Решение № 9653 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1040/2014 г.

Решение № 9653 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1040/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта срещу решение № 7113 от 18.11.2013 г., постановено по адм. дело № 2453/2013 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Румяна Славчева Петракиева е отменена негова заповед № 2/15.02.2013 г. за прекратяване на служебното й правоотношение като "главен експерт" в Дирекция "Бюро по труда" - Плевен, на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. Иска се отмяна на съдебния акт поради наличие на пороците, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата оспорва жалбата с доводи, изложени в писмения отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба по отношение на присъдените разноски в полза на Петракиева. Счита възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, неуважено от АССГ, за основателно. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съдебен състав. След изпълнение на задълженията по чл. 168 от АПК и чл. 236, ал. 2 от ГПК правилно решаващият спора по същество съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 - 5 от АПК и я е отменил. Като се имат предвид писмените доказателства относно оценяването (л. 37 - 47, л. 54 - 62), обосновано административният съд е отбелязал, че резултатите от проведените междинна и заключителна срещи относно изпълнението на работния план, постигнатите цели и резултати, и изложеното относно компетентността на държавния служител, включително и заключителната оценка (4 - изпълнението отговаря не напълно на изискванията), контрастират на поставената най-ниска окончателна годишна оценка от контролиращия ръководител (5 - неприемливо изпълнение). Оценяващият ръководител е изложил подробни мотиви за обосновка на оценката "изпълнението отговаря не напълно на изискванията", включително с оглед на изискванията по чл. 76, т. 7 от ЗДСл за основаване на обективно установими факти и е дал пояснения на конкретните причини, довели до констатираните слабости (л. 40, л. 42). Верни са изводите за това, че при разглеждане на възражението контролиращият ръководител е намалил оценката, като е поставил най-ниската възможна, без да изложи конкретни обективно установими факти и обстоятелства, които да кореспондират с изискванията на чл. 17, т. 5 от НУРОИСДА и да опровергават отразените факти относно дейността на държавния служител при междинната среща и окончателната оценка на оценяващия ръководител. Основателно е обърнато внимание на справката за получена оценка 2 и 3 за периода 2004 - 2011 (л. 318), които заедно с констатациите при междинната среща сочат на основателност на възраженията за липса на обективност и безпристрастност на оценяването, съгласно чл. 76, т. 7 от ЗДСл и чл. 24, ал. 2, вр. с чл. 18 и чл. 21 от Наредбата. Относно мотивите, свързани с позоваване на допуснати дисциплинарни нарушения и предвид приложената заповед (л. 48) би могло да се има предвид решение № 4866/2014 г. по административно дело № 10761/2013 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 4104/2014 г. на АССГ, с което е отменена посочената заповед като незаконосъобразна и са изложени мотиви за това, че сочените в нея дисциплинарни нарушения на са установени. Крайните изводи на АССГ за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон при оценяването, както и несъобразяване с основните принципи по чл. 4 и чл. 7 от АПК се явяват обосновани и в съответствие с цитираните по-горе разпоредби и сочат на незаконосъобразно приложение на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Налага се извод, че в тази му обжалвана част решението не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба в тази й част да се остави без уважение като неоснователна. За разлика от участващия по делото прокурор съдът счита, че касационната жалба се явява неоснователна и в частта й относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед на направеното възражение за прекомерност и при преценка на фактическата и правна сложност на делото, съдът е изложил убедителни мотиви, че тази сложност не може да се определи като незначителна, както и аргументи за обема на конкретно положените процесуални усилия от ангажирания адвока по делото. Поради това не следва да се уважи възражението в касационната жалба и да се намалят присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. При този изход на делото, основателно е искането на ответницата за присъждане на разноски в касационното производство, но то не подлежи на уважаване предвид липсата на доказателства за реално направени разходи пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,