Решение № 10016 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3125/2013 г.

Решение № 10016 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3125/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Димитрова, против решение № 247 от 10.01.2013 г., постановено от Административен съд София - град, II отделение, 24 състав, по адм. д. № 2622/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и подробно излага доводи за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - ЕТ "Божидар Борисов Алтънов", със седалище и адрес на управление с. Карайсен, община Павликени, област Велико Търново оспорва касационната жалба с писмен отговор, с който пледира за оставяне в сила съдебното решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото първоинстанционният съд обосновано е счел, че оспорваният пред него административен акт е издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според участващия по делото прокурор поради констатираните различия при кръстосаните проверки, е било задължително ответникът да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 247 от 10.01.2013 г. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. изх. № 02-040-2600/3148 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на на ДФ "Земеделие" - Разплащателна дирекция и преписката е изпратена на ответника за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания в мотивите на същото решение в срок от един месец, като ДФЗ е осъден да заплати на ЕТ "Божидар Борисов Алтънов" направените разноски по делото в размер на 100 лв. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това орган, в кръга на правомощията му, съобразно нормите на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, но при постановяването му са допуснати нарушения на законовите изисквания за форма, противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд се е позовал на приета и неоспорена съдебно- техническа експертиза, опровергаваща установеното с оспореното уведомително писмо и е извел заключение за незаконосъобразност на атакувания отказ. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд София - град точно е установил, че с оспореното уведомително писмо е постановен отказ за подпомагане по СЕПП и по СНДП, като са цитирани правни основания - чл. 43, ал. 3, т. 1, 4 и 5 от ЗПЗП. По силата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП не се подпомагат земеделски площи и парцели, които са с размери по - малки от определените по чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП, съобразно т. 4 - площи, които не се стопанисват, а според т. 5 - когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено. Правилна е констатацията в мотивите на обжалваното решение, че в оспорения отказ не са индивидуализирани площите, отказани за подпомагане по отделните основания, визирани в посочените точки - т. 1, 4 и 5. По отношение на застъпените площи са индивидуализирани БЗС, за които се твърди застъпване, но не е посочено с кой друг имот - БЗС, на кой производител се застъпва, поради което и е невъзможно индивидуализирането на установеното застъпване и дали отговаря на действителността, по отношение на кои земи е установено наличието на това основание, както и в какъв размер са земите, за които се твърди, че са маломерни. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице противоречие в приетото за посоченото от ответника основание по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, а именно площи, които не се стопанисват, тъй като в уведомителното писмо е вписано, че това са площите, посочени в колона 4 от приложената таблица, а същата колона е празна и липсват посочени БЗС, които не се стопанисват. Оттук административният съд е извел верен извод, че поради немотивирането на оспорения административен акт не може да се установи дали действително са налице основанията за отказ по посочените точки, понеже от текста на писмото, от таблицата към него и от представената административна преписка, не може да се прецени за кои площи, кое обстоятелство по посочените точки следва да се изследва. Първоинстанционният съд подробно е анализирал назначената по искане на ДФЗ съдебно - техническа експертиза, приетите писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел. От изслушаната и неоспорена от страните при приемането й в съдебно заседание на 10.12.2012 г., съдебно-техническа експертиза е видно, че общият размер на недопустимите площи по СЕПП и по СНДП, установени от вещото лице възлиза на 9.22 ха или 3.19 % - недопустима за подпомагане площ. Изслушаният експерт е конкретизирал, че относно парцели - БЗС 02823-53-3-1, БЗС 16393-59-9-2, БЗС 36289-20-6-1, БЗС 36289-3-11-5 и БЗС 67475-3-4, издателят на процесното уведомително писмо неправилно е определил съответната площ за недопустима и тя е следвало да бъде равна на 0.00 ха. Спрямо парцел - БЗС 51295-4-9-2 /нов № 51295-672-9-2/, вещото лице се е произнесло, че неправилно е прието от административния орган, че недопустимата площ е 29.65 ха, а допустимата е 0.13 ха, защото причина за изключването е снимка на парцела от 22.09.2009 г., въз основа на която е прието, че площта не е добре обработена, след като на тази дата спорната площ е била след прибрана реколта от слънчоглед. Ето защо вещото лице е счел, че по отношение на този парцел допустимата площ следва да бъде 26.36 ха, а недопустимата 3.42 ха, поради неразрешено застъпване и наличие на признати на друг собственик хектари земя. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал приетото експертно заключение, защото то се потвърждава и от приложените към преписката писмени доказателства, от които е видно, че заявените за 2010 г. парцели не са били обект на проверки на място и на полски проверки за 2010 г., и слоят на допустимите за подпомагане площи по отношение на посочените имоти е изготвен въз основа на сателитни снимки от 22.09.2009 г. Установено е, че земеделският производител е подал писмено възражение срещу изключването на площи от специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г. ", но няма данни то да е разгледано и да са събирани доказателства във връзка с твърденията на заявителя. При тези факти съдът законосъобразно е преценил, че при издаване на процесния административен акт са нарушени нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК - не са изяснени фактически и обстоятелствата по случая и не са събрани доказателства във връзка с твърденията на земеделския производител. С писмо изх. № 02 - 0409/1679 от 21.06.2011 г. на Министерството на земеделието и храните е изпратена на ДФ "Земеделие" базата данни за "Площите, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г. " с цел да бъде използвана за извършване на окончателните кръстосани проверки на данните от заявленията за директни плащания за 2010 г. Решаващият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че посочената база данни не е задължителна за прилагане, а е приета с цел подпомагане на извършването на кръстосаните проверки, което не освобождава издателя на уведомителното писмо от задължението му да извърши конкретна и пълна проверка по всяко едно заявление и в случай, че се установят несъответствия да назначи допълнителни проверки, с които да изясни обективните факти. В този смисъл е и изискването на приложимия чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., съобразно който данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат последвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Според административния орган при осъществената кръстосана проверка са намерени нередности /неконкретизирани/, с оглед на което този орган е следвало да извърши допълнително други видове подходящи проверки за установяване на действителните факти и във връзка с твърденията на заявителя, изложени в писменото му възражение. Тъй като административният орган не е извършил нито едно от визираните по- горе действия, следва да се приеме, че не е изяснил в пълна степен верността на установените несъответствия, като не е установил и причините, довели до тези несъответствия. В мотивите на обжалваното съдебно решение правилно е отразено, че за част от констатираните застъпвания не е спазена процедурата по чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по СМДП за установяване на застъпени площи - не е уведомен земеделския производител за това и не му е предоставена възможност за ангажиране на доказателства в своя защита, с което отново е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че оспореният отказ е издаден в противоречие с нормата на чл. 34, т. 1 подточка втора от Регламент /ЕО/ № 1122/2009, защото в уведомителното писмо е вписано, че е по отношение на БЗС 67475-3-4-2 застъпването е в размер от 0,01 ха, а на БЗС 51295-135-4-1 - в размер на 0.03 ха, които стойности са много под максималния толеранс от 1 ха, предвиден в регламента, който може да се отнесе към допустимата грешка в измерването. При това положение правилно първоинстанционният съд е счел, че уведомителното писмо е издадено в противоречие с материално-правните разпоредби на Регламента, които имат пряко действие. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,