Решение № 204 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2014 г.

Решение № 204 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. С. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 2487 от 28.11.2013 г. по в. гр. д. № 2620 по описа за 2013 г. на Окръжен съд Варна, с което частично e отменено решение № от 17.04.2013 г. по гр. д. № 10852/2011 г. на Районен съд Варна в частта за определените режим на лични отношения и издръжка за горницата над 150 лв. до присъдените 350 лв. месечно за периода 15.06.2012 г. -15.01.2013 г. и за горницата над 250 лв. до присъдените 350 лв. месечно за периода след 15.01.2013 г. и вместо това е постановено друго с което е отхвърлил иска за заплащане на издръжка в полза на детето над така посочените горници, определен е режим на лични отношения за бащата - всяка първа и трета седмица от месеца - от 10.00 часа в събота до 17 часа в неделя, един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, всяка четна година през Коледните празници /от 10.00 на 24.12. до 17.00 часа на 25.12./ и за В. /от 10.00 часа на Р. петък до 17.00 часа в понеделник/ и всяка нечетна година за Новогодишните празници / от 10.00 часа на 31.12. до 17.00 часа на 1.01./, а в останалата част досежно определеното местоживеене на детето при майката, предоставяне на упражняването на родителските права на майката и определяне на издръжка в размер на 150 лв. за периода 15.06.2012 г. -15.01.2013 г. и по 250 лв. месечно за периода след 15.01.2013 г. и отхвърлянето на иска за издръжка до претендирания размер от 700 лв. решение № от 17.04.2013 г. по гр. д. № 10852/2011 г. на В. е потвърдено. С определение № 709 от 30.05.2014 г. е допуснато касационно обжалване само в частта досежно определената издръжка поради констатирано противоречие при определяне на нейния размер с т. II и т. 5 от ППВС № 5 от 16.11.70 г., съгласно които нуждите на лицата, които имат право на издръжка са конкретни и освен от възрастта и образованието, зависят още и от всички обстоятелства, които са от значение за случая/т. II/, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат пред вид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. В съдебно заседание страните не явяват. Постъпили са писмени бележки от касаторката с подробно развити доводи. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение, влязло в сила в тази част на 19.07.2013 г. От брака си имат родено едно дете. Производството е висящо досежно иска за издръжката по чл. 143 от СК. Двата критерия за определяне размера й са законово определени в чл. 142, ал. 1 от СК - нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нормативно определеният минимум за издръжка на дете - е ? от минималната работна заплата /или понастоящем 85 лв./ При преценка на нуждите следва да се съобрази следното: Детето Д. е [дата на раждане] Страда от Болест на Х. - вродено заболяване на колона /част от дебелото черво/, при което липсват нервни ганглии в неговата стена, отговорни за движението на храната. Заболяването е с хронично-рецидивиращ ход и до предявяване на иска /за периода 2008 г. -2011 г./, във връзка с него на детето са направени общо шест операции. Според заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза - същото изисква постоянно комплексно лечение - оперативно и медикаментозно. Необходима е и безглутеинова и безлактозна диета, поради установен вторичен дефицит на ензима лактаза и непоносимост към глутен. Необходими са и медикаменти, съдържащи храносмилателни ензими /подобряващи смилането на храната/ и пробиотици, възстановяващи и регулиращи чревната бактериална флора. Поради бактериален свръхрастеж са необходими и периодични антибиологични курсове. Според експертизата от ежедневно необходимите за детето продукти от НЗОК се поема 100% само безлактозното брашно. Цената на безлактозното мляко е 10 лв. и за месец са необходими около 4 опаковки. Съгласно представен протокол от 31.05.2012 г. за проведено изследване - детето е с битова алергия /към домашен прах/ и поленова алергия, поради което периодично се налага да приема З.. Установявана се от представените касови бонове за закупуване на лекарства, че средно за месец стойността им възлиза на 100 лв. По делото са приети доказателства /фактури/, от които е видно, че ежемесечно във връзка с необходимата диета на детето, майката прави разход за специални храни в размер средно на около 190 лв. /например през м. 09.2012 г. - 87 лв., м. 12.12 г. -253 лв., м. 01.2013 г. -156 лв., на 17.05.2013 г. -352 лв., на 11.06.2013 г. - 173 лв., на 18.07.2013 г. -195 лв., на 27.08.2013 г. -144 лв., на 20.09.2013 г. -126 лв./ Представена е фактура от 29.07.2011 г., удостоверяваща еднократно плащане за избор на екип при оперативна интервенция в размер на 900 лв. Гореизложеното налага извод, че за детето Д. /което сега е 8 години/, освен присъщите за възрастта му нужди от храна, облекло, учебни пособия и извънкласни занимания, с оглед специфичните му потребности, обусловени от гореописаното заболяване - са необходими допълнително минимум още около 300 лв., от които 100 лв. за лекарства, 190 лв. за храни и останалата част - за непредвидени разходи, възникващи във връзка с постоянно налагащото се лечение /оперативно и медикаментозно/. Относно възможностите на лицата, които дължат издръжката: Бащата работи в Кораборемонтен завод Е. "Делфин" В., на длъжност "ръководител проект". Няма фиксирано месечно възнаграждение, но съгласно представените документи изчислено средно месечно възнаграждението му възлиза на 2 270 лв. - за 2012 г. /удостоверение № 1422 от 4.10.2012 г./, 1 140 лв. - за 2013 г./удостоверение № 1473/14.10.13 г./. Притежава в [населено място] едно собствено жилище /н. а. № 156 и № 157, т. IV н. д. № 762/29.12.99 г./ и друго в съсобственост с ищцата /н. а. № 169, т. V н. д. № 210/3.04.2010 г./. Няма установени други задължения или парични ангажименти /към други лица или институции/, които да изплаща. /Към настоящия момент - след м. 04.2014 г. кредитът, който е имал е погасен/. Не заплаща наеми. Страда от хронично заболяване, за лечението на което ежемесечно отделя около 40 лв. Съгласно удостоверение № 29529 от 15.10.2013 г. на ОД на МВР В. бащата е закупил л. а. "БМВ 525Д", който е регистрирал на 28.11.12 г. Майката - работи в Д. В., специалист " Банкови операции" и през 2013 г. получава средно месечно брутно възнаграждение от 893 лв. Няма разходи за наем, има два кредити за текущо потребление в размер на 8000 лв./с падеж 2032 г./ и за 15 000 лв./с падеж 09.204 г./, които изплаща. Съгласно удостоверение № 94ММ от 7.11.2012 г. от АСП Дирекция социално подпомагане В. - получава месечна добавка за 2013 г. за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст по чл. 8д от З. - 70% от минималната работна заплата /към настоящия момент възлизат на 241 лв./ и месечна добавка по чл. 7/8/ от З. в размер на 70 лв. Получавала е/ до 31.08.2012 г./ и месечни добавки за социална интеграция в общ размер от около 30 лв., за които няма данни да продължава да получава след посочената дата. При тези факти въззивният съд е преценил, че размерът на необходимата за детето месечна издръжка е 650 лв. От тази сума е приспаднал получаваните от майката сигурни суми от около 220 лв. и е счел, че останалата сума от 430 лв. следва да се възложи на двамата родители, от които бащата следва да заплаща 250 лв./По отношение на майката е отчетено, че полага ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на детето и е със значително по-нисък доход от бащата./ Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи. При определяне на нуждите на лицето, имащо право на издръжка следва да се вземат пред вид всички съотносими обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на дължащите издръжка - както беше посочено по -горе зависят от техните доходи имотно състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите им, като се отчитат реалните грижи, които на всеки един поотделно полага. При положение, че само допълнителните нужди на детето /с оглед здравословното му състояние са 300 лв./, като съобрази възрастта му /ученичка в II клас/ и неизбежно следващите се необходимите разходи за учебни помагала и пособия, дрехи, обувки, дневни, извънкласни занимания - от една страна, а от друга възможностите на бащата, който получава трудово възнаграждение над средния размер за страната, няма други задължения и няма данни да полага грижи за други лица, настоящият съдебен състав намира, че за ежемесечната издръжка на детето Д. са необходими 860 лв. От тях следва да се приспаднат получаваните от майката помощи в размер на 310 лв. Останалата сума от 650 лв. следва да се възложи на двамата родители, като бащата следва да заплаща 450 лв. Съдът отчита, че след фактическата раздяла на страните основната грижа за детето е поета от майката, както и факта, че тя е със значително по-ниски доходи. Издръжката е дължима от датата на фактическата раздяла - 15.06.2012 г., като се съобрази, че видно от представените пощенски записи от 15.08.2012 г. до 15.01.2013 г./седем месеца/ бащата ежемесечно е заплащал по 100 лв. издръжка. За посочения период дължимата издръжка е по 350 лв., а от 15.01.2013 г. по 450 лв. В останалата част до 700 лв. претенцията е недоказана и следва да бъде отхвърлена. С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на касаторката следва да се присъдят реално направените пред настоящата инстанция разноски. В случая - видно от представения договор за правна защита и съдействие те възлизат на 1000 лв. за адвокатски хонорар, като от тях съобразно уважената част от иска следва да се присъди сумата от 600 лв. В останалата част искането е недоказано. /Относно разноските, направени пред въззивната инстанция - въззивният съд се е произнесъл/. С оглед гореизложеното - въззивният акт следва да бъде отменен в частта, досежно издръжката, а въпроса решен по същество, поради което Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение