Решение № 8440 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 307/2011 г.
ВАСVI отделение14.06.2011 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
Оставя в сила решение № 72 от 9.11.2010 г. по административно дело № 685/2010 г. на Административен съд - Враца. Осъжда "Нов медицински център" ЕООД, ЕИК 106622227, със седалище гр. Враца и адрес на управление ул. "Скакля" № 6, да заплати на Районна здравноосигурителна каса - Враца, адрес гр. Враца, ул. "Иваница Данчов" № 2, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8440 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 307/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Нов медицински център" ЕООД гр. Враца, ЕИК 106622227, представлявано от управителя д-р Дарин Василев Драганов, действащ чрез пълномощника адв. Рая Стефанова, срещу решение № 72 от 9.11.2010 г., постановено по административно дело № 685 по описа за 2010 г. на Административен съд - Враца, с което е: 1) отхвърлена жалбата на "Нов медицински център" ЕООД против писмена покана изх. № 29-04-323/19.07.2010 г. на директора на РЗОК - Враца; 2) "Нов медицински център" ЕООД е осъдено да заплати на Районна здравноосигурителна каса - Враца сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли за отмяна на съдебното решение като неправилно. Обосновава и теза за незаконосъобразност на писмената покана, поради което иска и нейната отмяна. Ответникът по касация - директора на Районна здравноосигурителна каса - Враца, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Елза Русинова в писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, което моли да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага същата да се отхвърли. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от повереника на касатора пороци. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Враца по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от "Нов медицински център" ЕООД гр. Враца писмена покана с изх. № 29-04-323 от 19.07.2010 г. на директора на РЗОК - Враца за възстановяване на суми, получени без правно основание. Решението на Врачанския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Правилно на база събраните доказателства в мотивите на проверяваното решение е прието, че обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган в законоустановената форма, мотивиран е, като изрично са посочени фактическите основания за издаването му - извършена проверка и протокол за неоснователно получени суми, и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обоснована въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал е и преценката на съда за материална законосъобразност на оспорената писмена покана на директора на РЗОК - Враца за възстановяване на неоснователно получени суми в посочения в нея размер вследствие на превишение на регулативните стандарти за четвъртото тримесечие на 2009 г. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция е установено, че на жалбоподателя като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ съгласно договор № 060340 от 06.03.2009 г. с НЗОК, са определени с протоколи към индивидуалния договор конкретен брой регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2009 г. Според чл. 43, ал. 1 и 2 от цитирания договор броят/стойността в РС могат да бъдат преразпределени между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител и могат да бъдат нахвърляни с до 10 на сто, а през I-во, II-ро, и III-то тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15% определените му РС, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В ал. 3 на чл. 43 от договора е предвидено при превишаване на броя на възложените МДД и СМД извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, задължение на изпълнителя да възстанови на възложителя заплатените средства. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е превишил регулативните стандарти за четвъртото тримесечие на 2009 г., като стойността на заплатените от НЗОК суми, които е получил неоснователно, е в размер, който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с протокол за неоснователно получени суми. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане, съгласно чл. 43, ал. 3 от договора. С оглед на това обоснован се явява и изводът на решаващия съдебен състав, че след като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения (което не се оспорва и от жалбоподателя), изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. В случая става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,