Решение № 8294 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14882/2018 г.

Решение № 8294 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14882/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Хаджиева от [населено място], обл. [област], срещу решение № 429 от 24.10.2018 г., постановено по адм. дело № 213 по описа за 2018 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1012-20-72#1 от 29.06.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – гр. Смолян. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 54г, ал. 4 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Смолян, е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Смолян е решение № 1012-20-72#1 от 29.06.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Смолян, потвърждаващо разпореждане № 201-00-1361-4 от 09.05.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, с което е спряно изплащането на отпуснатото на Р. Хаджиева от [населено място], обл. [област], парично обезщетение за безработица за периода 06.12.2017 г. – 05.12.2018 г., с мотиви за налични данни, които могат до доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението. От съществено значение е установяването по безспорен начин на упражняване на трудова дейност от страна на лицето в Испания през периода от 21.11.2017 г. до 05.12.2017 г. С постановеното решение Смолянският административен съд е отхвърлил жалбата, след като е обосновал извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и при наличие на обосноваващите го материалноправни предпоставки по чл. 55г, ал. 4 от КСО. Изводите на съда се основават на извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че за времето на удостоверената трудова заетост в Кралство Испания са налице убедителни данни, че лицето не е напускало територията на Република България. Констатираното несъответствие между обстоятелствата, удостоверени в преносимия документ U1 и в справката на Главна дирекция "Национална полиция", е основание за спиране на изплащането на паричното обезщетение за безработица. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО (редакция – ДВ, бр. 98 от 2015 г.) правото на парично обезщетение на безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Осигурителните вноски са дължими и се внасят върху изплатено трудово възнаграждение за упражнена трудова дейност. Когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, изменената разпоредба на чл. 54г, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) допуска издаване на разпореждане, с което длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. В хода на административното производство са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на чл. 54г, ал. 4 от КСО. При извършената проверка са били установени данни, разколебаещи верността на съдържанието на издадения от испанската институция преносим документ относно упражнявана от лицето трудова дейност в Испания, за която са дължими осигурителни вноски. Представен е срочен трудов договор между оспорващата като земеделски работник и "Сервисио Агриколас Любо" ЕООД като работодател със седалище в Кралство Испания, гр. Валядолид, за периода 21.11.2017 г. - 05.12.2017 г. при място на заетост в Испания. С писмо вх. № 1019-20-2804#2/15.03.2018 г. на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" към ЦУ на НОИ е предоставен преносим документ (ПД) U1, издаден от компетентната институция на Испания, с който е удостоверен период на осигурена заетост по законодателството на Испания за времето от 21.11.2017 г. до 05.12.2017 г. Според писмо вх. № 4008-20-16 от 24.04.2018 г. на Главна дирекция "Национална полиция" на МВР през удостоверения период на заетост в Испания лицето не е напускало територията на България (няма регистрирани влизания и излизания). Изискана е повторна проверка и потвърждаване на периода на осигурена заетост в Испания. Във връзка с представената от лицето фирмена комуникация за колективен трансфер на работници с насочване на лицето към временно преместване към място на заетост в България е изпратено писмо с изх. № 1029-20-811/19.06.2018 г. до Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" относно изискванията на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета на основание чл. 121а, ал. 8 от КТ и чл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Анализът на горните фактически обстоятелства обосновава предпоставките по чл. 54г, ал. 4 от КСО за издаване на разпореждане за спиране изплащането на обезщетението за безработица поради наличие на данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. Необходимо е да се извърши проверка за установяване на действителните осигурителни права на лицето. Съгласно чл. 55, ал. 1 от АПК спряното производство ще бъде възобновено служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. Оспорените актове са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Смолянският административен съд е постановил правилно решение, което при неустановени касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,