Решение № 17184 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4580/2019 г.

Решение № 17184 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4580/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт В. Мирчев. Жалбата е срещу решение № 4 от 20.02.2019 г., постановено по адм. дело № 139/2018 г. от Административен съд – Перник. С него е отменено решение за налагане на финансова корекция № РД 50-88/301/17-01 от 31.05.2017 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба. Ответникът – Сдружение с нестопанска цел "Местна инициативна група Брезник - Трън", с представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. С. Иванова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение. Иска и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на жалбата. Счита, че са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като обжалваното решение следва да се отмени, а предвид забраната за фактически установявания съгласно чл. 220 АПК, и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Перник е било образувано по жалба на Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) "Местна инициативна група Брезник - Трън" против решение за налагане на финансова корекция №РД50-88/301/17-01 от 31.05.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него е наложена корекция в размер на финансова корекция в размер на 61 911, 38 лева, съставляваща заявени и оторизирани суми за закупени от сдружението цветен принтер, счетоводен и правен софтуер, лек автомобил, климатик, компютърни конфигурации – 4 броя, метален архивен шкаф – 4 броя, принтер (мултифункционално устройство), шредер, лаптопи – 4 броя, конферентна маса, столове (посетителски) – 10 броя, директорски стол – 4 броя и мултимедийна конзола. Актът е издаден на основание на основание чл. 14, т. 1 от Договор № РД 50-88 от 13.06.2012 г., във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 59, ал. 3, т. 4 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 23) във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). С обжалваното решение № 4 от 20.02.2019 г. по адм. дело № 139/2018 г. Административен съд Перник е отменил оспорения пред него акт. За да постанови този резултат е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма като съдържал реквизитите по чл. 59, ал. 1, т. 1, 2, 3 от АПК, както и фактически и правни основания съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е приел също, че в хода на административното производство не е било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Актът обаче бил издаден при противоречие с материалноправните разпоредби, поради което било налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. За да се обоснове съдът е приел, че при издаване на обжалваното решение за налагане на финансова корекция, освен противоречиво посочени правни основания за издаване му, не е установена "друга нередност" по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 (ред. ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 година) от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 година. Фактическо основание за издаване на оспорения административен акт е било установено от административния орган нарушение, състоящо се в прекратяване на членството на Община Брезник и Община Трън в СНЦ "Местна инициативна група Брезник - Трън". Административният съд е счел, че административният орган не е отчел, че процедурата по прекратяване на членството на двете общини по реда на чл. 28 във вр. с чл. 29, ал. 1, т. 4 от Устава, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЮЛНЦ била недовършена, тъй като нямало взето от Общото събрание на сдружението решение за прекратяване на членството на Община Брезник и Община Трън. Освен това прекратяването на членството на двете общини в сдружението, не можело да се обвърже и с преустановяване на подпомаганата дейност на сдружението по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 23 във връзка с чл. 14, т. 1 от Договора, във връзка с чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23. Не било установено основанието по чл. 59, ал. 3, т. 4 от Наредба № 23, че активите, придобити въз основа на одобрения проект, не се използват по предназначение по посочените в решението причини. Обжалваното решението е допустимо. Неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на обжалваното решение, тъй като първоинстанционната жалба е била просрочена. Така е, защото процесното решение не е било редовно съобщено на оспорващия. Отметката в приложените по делото разписки, че "пратката не е потърсена" не удостоверяват редовно съобщаване. Не са били налице е условията по чл. 61, ал. 3 от АПК за поставяне на съобщение на таблото за обявления, тъй като този ред се прилага ако адресът на лицето не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес. В случая тези условия не са били налице. Обжалваното решението е и правилно. Следва да бъде посочено, че административният орган неправилно е наложил финансова корекция по реда и на основание на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) - чл. 70, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от този закон. Условията и реда за предоставяне на безвъзмездна помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. на регламентирани в коментираната по-горе Наредба № 23 със същото наименование. По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ, същият закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по заявлението за подпомагане, респ. по заявката за плащане е проведена изцяло по реда на Наредба № 23, която наредба е издадена от министъра на земеделието и храните на основание § 35, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Затова по ПРСР /какъвто е случая/ не е приложим реда на ЗУСЕСИФ, а приложения следва да намерят разпоредбите на ЗПЗП и специалната Наредба № 23. Доколкото обаче с процесното решение за налагане на финансова корекция са изложени фактически и правни основания и по Наредба № 23, които предвиждат възможност за постановяване на същия резултат - връщане на вече платените суми (чл. 59, ал. 3, т. 4 от Наредба № 23), то следва да се приеме, че допуснатото нарушение не е съществено. Като при преценката за законосъобразността на обжалвания административен акт следва да се обсъдят само относимите разпоредби от Наредба № 23. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд правилно е стигнал до извод, че не са били налице основания да издаване на процесния административен акт. Изложените фактически основания за издаване на оспорения административен акт са прекратяване на членството на Община Брезник и Община Трън в СНЦ "Местна инициативна група Брезник - Трън". Прието е, че с това е нарушено условието по чл. 9 от Наредба № 23 и са нарушени разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 23 и чл. 14, т. 1 от Договора. А финансовата корекция, респ. връщането на вече платените суми, е наложено на основание чл. 59, ал. 3, т. 4 от Наредба № 23. С обжалваното решение административния съд правилно е приел, че административния акт е постановен в нарушение на материалния закон. Обосновано е прието, че Община Брезник и Община Трън не са прекратили членството си в СНЦ "Местна инициативна група Брезник - Трън", поради което не са налице фактическите основания за издаване на процесния акт. Следва обаче да се коригират с настоящото решение мотивите на първоинстанционния съд в тази насока, както следва: От данните по делото се установява, че Общински съвет (ОбС) – Трън и ОбС – Брезник с решения съответно от 26.11.2015 г. и 09.12.2015 г. са решили да прекратят членството си в СНЦ "Местна инициативна група Брезник - Трън". А с нотариална покана от 25.04.16 г. (л. 303 от делото) кметът на Община Брезник е уведомил СНЦ "Местна инициативна група Брезник - Трън" за решението на ОбС – Брезник за прекратяване на членството, като нотариалната покана е получена на 03.05.2016 г. (л. 304 от делото). Това са единствените доказателства за прекратяване членството на Община Брезник и Община Трън в СНЦ "Местна инициативна група Брезник - Трън". Въз основа на тях обаче не може да се обоснове извод, че членството на двете общини е прекратено. Действително според чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЮЛНЦ членството се прекратява с едностранно волеизявление до сдружението. В случая такова е налице само за Община Брезник, тъй като само за тази община волеизявлението е достигнало до сдружението с коментираната нотариална покана. Но нормата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЮЛНЦ не е императивна. С устава на сдружението е приет различен, разширен ред за прекратяване на членството в сдружението. Според чл. 28 от Устава всеки член на сдружението може да го напусне доброволно след подаване на писмена молба най–малко един месец предварително и след уреждане на всички финансови взаимоотношения. А съгласно чл. 29, ал. 1, т. 4 от Устава всеки член на сдружението може да прекрати членството си в сдружението по собствено желание след подаване на изрична писмена молба, разглеждане и гласуване на същата от Общото събрание. Според чл. 33, ал. 1, т. 4 от Устава ОС освобождава членове на сдружението, подали молба за доброволно прекратяване на членството. Предвид на това за прекратяване на членството не е достатъчно само волеизявление до сдружението, а е необходимо и решение на ОС за това. В случая такова решение на ОС не е налице. Освен това по делото е приложено удостоверение за актуално състояние от 13.01.2017 г. на СНЦ "Местна инициативна група Брезник - Трън" (л. 297-299 от делото), от което е видно, че към последната дата членството на двете общини не е прекратено, както и че няма прекратяване дейността на сдружението, нито сдружението е в процес на ликвидация. Същите факти се установяват и от удостоверение за актуално състояние от 16.02.2018 г. (л. 6-7 от делото), което удостоверява, че и към 31.12.2017 г. (след издаване на процесното решение за финансова корекция) посочените в предходното изречение факти са същите. С оглед на изложеното не са били налице фактическите основания, посочени в процесното решение за финансова корекция, както правилно е приел административния съд като краен извод. При непрекратяване членството на двете общини в сдружението, нито на самото сдружение, няма нарушение и на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 23. Не са били налице и правните основания за разпореденото с процесното решение за финансова корекция. Последната е наложена на основание чл. 59, ал. 3, т. 4 от Наредба № 23 за нарушения по чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 23 и чл. 14, т. 1 от Договора. Според чл. 59, ал. 3, т. 4 от Наредба № 23 Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече платени суми когато (Местна инициативна група) МИГ не използват придобитите на основа на одобрения проект активи по предназначение. На това основание връщане на вече платени суми може да се постанови когато не се използват придобитите на основа на одобрения проект активи по предназначение. В случая описаните в 15 точки в процесното решение няма данни и дори не се твърди, че не се използват по предназначение. Посочването в мотивите на оспорения акт, че активите на МИГ няма да могат да се използват по предназначение, а за реализиране на Стратегия за местно развитие по ПРСР за периода 2014 – 2020 г., също не обосновават обратен извод. Правейки този извод, административният орган не е съобразил, както правилно е отбелязано и от първата инстанция, че договор № РД 50-88/13.06.2012 г. и Наредба № 23 не регламентират задължение на сдружението да кандидатства за подпомагане през следващия програмен период. Мониторинговия период по чл. 55 от Наредбата задължава получателите на помощта да използват придобитите въз основа одобрения проект активи по предназначение; да не продават, даряват, преотстъпват ползването на активите, предмет на подпомагане, под каквато и да е форма, с изключение на случаите когато това се изисква по закон; да не променят местоположението на подпомогнатата дейност и да не я преустановяват по други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство. Но разпоредбата не въвежда условие, сдружението да кандидатства за реализиране на Стратегия за местно развитие по ПРСР за периода 2014-2020 г. Подпомагането за последния е уредено с Наредба № 22/2015 г. за прилагане на подмярка 19. 2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., издадена от МЗХ. Тази наредба не съдържа препратка към Наредба № 23 и процесния договор. Другояче казано, необоснован е направеният от административния орган извод, че придобитите от сдружението активи няма да се използват по предназначение съобразно изискването по чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наредба № 23. Не е изследвано и налице ли е изключението по ал. 2 от посочената разпоредба, приложимо в случаите на изтекъл амортизационен срок за част от оборудването. Не се установяват и условията по чл. 55, ал. 1, т. 4 от Наредба № 23, според която за срок 5 години след сключване на договора за финансово подпомагане получателите са длъжни да не преустановяват подпомогнатата дейност. В случая не е установено подпомогнатата дейност да е преустановена. Доводите в касационната жалба, че за 2016 г. и 2017 г. няма доклади от СНЦ "Местна инициативна група Брезник - Трън", не следва да се обсъждат, тъй като тези доводи не са мотиви за издаване на оспорения административен акт. Освен това само липсата на доклади не могат да обосноват извод, че сдружението е преустановило подпомогнатата дейност, предвид данните от удостоверенията за актуално състояние, че сдружението не е прекратено. Този въпрос въобще не е изследван в административното производство по издаване на оспорваното решение за финансова корекция. Според чл. 14, т. 1 от тристранния договор №РД 50-88/13.06.2012 г. РА има право да изисква възстановяването на сумите по извършени плащания, заедно със законната лихва към тях, когато МИГ не е изпълнила някое от задълженията си по този договор или Наредба № 23 или други нормативни актове, свързани с прилагането на ПРСР. В случая не се установява такова неизпълнение на задължение. При липсата на доказателства за извършено от сдружението нарушение по чл. 14, т. 1 от договор №РД 50-88/13.06.2012 г., във връзка с чл. 59, ал. 3, т. 4 от Наредба № 23, както и за неизпълнение на друго от задълженията му по Наредба № 23 и останалите нормативните актове, свързани с прилагането на ПРСР, правилно административният съд е приел, че в случая не се установява нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство. В горния смисъл е и практиката на ВАС по идентичен казус - решение № 14485 от 26.11.2018 г. по адм. д. № 10289/2017 г., IV отд. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Присъждане на разноски е поискано и от СНЦ "Местна инициативна група Брезник - Трън". Това искане също е неоснователно, тъй като няма данни сдружението да е направило разноски по касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,