Решение № 15478 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15545/2018 г.

Решение № 15478 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15545/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалня кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. П. чрез процесуален представител адвокат Печева срещу решение № 2421/21.11.2018 г. на Административен съд П. по адм. дело № 773/2018 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 2153-15-25 от 14.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ П., с което е оставена без уважение жалба вх. № 2103-15-50/10.11.2017 г. на Х. П. против писмо № 1013-15-121-1/10.11.2017 г. /разпореждане съгласно определение № 2303/20.11.2017 г. на Административен съд П./ на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ П.. Поддържа доводи за неправилност на решението, като не се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3, като касационната проверка се извършва служебно за валидност, допустимост и съответствието на решението с материалния закон. Ответникът, директорът на ТП на НОИ П. взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ П.. С него е разгледана жалба на Х. П. против писмо № 1013-15-121-1/10.11.2017 г. на Началник отдел Пенсии в ТП на НОИ П.. С това писмо след проверка на данните по пенсионното досие Попов е уведомен, че осигурителния стаж за периода от 27.11.1984 г. до 3.07.1993 г. - 8 г., 7 м, 7 дни положен в ДСО Редки метали МДП"Ц.", с. Ц. като "работник ЧСМК" и "ел. шлосер" е зачетен от първа категория труд за работа в радиоактивна среда. Съгласно чл. 104, ал. 2 КСО същият е превърнат към трета категория като 3 г. от първа категория са равни на 5 г. от трета категория и осигурителния стаж е правилно зачетен като такъв от първа категория 8 г., 7 м. и 7 дни, от втора категория 5 г., 4 м. и 15 дни, от трета категория 22 г., 8 м. и 13 дни и на основание чл. 104 КСО общ стаж превърнат към трета категория 43 г. 9 м. и 3 дни. Претенцията на Попов е относно стажа за периода от 27.11.1984 г. до 3.07.1993 г. да бъде зачетен от първа категория труд по т. 4 д от ПМС - 40 от 1968 г. за работа в радиоактивна среда като същият счита, че неправилно е зачетен този стаж от трета категория. Дректорът та ТП на НОИ П. в обжалваното решение е установил, че с разпореждане № 020461/4.04.1993 г. на основание чл. 2, ал. 1 от ЗП във връзка с ПМС № 40/68 е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. попов при осигурителен стаж от първа категория 8 г., 7 м. и 7 дни, от втора категория 5 г., 4 м. и 15 дни и от трета категория 21 г., 10. м. и 13 дни. С разпхореждане № 35100154584/3.07.2000 г. при преизчисляване на личната пенсия на основание § 7 от ПЗР на КСО е допусната неточност и осигурителния стаж на Попов е за периода от 27.11.1984 - 3.07.1993 г. е неправилно е посочен по чл. 104, ал. 3 КСО тъй като е от първа категория труд положен в радиактивна среда, но не е положен под земята. Поради това няма основание да бъде превърнат по чл. 104, ал. 3 КСО 1 г. за 3 години. Установено е и обстоятелството, че с разпореждане № [ЕГН]/20.03.2001 г. е поправено разпореждане № [ЕГН] от 3.07.2000 г. и осигурителния стаж за периода от 27.11.1984 г. до 3.07.1993 г. е зачетен по чл. 104, ал. 2 КСО от първа категория труд като три години от първа категория труд се зачитат за пет години от трета категория. Стажът в периода 27.11.1984 г. до 3.07.1993 г. - 8 г., 7 м. и 7 дни правилно е зачетен от първа категория в зависимост от условията при които е положен. Предвид изложеното жалбата е отхвърлена като неоснователна. Съдът е разгледал по същество жалбата на Попов срещу решението на директора на ТП на НОИ П. и я е приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по приложената преписка, че при отпускане на пенсията на Попов стажът в спорния период е зачетен от първа категория труд, при отчитане на приложимата уредба 1 година за 3 години при превръщането му в трета категория. Това обстоятелство не се променя впоследствие, но при промяна на пенсията се променя превръщането на стажа по чл. 104 и отчитането му с последващите промени на нормативната уредба. При отчитане, че няма положен стаж под земята съдът е приел, че отчитането на стажа по чл. 104 КСО е правилно отчетено от административния орган. Също така при липса на спор по предпоставките за отпускане на пенсия към 1994 г. няма и основание за преразглеждане на решението и разпореждането към този момент. Предвид изложеното жалбата е отхвърлена като неоснователна. Касационната жалба не съдържа фактически и правни касационни основания за отмяна, поради което касационната проверка се свежда до съответствието на решението с материалния закон. Спорните въпроси относно квалифициране на стажа за периода 27.11.1984 г. до 3.07.1993 г. на длъжност "работник ЧСКМ" и "ел. шлосер" в "Т. -РМ" ЕООД, МДП- Ц. при отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст са разрешени съгласно приложимана нормативна уредба. Правилно е зачетено от административня орган и съда, че този стаж е от първа категория, и при отпускане на пенсията превръщането му е 1 г. за 3 години от трета категория. Правилно този стаж при измененията в отпусната пенсия се изчислява по чл. 104 КСО като се вземат предвид предпоставките дали е полаган под земята или не. Променящата се материална уредба в превръщането на стажа по чл. 104 КСО действа занапред, поради което следва да се отчитат материалните предпоставки с оглед действащата законова уредба към момента на преизчисляване на отпусната пенсия. Разгледана по същество претенцията на Х. П. е неоснователна, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставена в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение