Решение № 1448 от 9.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, подадена чрез юрисконсулт Станчева против Решение 3340/17.05.2022г. постановено по адм.д.10992/2019г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Наген ООД, [ЕИК] е отменен Ревизионен акт Р-22220218006711-091-001/14.05.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с Решение 1255/22.07.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП-София при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 01. 2015 г. до м. 04. 2016 г., от м. 06. 2016 г. до м. 04. 2017 г., от м. 06. 2017 г. до м. 07. 2017 г., м. 09. 2017 г., от м. 11. 2017 г. до м. 01. 2018 г. и м. 03. 2018 г., общо в размер на 16 800.53 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 5 436.21 лв., както и в частта за установен корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г., общо в размер на 1 051.47 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 159.42 лв. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е установил фактическа обстановка, която не кореспондира със събраните по делото доказателства. Сочи, че са налице достатъчно преки и косвени доказателства за получаване на стоките по спорните фактури, както и че правилно е приложен особения ред за облагане по чл.122 ДОПК. Искането е за отмяна на оспореното решение и отхвърляне на жалбата против ревизионния акт. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Ответникът по касация Наген ООД, чрез упълномощен адвокат оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено, че основната дейност на Наген ООД се осъществява в кафе-аперитив за продажба на напитки и бързо хранене, находящо се в София. Предмет на обжалване са установени от органите по приходите факти и обстоятелства, довели до определяне на данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 16 800.53 лв., ведно с лихви за забава в размер на 5 436.21 лв., и по ЗКПО общо в размер на 1 051.47 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 159.42 лв. При извършена справка в програмен продукт VAT 14, на доставчици на ревизираното лице било установено, че изброените в ревизионния акт търговци са издали на данъчно задълженото лице фактури, които не са включени в дневниците за покупки на Наген ООД. След извършване на насрещна проверка на доставчиците и получените от тях доказателства, ревизиращите органи са констатирали, че по отношение на тези фактури, посочени в табличен вид в ревизионния доклад са налице доказателства за осъществени реални доставки на фактурираните стоки. Прието е, че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като тези фактури не са били отразени в счетоводните регистри на ревизираното лице и стоките не са били заведени счетоводно, съответно не е отчетен приход при реализацията им. Счетено е, че извършените и неотчетени продажби представляват доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, които са облагаеми и върху формираната данъчна основа е начислен ДДС и корпоративен данък в съответните размери. За да отмени ревизионния акт съдът е приел, че направеният от ревизиращите органи извод за наличие на предпоставки за провеждане на ревизионно производство по реда на чл. 122 от ДОПК е неправилен. Според съда в случая неправилно е прието, че само издадените фактури са достатъчни като доказателство за извършване на доставките, и въпреки че наличието на подпис на получател на фактурата не е задължителен реквизит от гледна точка редовността на документа по ЗСч и ЗДДС, то наличието на такъв подпис, положен от името на жалбоподателя или от неговите служители, представлява признание, че стоката е доставена и получена, респективно, че лицето е разполагало с данъчния документ, но не го е отразило в счетоводството си. По отношение на процесните доставки административния съд се е позовал на заключението на вещото лице, изготвило съдебно-графологичната експертиза, според която част от спорните фактури не съдържат подпис на получател, а тази част от тях, които са подписани, не са подписани от управителя на дружеството-жалбоподател. Съдът е посочил в мотивите на решението, че от обясненията на проверяваните дружества /преки доставчици/ е изяснена технологията на възлагане и отразяване на поръчките и издаване на първични счетоводни документи във връзка с конкретната доставка, но не са представени доказателства за реалното получаване и заплащане на фактурираните стоки от дружеството-жалбоподател, което са потвърждава и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Въпреки установената по делото материалнотехническа обезпеченост на доставчиците, според решаващия съд, това обстоятелство не е достатъчно ревизиращите и решаващия орган да обосноват извод, че конкретните стоки, отразени по спорните фактури са получени именно от жалбоподателя. По тези съображения съдът е приел, че ревизионния акт съдържа неконкретизирани и неподкрепени с доказателства твърдения за укрити приходи, поради което е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението е правилно. Неоснователно е касационното оплакване за постановяване на първоинстанционното решение при неправилна преценка на събраните доказателства. След анализ на становищата и възраженията на страните решаващият съд правилно е формулирал въпроса, върху който се концентрира спорът между тях - подкрепят ли събраните доказателства наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Отговорът му е обусловен от установеността на получаването на стоките по процесните фактури от ревизираното лице и последващата им реализация. Видно от доказателствата по делото, за процесните периоди от посочените в ревизионния акт дружества са издадени фактури за продажба на алкохолни и безалкохолни напитки и хранителни продукти спрямо ревизираното лице, като в случая обосновано съдът е приел, че не е доказан факта на доставяне, получаване и плащане на стоките, предмет на процесните фактури. Както константно се приема в съдебната практика, наличието на фактура не е достатъчно да се установи реалното осъществяване на доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Релевантният факт, който подлежи на установяване в случая е прехвърлянето на право на собственост върху фактурираните стоки в полза на ревизираното лице и въз основа на него да са реализирани и укрити приходи от продажби на същите стоки. Сами по себе си издадените фактури не доказват реалността на обективираните в тях доставки, нито последващата реализация на тези стоки, респективно - не съставляват данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. При неустановеност на основанието за прилагането на особения ред за облагане по аналог, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че фактическите констатации в ревизионния акт не се ползват с материална доказателствена сила. Доказателствената тежест за това лежи върху приходните органи и след като те не са събрали доказателства, които да подкрепят наличието му, то обосновано решаващият състав е приел неустановените обстоятелства за неосъществени. В случая не са представени каквито и да било други доказателства, че именно тези фактурирани стоки са предмет на договорености между страните поръчка, постигнато съгласие, доставка. Няма съпътстващи документи за твърдяните от приходните органи доставки /освен представените фактури, по-голяма част от които дори не съдържат подпис за получател/, вкл. транспортни документи, които да установяват транспортирането конкретно на процесните стоки. Не са представени и доказателства за плащане на стоките в брой, в каквато насока са твърденията на доставчиците, свързани с установяване на принципния механизъм на доставка на стоките. Издадените фактури, още по-малко дадените обяснения, които не се отнасят до конкретните доставки, не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, които стоки лицето е реализирало, респ. е получило облагаеми приходи. Изводите за наличие на доставки не могат да почиват на предположения, че се касае за трайни търговски отношения, както твърди касаторът. Представените писмени доказателства и обяснения от страна на доставчиците на ревизираното лице не дават задоволителен отговор на основния по делото въпрос кога, на кого и къде са предадени процесните стоки. При липсата на документи, доказващи предаването и приемането на същите, не може дори и в производство по реда на чл. 122 ДОПК да се приеме, че стоките са получени от ревизираното лице. Горните изводи се отнасят и до доставките, за които са издадени фактури, носещи подпис за "получател". Неоснователно е касационното оплакване, че съдът е игнорирал обстоятелството, че въпреки липсата на подпис на представляващия търговеца (установено посредством съдебно-графологичната експертиза), фактурите имат подписи, които биха могли да бъдат на наети лица, натоварени с получаването на стока. Фактурите са частни диспозитивни документи, при което в тежест на приходните органи е доказването на твърденията за подписване на фактурите от именно от такива лица. При назначаването на графологичната експертиза, ответникът в първоинстанционното производство не е поставил такава задача на вещото лице, макар да е имал възможност за това. Пропускането на тази възможност е довело до непълнота на доказателствата по вина на страната, която не може да бъде касационно основание. По отношение на фактурите, издадени от "Метро кеш енд Кери България" ЕООД, макар и неподписани, следва да се приеме, че стоките описани в тях са получени. Отношенията между "Метро кеш енд кери България" ЕООД и неговите клиенти са регламентирани от Общи условия, които клиентът приема. Съгласно тези условия фактическото предаване на стоките по фактурите става на датата на извършване на продажбата, на приносителя на клиентската карта, който с плащането на фактурираната стойност потвърждава получаването им. От изложеното следва, че независимо, че фактурите не са подписани от ревизираното лице като получател, то същото като притежател на клиентска карта се е съгласило с Общите условия за пазаруване във веригата, респективно е получило стоките на датата, на която същите са били закупени посредством неговата карта. По отношение на този доставчик жалбоподателят твърди, че фактурите не са осчетоводени, тъй като стоките били за негови лични нужди, а според ревизионния акт и ревизионния доклад стоките са закупени за целите и дейността на дружеството. Този извод на ревизиращите органи е изцяло необоснован и немотивиран, доколкото в случая не е направен анализ на стоките, не е изследвано количеството и вида им, нито дали същите продукти съответстват на дейността на ревизирания субект, а не са за лични нужди. Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 3 012.35 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение