Решение № 2218 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11450/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП против Решение 18844/04.10.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 4459/2024 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) Р-22220423004811-091-001/04.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в оспорената му част, потвърдена с Решение 255/26.02.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София.

С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде потвърден. Заявява се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от юрк. Ненчовска. Във връзка с искането за разноски се представя списък на разноските.

Ответникът по касационната жалба П. Й. Е., [ЕГН] с адрес: гр. София, [жк], [адрес], оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор, и иска да бъде потвърдено решението на административния съд. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа от адв. Проданова. Същата заявява искане за присъждане на разноски, посочени в списък по чл. 80 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 2 800 лв.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно, допустимо и правилно.

Правилно е приел съдът, че оспорването е допустимо, а оспореният РА е валиден акт, издаден от компетентни органи.

По съответствието на решението с материалния закон и доводите на жалбоподателя за неговата незаконосъобразност:

С РА Р-22220423004811-091-001/04.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в оспорената му част, потвърдена с Решение 255/26.02.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София, е ангажирана отговорността на ревизираното лице - П. Й. Е. на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК за дължими и невнесени задължения от ЛЕДЖЕНДАРИ БИЛД ООД, ЕИК 201456763 за: корпоративен данък за 2017 г. и 2018 г. в общ размер 12 314.86 лв. и лихви за забава в общ размер 7 011.30 лв. Задълженията на дружеството са установени с влязъл в сила РА Р-22220619004583-091-001/24.03.2020 г. (главница 12 314.86 лв. и лихви 2 137.62 лв.).

Правилно е определен от съда фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция, включващ следните елементи, регламентирани от законодателя кумулативно:

1. субект на отговорността - управител или член на орган на управление (прокурист, търговски представител, търговски пълномощник) на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 ДОПК (носители на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски и задължените да удържат и внасят такива);

1. наличие на неизплатени данъци и задължителни осигурителни вноски от задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2;

1. действие или бездействие на субекта по т. 1 чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон той е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител;

1. действието или бездействието да е извършено умишлено, т. е. субектът е наясно със смисъла и значението на действията си, предвижда неговите последици и иска или допуска настъпването на тези последици, според съдебната практика;

1. причинно-следствена връзка между извършеното действие или бездействие и невъзможността да бъдат събрани задълженията на юридическо лице;

1. граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 е до размера на тези задължения;

1. отговорността се реализира само субсидиарно, т.е. когато се окаже невъзможно задълженията да се съберат от юридическото лице (чл. 20 ДОПК).

Тежестта на доказването на изброените по-горе елементи е върху приходните органи. Правилно приема АССГ, че не е доказана от тяхна страна пряката причинно-следствена връзка между извършеното действие или бездействие и невъзможността да бъдат събрани задълженията на юридическо лице.

С влезлия в сила РА Р-22220619004583-091-001/24.03.2020 г. са установени задължения на ЛЕДЖЕНДАРИ БИЛД ООД със съдружници и управители П. Й. Е. и И. Д. В. за корпоративен данък за 2017 г. и 2018 г. във връзка с непризнати разходи по фактури за доставки на материали и неотчетени приходи - от постъпления в касата, за които не са представени документи, и по договори с ХОУМ ТРЕЙДС ЕООД.

Безспорно укритите приходи при подаването на ГДД представляват укрити факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, тъй като са от значение за дължимостта на прекия данък, установен с РА. Декларирането на разходи по фактури, по които не са осъществени доставки, и на приходи в по-малък размер е извършено от управителя със знанието, че по-този начин намалява задълженията на представляваното от него дружество, както твърди касаторът.

Тъй като всяко юридическо лице се управлява от определени органи и чрез тях то участва в гражданския оборот, а органите на управление винаги се състоят от физически лица, то последните по силата на закона формират и изявяват волята на юридическото лице и валидно го обвързват (виж Решение 120/2.02.2000 г. на ВКС по гр. д. 704/99 и др.). Същото се отнася до знанието на едно юридическо лице като субективен елемент и до действието (бездействието) му по укриване на факти и обстоятелства.

Правилно приема първостепенният съд обаче, че приходните органи не са доказали наличието на пряка причинна връзка между поведението на управителя, свързано с декларирането на данни, целящи да бъдат платени от дружеството данъци в по-малък размер от дължимите, и невъзможността да бъдат събрани от публичния изпълнител задълженията на това юридическо лице, установени с РА.

Неоснователен е доводът на касатора, че тази причинно следствена връзка е налице, тъй като поради укритите факти при декларирането, преди установяването на задълженията с РА приходната администрация не е разполагала с необходимата информация за действителния размер на задълженията, за да пристъпи към тяхното събиране.

Безспорно е установено по делото и коментирано от решаващия орган в неговото решение, че изпълнителното дело за принудително събиране на декларираните от дружеството задължения е образувано още през 2015 г. и единственото действие на публичния изпълнител е налагането на запор върху банковата му сметка, която обаче е запорирана още през 2013 г. В решението на решаващия орган е налице констатация за това, че в края на 2018 г. ЛЕДЖЕНДАРИ БИЛД ООД разполага с активи, заведени по сметка 206 Машини и оборудване на стойност 7 412.80 лв. и по сметка 207 Транспортни средства на стойност 3 000 лв. На 07.02.2019 г. е продаден товарен автомобил Форд Транзит, собственост на ЛЕДЖЕНДАРИ БИЛД ООД.

Въпреки изложеното декларираните, но невнесени от ЛЕДЖЕНДАРИ БИЛД ООД задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за 2017 г. и за осигурителни вноски за 2017 г. и 2018 г. не са събрани от публичния изпълнител. Изложеното потвърждава тезата на съда, че между декларирането и събирането на дължимите задължения за корпоративен данък не съществува пряка причинна връзка.

Що се отнася до обстоятелството, че за да продължи да работи след запорирането на банковата му сметка, ЛЕДЖЕНДАРИ БИЛД ООД посочва в издаваните от него фактури банкова сметка на ХОУМ ТРЕЙДС ЕООД, по която постъпват дължими суми от негови клиенти, то същото отново подробно е обсъдено в решението на решаващия орган. Изводът е, че по този начин е избегнато принудителното събиране на задълженията на дружеството, но така получените по сметката на ХОУМ ТРЕЙДС ЕООД суми впоследствие постъпват в касата на ЛЕДЖЕНДАРИ БИЛД ООД. Именно поради това директорът на Дирекция ОДОП София приема, че във връзка с тези суми не е налице основанието на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на управителя.

Поради изложеното неоснователно се твърди в касационната жалба, че АССГ не е мотивирал в достатъчна степен изводите си за материална незаконосъобразност на РА и не е обсъдил всички факти, констатирани от приходните органи в хода на ревизията.

По тези съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила, а на ответникът по касация да се присъдят сторените разноски.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение