 279,92 лв. В останалата част съдът е установил, че съгласно приложената таблица 2 - извършени плащания, на ответника е удържана сумата от 1405,13 лв., като правно основание е посочено приспадане на суми в резултат на санкции за предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми или мерки, администрирани от ДФЗ. Съдът е установил, че приспадането е направено въз основа на Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/3338 от 21.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., което обаче не е влязло в сила. Към момента на издаване на уведомителното писмо за кампания 2012 г. вече е било образувано адм. дело № 2622/2012 г. по описа на АССГ, срещу уведомителното писмо за кампания 2011 г., което и към момента на постановяване на първоинстанционното решение не е приключило с окончателен съдебен акт. Приел е, че в нормативните уредби, уреждащи това административно производство, не е изрично предвидено предварителното изпълнение на административните актове, с които се налагат такива санкции, нито такова предварително изпълнение е допуснато с разпореждане на административния орган. С оглед горното, административният акт, в частта му относно удържаната сума е отменен. Настоящият състав на Върховния административен съд, при извършената касационна проверка приема, че така постановеното решение, в частта, с която е отменено УП, по отношение на удържана сумата в размер на 1 405,13 лв. е неправилно, предвид последващо настъпилите обстоятелства. От представените по делото доказателства безспорно е установено, че удържаната съгл. таблица 2 сума в размер на 1405,13 лева е начислена санкция за бъдещ период съгласно Уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-230-6500/3338 от 21.07.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Същото е оспорено от земеделския стопанин пред Административен съд София-град, който с Решение № 120 от 07.01.2014 г., постановено по адм. дело № 2622/2013 г. е отхвърлил жалбата. Към настоящия момент това решение е влязло в сила поради неоспорването му в срок по съдебен ред (определение № 12005/10.10.2014 г., постановено по адм. дело № 4132/2014 г. на тричленен състав на ВАС и определение № 607/20.01.2015 г., постановено по адм. дело № 322/2015 г. на петчленен състав ВАС). Предвид това обжалваното съдебно решение се явява неправилно, тъй като ДФ "Земеделие" законосъобразно е удържал сума от наложената на Костадин Величков санкция за кампания 2011 г. Съответно, след като в случая е налице влязъл в сила административен акт, с който е установена подлежащата на възстановяване сума от Костадин Величков, то пряко е приложим чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. за прихващане на същата от бъдещи плащания. При тези данни решението на първоинстанционния съд в отменителната му част се явява постановено в нарушение с приложимите материално-правни норми. Предвид изложеното решението, в частта, с която е отменено Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/2093 от 26.08.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е наредено да бъде удържана сумата в размер на 1 405,13 лв. от оторизираната по Заявление за подпомагане за кампания 2012 г. с УИН 23/110512/57222 следва да се отмени и съдът, в настоящия състав, да се произнесе по същество като отхвърли жалбата на Костадин Величков и в тази част. Предвид този изход обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която съдът е осъдил ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, да заплати на Костадин Величков, съдебни разноски в размер на 7,56 лв. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на Величков обжалваното решение е правилно. Със заключението на изслушаната и неоспорена по законоустановения ред СТЕ е установено, че недопустими за подпомагане площи, приетите за такива и от административния орган са 0,52 ха, поради неразрешено в полза на жалбоподателя застъпване, а размерът на наддекларираните спрямо установените като допустими за подпомагане площи по заявената мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи" се равнява на 7,09 %. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал като достоверна и компетентна изготвената СТЕ и върху нея е изградил мотивите си и е направил верни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователно е възражението в касационната жалба на Величков, че след като установените като недопустими площи са под 2 ха то не следва да се начисляват намаленията от поискана сума. В настоящия случай, независимо от това, че площта е по-малка от 2 ха, след като е над 3 %, земеделският стопанин подлежи на санкция. Не би подлежала на санкция, ако са изпълнени едновременно и двете условия, а именно да е под 2 ха и под 3 %, което в настоящия случай не е налице, тъй като изчислената от административния орган и потвърдена от заключението на вещото лице разлика между декларираната и установената площ (наддекларирана площ) е 0,52 ха, което се равняват на 7,09 % и е над изискуемия максимум съгл. Регламент /ЕО/ № 1122 от 2009 г. на Комисията, а именно 3 %. Ето защо настоящата инстанция напълно споделя заключението на първоинстанционният съд, че административният орган правилно е приложил по отношение на мерките разпоредбата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122 от 2009 г., съгласно който, когато процентът на наддеклариране е над 3 %, или над 2 ха, но до 20 %, санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларирана площ, в случая 1,4 ха. Предвид изложеното настоящият състав приема, че в частта, с която е отхвърлена жалбата на Костадин Кирилов, с която е отказано финансово подпомагане по подаденото заявление с УИН 23/110512/57222 за сумата над оторизираните 1 826,84 лв. до поисканите 2 279,92 лв., решението, като правилно, следва да се остави в сила. Искането за разноски на юрисконсулта на ДФ "Земеделие" е направено своевременно, но в нарушение на изискванията на чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. С разпоредбата на чл. 80, предл. първо от ГПК е създадена процесуална тежест за претендиращата разноски страна най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция да представи списък на разноските. Принципът на състезателното начало в процеса изисква твърдението на страната да бъде изложено точно в определен момент и доказано с представен списък на разноските. Това прави възможно защитата на ответната страна срещу това твърдение чрез оспорването му по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и съответно задава пределите за произнасяне на съда по искането за разноски, както и поражда правото на неудовлетворената от произнасянето страна да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските. Нарушен е и принципът на равенство на страните в процеса, установен в чл. 8, ал. 1 от АПК, а именно, че всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси. Предвид изложеното на ДФ "Земеделие" разноски по делото не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение