Решение № 1292 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5461/2007 г.

ВКСV гражданско отделение30.01.2009 г.докладчик Надежда Зекова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решението от 29.3.2007 г. по гр. д. № 1370/2005 г. на Софийския апелативен съд. Дава ход на делото за разглеждане по същество от касационния съд. Назначава техническа експертиза, изпълнена от вещото лице П. П. за заключение, както следва: определяне териториалната идентификация на земята, отредена за терен на РКС П. със заповед № 349/1957 г. на зам. министъра на комуналното стопанство и благоустройството и прилагане на скица на същия терен с отразяване на съществуващите към онзи момент сгради. определяне териториалната идентификация на парцел **** в кв. 4 по плана на гр. П. към 1991 г., прилагане скица на имота и отразяване на съществуващите сгради заключение по въпроса налице ли е идентичност (припокриване) на част от терена по заповедта от 1957 г. с терена на парцел **** в кв. 4 и прилагане на скица заключение относно възможността за реално обособяване като самостоятелен имот на незастроен терен от парцел **** в кв. 4 по плана на гр. П. и скица Определя на вещото лице възнаграждение 250 лв., от които 125 лв. да внесе ищеца "К" ЕООД и 125 лв. да внесе. ответникът "Б" А. Дава възможност на страните да представят допълнителни доказателства по предмета на спора. Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.

Мотиви

Решение № 1292 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5461/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК (отм.). Подадена е касационна жалба от "Б" А., гр. П. наименование "М"/ срещу решението на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1370/2005 г. Ответникът по жалбата, ищец по делото, "К" ЕООД, гр. П. счита жалбата за неоснователна. При касационната проверка се установи следното: Делото е образувано по иск на Р. к. с. гр. Б. против "М" ЕООД за предаване на собствеността и владението на терен с площ 8608.80 кв..м., намиращ се в кв. 301 по плана на гр. П. от 1988 г. и записан с кадастрален № 4* хода на производството по гр. д. № 631/1997 г. на Благоевградския окръжен съд, на основание чл. 181 ГПК, като трето лице със самостоятелни права върху имота е встъпило "К" ЕООД, предявило установителен иск за собственост срещу страните и иск за предаване владението на имота срещу М. промишленост П. Благоевградският окръжен съд като първа инстанция с решение от 9.08. 2002 г. е признал за установено спрямо РКС - Б. и "М", А., гр. П., че "К" ЕООД е собственик на парцел **** в кв. 4 по плана на гр. П., осъдил е "М" А. да предаде на "К" ЕООД владението на същия парцел **** площ 9230 кв. м. и отхвърлил предявеният от РКС - Б. иск да му бъде предадено владението върху имота. По жалба на "М" А., гр. П. е образувано гр. д. № 2119/2002 г. по описа на Софийския апелативен съд, който с решение от 6. 8. 2003 г. е отменил първоинстанционното решение, с което е уважен иска на "К" ЕООД срещу "М" А. и отхвърлил иска. С решението е обявено, че първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска на "К" ЕООД за признаване на собствеността му върху имота спрямо О. к. с. - Благоевград, правоприемник на РКС - Б. и е отхвърлен иска на кооперативния с. срещу "М" А. по чл. 108 ЗС за владението на имота, е влязло в сила поради необжалване. Така предмет на настоящото дело е останал спорът между "К" ЕООД и " М. промишленост" П. за собствеността и владението на парцел **** в кв. 4 по плана на гр. П. Върховният касационен съд с решение от 4.7.2005 г. е отменил решението на апелативния съд и върнал делото за ново разглеждане. Софийският апелативен съд с решение от 29.3.2007 г. по гр. д. № 1370/2005 г. е оставил в сила решението на Благоевградския окръжен съд от 9.8.2002 г. по гр. д. № 631/1997 г. Касационната жалба на "Б" А., гр. П. срещу въззивното решение на апелативния съд съдържа оплаквания за нарушения материалния закон и процесуалните правила. Жалбата е основателна. Решаващият съд е приел, че със заповед на министъра на търговията от 1993 г. е възстановен спорния терен в полза на РКС - Б., на което основание той се легитимира като собственик на парцела. Разпореждането с имота в полза на "К" ЕООД с нот. акт за продажба № 174/1998 г. на Петричкия районен съд е извършено от "К" П., но със съгласието на собственика РКС Б., който е получил и продажната цена, поради което сделката е валидна и собствеността е преминала у купувача " К. " ЕООД. Изводите на съда не съответстват на доказателствата по делото и на закона. Ищецът "К" се позовава на правото му на собственост върху имота, придобито ч. сделката по нот. акт № 174/1998 г. При възникналия между страните спор за собствеността, ищецът носи тежестта за доказване, че праводателят му е бил собственик. Касационният съд споделя извода на въззивния съд, че дори формалният подавач по сделката "К" П. да не е било титуляр на собствеността, разпореждането е породило правни последици, защото сделката е одобрена от титуляра Р. к. с. Необоснован, постановен в нарушение на съществени процесуални правила, обаче, е изводът на съда, че до извършване на сделката, собственик на имота е Р. к. с. Въззивният съд е приел, че кооперативният с. е бил собственик на имота до одържавяването му през 1959 г. при действието на 35 ПМС и е възстановен по реда на ПМС 192/1991 г. със заповед на министъра на търговията от 1993 г. В исковата молба на Районния к. с. (праводател на "К" ЕООД) обаче изрично е посочено, че възстановяването на собствеността му е настъпило по силата на закона - § 1 Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите. Приложената към досието на делото заповед от 24.08.1993 г. на министъра на търговията, се отнася за имущество стопанисвано от "Т" ЕООД и не обвързва "М" АД. С оглед на така заявеното основание на първоначалния иск, което следва да се разглежда като признание на праводателя на "К" ЕООД относно придобиването на собствеността, решаващият съд е следвало да прецени условията за възстановяването на собствеността на РКС по реда на Закона за кооперациите. На първо място, не са изяснени действителните права на РКС върху спорния терен до изземването му от Държавата през 1959 г. и предоставянето на терена на държавни стопански предприятия. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива ч. сделка, давност или по друг начин, определен от закона. Приложеният по делото констативен нот. акт № 100/3.6. 1957 г. удостоверява, че изброените в него имоти се отчуждени и РКС - П. е заплатил съответните суми на бюджета. Този акт обаче не е доказателство за придобивния способ ч. който кооперативният с. е станал притежател на правото на собственост върху земята. Въззивният съд е приел, че отчуждените по ЗПИНМ имоти за мероприятия на кооперации се считат отчуждени по силата на самата регулация, но не е изложил съображения, как отчуждените имоти от държавата преминават в собственост на кооперациите. На л. 34 от досието на гр. д. № 631/1997 г. е приложена заповед № 349/25.1.1957 г. на БКСБ, с която на основание ЗПИНМ е одобрено отреждането на терен за консервна работилница на РКС по плана на гр. П. съобразно приложената към заповедта скица. Съгласно чл. 36 ЗПИНМ отчужденията за мероприятия, които се осъществяват въз основа на улично-регулационния план се извършват по реда на закона, а според чл. 42, т. 3 ЗПИНМ това са мероприятия на кооперации за направа на сграда и създаване на терени за осъществяване на дейността им. Съгласно § 83, ал. 4 ППЗПИНМ, държавните имоти, отредени по уличнорегулационния план за мероприятия на държавни учреждения или обществени организации се предават по реда на ЗС, а разпоредбата на чл. 15 от същия закон (редакция 1958 г.) допуска отстъпването в полза на кооперативни организации право да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие собствеността върху сградата, а досежно земята законът предвижда само възможност за отстъпване (възмездно или безвъзмездно) на правото на ползване на държавната земя от кооперативната организация. Същите правни възможности са предвидени и в чл. 38 и 39 от Правилника за държавните имоти - придобиване от кооперативните организации на право на собственост върху сгради и на право на ползване върху държавна земя. Следователно, не е изяснен въпроса за притежанието на отчуждените от държавата имоти на физически лица и отреждането им за мероприятие на РКС - дали земята е останала държавна собственост и с отреждането за нуждите на РКС той е придобил възмездно само правото на ползване или с отреждането и заплащането на съответни суми, кооперативният с. е придобил собствеността върху земята, а държавата е изгубила собствеността си - чл. 99 ЗС указание в тази насока би могло да се търси в баланса на кооперативния с. за 1957 - 59 год. в частта за дълготрайни материални активи, ако земята е заведена като кооперативна собственост. Такива доказателства по делото не са събрани. Липсват доказателства за териториалната индивидуализация на имота, за който се твърди, че е придобит в собственост от кооперативният с. през 1957 г. По делото е прието заключение на вещото лице И. А. / л. 65, 66 от досието на гр. д. № 631/1997 г., който установява че след 1958 г., целият терен отреден за консервна фабрика на РКС се води като един имот, разположен върху повърхността на отчуждените имоти на физическите лица. Този имот не е идентифициран съобразно отразяването му в плана и на основание цитираната по-горе заповед от 25.1.1957 г. на зам. министъра на комуналното стопанство и благоустройството. Тази териториална индивидуализация на имота към 1958 - 59 г. е условие да се прецени дали теренът, който сега се владее от дружеството - ответник попада върху същата земна площ. Касационният съд потвърждава констатациите на въззивния съд, че е налице правоприемство между Р. к.с. Благоевград, сега О. к. съюз. По делото са приложени съответните актове на МС в периода 1959 - 1961 г., с които е ликвидирана дейността на кооперативните с. и тяхната имущество е предадено на окръжните търговски предприятия, впоследствие отново са създадени окръжните кооперативни с. и на тях е върнато отнетото имущество. Касае се за т. н. "нормативно" правоприемство, когато с актове на компетентния държавен орган се създават или заличават стопански субекти и се определят имуществените им права, в условията на планово управление на икономиката при социалистическата държава. Въззивният съд е приел, че по силата на това правоприемство, праводателят на "К" ЕООД, РКС - Б. е бил легитимиран да възстанови собствеността си върху имота, владян от ответника. Освен изложеното по-горе за липса на доказателства относно придобивното основание на собствеността върху земята в полза на РКС и за териториалната идентификация на земята, отредена за нуждите на кооперативния с., въззивният съд не е изложил съображения за наличието на предпоставките за настъпване на реституцията съгласно § 1 ДР ЗК. По делото е приложен акт за държавна собственост №/24. 11. 1998 г. (л. 85), в който е отразено, че спорният парцел **** в кв. 4 по плана на гр. П., след 1959 г. е застроен с масивни стопански постройки и административна сграда. Не е установено чия е собствеността върху тези сгради. Ако при влизане в сила на Закона за кооперациите 1991 г., РКС - Б. не е бил техен собственик, може ли да се счита, че земята под сградите е същото онова имущество, което е иззето от кооперативния с. през 1959 г., когато не е имало застрояване и което му се възстановява по право. Законът предвижда възстановяване на собствеността на кооперативните с. върху иззетото имущество, но не предвижда хипотеза, когато отнетият имот е съществено променен. В случая имотът, владян от "М" П. не е имотът, отнет от РКС - П., защото е застроен и земята има обслужващо предназначение. Т. е. не е изяснено, каква част от незастроения терен на парцел **** може да бъде обособена като самостоятелен поземлен имот, за който е приложима реституцията по Закона за кооперациите. По изложените съображения Върховният касационен съд

Цитирани разпоредби

2