Решение № 11761 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7343/2017 г.

Решение № 11761 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7343/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "М. В." ЕООД за отмяна на влязло в сила Решение № 5630/12.05.2016 г., постановено по адм. дело № 6981/2015 г. по описа на ВАС, първо отделение, в частта относно отказаното право на данъчен кредит. С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила Решение № 2712 от 17.04.2015 г. на Административен съд - С.- град по адм. дело № 7216/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2171208919/07.03.13 г. на орган по приходите при ТД на НАП С., включително в частта относно непризнато на дружеството право на данъчен кредит. Искането за отмяна се поддържа на основание чл. 239, т. 1 АПК. Молителят твърди, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да му бъде известно, съставляващо и ново доказателство, а именно Решение № 2076/25.11.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП. С последното е отменен РА № Р-2214-1113296-091-001/11.08.2016 г. издаден на "УЕСТ КЪМПАНИ" ЕООД, ЕИК *********, за когото молителят твърди, че е краен получател на територията на страната на стоките, във връзка с доставките на които на "МОЛТО ВЕРДЕ" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит съгласно РА № 2171208919/07.03.13 г. От това следвало, че "МОЛТО ВЕРДЕ" ЕООД е реализирало стоките, за които му е отказан данъчен кредит на доставчици регистрирани в Румъния, а те от своя страна също са осъществили с тях последващи сделки с получател "УЕСТ КЪМПАНИ" ЕООД. По тези съображения се иска съдът да отмени Решение № 5630/12.05.2016 г., постановено по адм. дело № 6981/2015 г. по описа на ВАС, първо отделение и да върне делото за ново разглеждане на друг състав. Ответникът - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП счита искането за недопустимо и неоснователно. Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия намира, че искането за отмяна като подадено в едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустимо. По делото липсват доказателства на коя дата молителят е узнал за възникване на основанието, въз основа на което претендира отмяна, поради което няма основание да се приеме, че е изтекъл тримесечният срок по чл. 240, ал. 2 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С Решение № 5630/12.05.2016 г., постановено по адм. дело № 6981/2015 г. по описа на ВАС, първо отделение, чиято отмяна се иска, е оставено в сила Решение № 2712 от 17.04.2015 г. на Административен съд - С.- град по адм. дело № 7216/2013 г. С последното е отхвърлена жалбата на "М. В." ЕООД срещу РА № 2171208919/07.03.13 г. на орган по приходите при ТД на НАП С., включително и в частта, касаеща непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС в размер на 366 465,65 лв. по фактури, подробно описани в РА, издадени на "М. В." ЕООД от дружествата "Аратрон" ЕООД, "Даяна" ЕООД и "Булброкер билдинг" ЕООД. В мотивите на решението, чиято отмяна се иска, съдът е споделил изводите на първоинстанционния съд, че в процеса не е установено изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка, поради което не са налице реално извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ на МПС втора употреба, велосипеди и велосипедни резервни части от преките доставчици "Аратрон" ЕООД, "Даяна" ЕООД и "Булброкер билдинг" ЕООД. Прието е, че превозните средства, описани във фактурите, се явяват предмет на поредица от сделки, осъществени в рамките на един до три дни, при които стоките се превозват по един и същ маршрут, като са прехвърляни посредством ВОД за Румъния, връщани обратно в България като ВОП и впоследствие отново продавани в Румъния, като ВОД. По този начин в рамките на няколко дни се е стигнало до многократно префактуриране на едни и същи стоки между едни и същи стопански субекти. Молителят, като получател на спорните стоки, е декларирал ползване на право на приспадане на данъчен кредит, като едновременно с това е фактурирал ВОД, при което не е начислявал ДДС. О. своя страна доставчиците му "Аратрон" ЕООД, "Даяна" ЕООД и "Булброкер билдинг" ЕООД декларират ВОП, като едновременно начисляват данък и ползват данъчен кредит. С Решение № 2076/25.11.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП е отменен РА № Р-2214-1113296-091-001/11.08.2016 г., издаден на "УЕСТ КЪМПАНИ" ЕООД. Решението визира доставка само по една фактура, по която пряк доставчик е "М. В." ЕООД, и тя е издадена в данъчен период, различен от периодите, обект на проверка при ревизията, извършена на това дружество. По отношение на другите двама коментирани в решението преки доставчици на "Уест къмпани" ЕООД - "Аратрон" ЕООД и "Даяна" ЕООД, не може да се установи идентичност на описаните в съответните ревизионни доклади велосипеди и резервни части за велосипеди, доколкото не са приложени съответните спецификации. Дори обаче тази идентичност да можеше да бъде установена това не е достатъчно за да се приеме за доказано твърдението на молителя. В същия смисъл, въпреки обстоятелството, че в ревизионните доклади на "М. В." ЕООД и "Уест къмпани" ЕООД са описани някои автомобили, чиито индивидуализиращи данни съвпадат, това не е достатъчно, за да обоснове тезата на молителя за необходимост от отмяна на влязлото в сила решение. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение или определение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите фактите трябва да са нови (да не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановен съдебния акт, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя. Обстоятелството, че е налице съвпадение, макар и само относно част от ревизираните данъчни периоди и част от описаните стоки по отменения ревизионен акт на "Уест къмпани" ЕООД и влезлия в сила РА на молителя, не е от съществено значение по смисъла на чл. 239, т. 1 във връзка с искането за отмяна. Видно е от самото решение на ОДОП, което молителят представя като основание за отмяна, че изводът на решаващия орган е, че "Уест къмпани" ЕООД реално е получил тези стоки през посочените данъчни периоди от преките доставчици "Аратрон" ЕООД и "Даяна" ЕООД. "М. В." ЕООД не е посочен като предходен доставчик по веригата доставки преди това; следователно тезата на молителя, че след като крайната доставка е реална, то реални са и предходните доставки, по които той е бил участник, не е подкрепена от представеното доказателство. Следователно решението в конкретния случай не е от съществено значение по смисъла на закона. Освен това, решенията на директори на дирекции "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, постановени по повод други ревизионни производства, включително такива, образувани срещу евентуални предходни доставчици или последващи получатели по верига от доставки, във връзка с които се претендира признаване право на приспадане на данъчен кредит, не съставляват сами по себе си нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Отмяната на ревизионен акт на крайния получател по веригата също не съставлява такова ново обстоятелство само по себе си. Мотивите на решаващите органи в този случай нямат доказателствена сила в съдебните производства, развиващи се във връзка с установяване на данъчните задължения на участниците във веригата доставки. Принципно съдът в такива производства установява фактите и формира правните си изводи на базата на конкретни доказателства, касаещи реалността на доставките, като фактури, договори, доказателства за транспорт и реално получаване на стоките/ услугите. Само въз основа на тяхното съвкупно обсъждане може да се направи краен извод за възникването или липсата на възникнало данъчно задължение, а респективно и за това дали се касае за нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за спора. Освен това, всички доказателства, касаещи реалността на доставките по цялата верига, като фактури, договори, доказателства за транспорт и реално получаване на стоките/ услугите следва да са съществували към момента на съдебното производство, в което е постановено атакуваното решение и при липса на данни за наличие на пречки за молителя да се снабди с тях, е следвало да бъдат представени в това съдебно производство. Съобразно гореизложеното, следва да бъде прието, че искането на "М. В." ЕООД за отмяна на влязло в сила Решение № 5630/12.05.2016 г., постановено по адм. дело № 6981/2015 г. по описа на ВАС, първо отделение, в съответната част, се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. При този изход на спора, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 249 АПК, на ответника следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 6500 лв, което е в рамките на минималния размер, определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия,