Решение № 15348 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7266/2013 г.

Решение № 15348 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7266/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрк. Гачев, срещу решение № 2376 от 10.04.2013 г., постановено по адм. д. № 9347/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен отказ от финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2011, обективиран в Уведомително писмо, изх. № 02-100-2600/1983 от 21.07.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателната агенция /ДФЗ-РА/ и преписката е върната на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за ново произнасяне, съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в мотивите на решението. Релевирани се доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против уведомителното писмо, както и да се присъдят направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответникът - "Рила ферм" ООД, представляван от управителя Костадин Ингилизов, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез адв. Рупова изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението за законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че в конкретния случай немотивираността на административния акт не е достатъчно основание за отмяна на уведомителното писмо. Излага съображения, че законодателното изискване за мотивиране на акта не е абстрактно, а цели да разкрие мотивите и съображенията на органа, с оглед възможността на адресата на административния акт да осъществи правото си на защита. В конкретния случай счита, че мотивите на органа са възприети правилно от оспорващото дружество, доколкото същото е индивидуализирало административния акт, с който е извършено прихващането. Относно материалната законосъобразност на уведомителното писмо развива съображения, че аргументите на съда, извлечени от чл. 103 ЗЗД за прихващане на насрещни вземания, само ако са ликвидни и изискуеми, са неправилни. Сочи, че нормата на ЗЗД действа само при договорни правоотношения, а удържането на суми при прилагането на мерките за подпомагане, съгласно чл. 58 Регламент № 1122/2009 г. и чл. 5б от Регламент № 885/2006 г., се извършва със санкциите, наложени за бъдещ период, от момента на налагането им - с издаване на уведомителното писмо, без да е необходимо актът, с който са наложени да е влязъл в сила. Намира доводите на касатора за основателни и че са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по жалба на "Рила ферм" ООД, подадена чрез управителя Костадин Ингилизов, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2011 г. изх. № 02-100-2600/1983 от 21.07.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА. С оспореното уведомително писмо на жалбоподателя е била оторизирана субсидия в размер на 6493.26 лв., същата сума е била удържана от така оторизираната сума, вследствие на което подлежащата на изплащане на кандидата сума е била изчислена в размер на 0 лв. За да отмени обжалваното уведомително писмо и върне преписката за ново разглеждане, първостепенният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ - РА, в кръга на предоставените му правомощия. Преценил обаче, че то не отговаря на изискванията за форма и съдържание на индивидуалния административен акт, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът приел, че административният орган не е изложил конкретни фактически и правни основания за извършеното с акта приспадане от оторизираната за подпомагане сума. Посочил, че в обяснителната записка под таблица № 2 е записано, че колона "удържана сума" отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди, недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми задължения по други мерки и схеми. Преценил, че в уведомителното писмо не е посочено кое от трите изброени основания за "удържане" е налице в конкретния случай. Във връзка с уточнението на процесуалния представител на ответника, заявено пред съда, че прихващането е извършено със санкции за бъдещ период, наложени с предходно УП, касаещо кампания 2010 г., съдът е приел, че е недопустимо мотивите към административния акт да бъдат допълвани след неговото издаване, едва в хода на образувано съдебно производство. На второ място съдът развил съображения, че освен фактическите основания за издаване на оспорения отказ, от страна на административния орган не са посочени и приложимите правни основания. В тази връзка посочил, че отново с уточнение от страна на процесуалния представител на ответника, като приложима в случая, допълнително е посочена нормата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. Така обосновал краен извод, че неспазването на установената форма и непосочване на правните и фактически основания за издаване на индивидуалния административен акт представлява самостоятелно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като този пропуск възпрепятства от една страна упражняването на съдебен контрол, а от друга е пречка за упражняване на правото на защита на адресата на акта. Наред с констатираните нарушения досежно формата и съдържанието на административния акт, съдът е изложил и съображения относно материалната законосъобразност на акта. В тази връзка е приел, че извършеното прихващане със санкции за бъдещ период, наложени с уведомително писмо за предходна кампания, в конкретния случай е незаконосъобразно. Този си извод аргументирал с обстоятелството, че Уведомителното писмо за предходната кампания - 2010 г. е обжалвано по съдебен ред, следователно липсва влязъл в сила (стабилен) административен акт, подлежащ на изпълнение, респективно основание за процесното прихващане. По тези съображения и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, съдът е отменил уведомителното писмо, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Обжалваното решение е правилно. Възражението в касационната жалба за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, настоящият съдебен състав на ВАС намира за неоснователно, предвид следното: Видно от процесното уведомително писмо (таблица 1, стр. 5), на заявителя за финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2011 г., е оторизирана сума в поискания размер - 6493.26 лв. Видно от таблица 2, същата сума е била удържана от така оторизираната сума, вследствие на което подлежащата на изплащане на кандидата сума е била изчислена в размер на 0 лв. В обяснителните бележки под таблица 2 е посочено, че колона "удържана сума" отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Както правилно е установил административният съд, а и се признава в настоящата жалба, в обясненията под таблица 2 са посочени три отделни хипотези, при които е възможно да бъде извършено удържане на суми. В процесното уведомително писмо обаче не е конкретизирано коя от трите е приложима в случая, не е посочен актът, с който са наложени санкции за бъдещ период или недължимо са оторизирани суми, в какъв размер са те, нито е посочено налице ли са изискуеми задължения по други схеми и мерки. При така установените данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че при издаване на уведомителното писмо е нарушено изискването за форма на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, част от което е излагането на мотиви към административния акт. Правилно е прието от административния съд, че е недопустимо мотивите на акта да бъдат допълвани едва в хода на съдебното производство, какъвто опит е направил процесуалният представител на ответника, посочвайки, че прихващането е извършено със санкция за бъдещ период, наложена с УП за 2010 г., изх. № 02-100-2600/4918 от 3.10.2011 г. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който препятства както възможността за упражняване на контрол върху същия, така и възможността за организиране на адекватна защита срещу него. В тази връзка настоящият съдебен състав не споделя становището на представителя на ВАП, че въпреки непълното мотивиране от страна на органа, в конкретния случай адресатът на административния акт е успял да възприеме мотивите му и да организира защитата си, което прави допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила несъществено и неналагащо отмяна на административния акт. Както вече бе посочено, неизлагането на мотиви представлява неспазване на формата на акта, а не производствено нарушение при издаването му и съставлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК, като практиката на ВАС в тази насока е константна - напр. решения № 3899 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 13126/2012 г., № 1200 от 24.01.2013 г. по адм. д. № 12488/2012 г. и № 14663 от 21.11.2012 г. по адм. д. № 4869/2012 г. - трите - на IV отд. на ВАС. Обстоятелството, че адресатът на уведомителното писмо е успял да извлече евентуалните мотиви на акта и да организира защита си чрез твърдение, че УП за 2010 г. не е влязъл в сила и не може да бъде обект на прихващане, не санира порока във формата на административния акт. По аналогични съображения настоящият съдебен състав приема за неоснователни и възраженията в касационната жалба, че адресатът на акта е могъл да извлече мотивите на акта чрез тълкуване, доколкото му е връчено УП за 2010 г., с което са му наложени санкции за бъдещ период, а от друга страна по делото липсват данни за това на кандидата да е издаден АУПДВ, както и няма данни за наличие на изискуеми вземания на ДФЗ по други схеми и мерки. От друга страна твърдението в касационната жалба, че мотивите на оспореното уведомително писмо се съдържат в предходен акт - УП за кампания 2010 г., са несъстоятелни. Както вече се посочи, в процесното уведомително писмо липсва позоваване на издаденото такова за кампания 2010 г. или на какъвто и да е друг акт, с който е извършено процесното прихващане. Отделно от това, съдебната практика (ТР № 16/31.03.1975 г., ВС, ОСГК) допуска мотивите към административния акт да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ, изхождащ от същия орган, който документ обаче следва да представлява част от преписката по издаване на оспорения акт, а не в друг административен акт, издаден в отделно административно производство. С оглед горните съображения, законосъобразни са изводите на административния съд и относно материалната незаконосъобразност на уведомителното писмо. Безспорно към момента на извършеното с него прихващане, уведомителното писмо за предходната кампания, с което се твърди да е извършено прихващането, не е било административен акт, подлежащ на изпълнение и прихващане. По късното стабилизиране на този административния акт, чрез потвърждаването му от съда, в случая е ирелевантно за законосъобразността на процесното уведомително писмо, доколкото законосъобразността на административния акт, по аргумент от чл. 142, ал. 1 от АПК, се преценява към момент на постановяването му. С оглед горното, съображенията, изведени от разпоредбата на чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 г. на Комисията и чл. 16 от Регламент № 1975/2006 г. са неотносими към предмета на настоящия спор. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение